Иван, последният майстор на духано стъкло

Автор: Камен Колев

Иван Станев, един пловдивчанин, на когото Всевишният е отнел възможността да ходи добре, всяка Коледа невидимо идва в домовете на българите. Той е последният у нас майстор на духано стъкло и единствен произвежда с талантливите си ръце изящни украшения и върхове за новогодишната елха. Преди дни Иван откри в Града под тепетата ателие за стъклени играчки с мечтата да опази премяната на коледното ни дръвче от китайския стиропорен кич и пошлост. Преди 35 г. Иван Станев е трудоустроен заради протеза на крака. Съдбата го отвежда в кооперацията за хора с увреждания „Марица“.

Когато той попада в занаята, с издухване, оцветяване и декорация на стъкло в Пловдив се занимават около стотина човека.
Младежът влиза в цеха и когато вижда как колегите му от обикновени прозрачни тръби създават магия и красота само с помощта на горелки, остава поразен завинаги от изящния занаят.

Оттогава мекото магнезиево стъкло се превръща в негова страст, начин на живот, мечта. Използва 200-годишна технология, при която стъклото се разтопява в пещ, а после механично се оформя във формата на тръбички. Най-голямото майсторство е във въртенето му, казва Иван.
Тръбата трябва да се нагрее на газова горелка при температура от 800 градуса и от нея да се изтеглят шпицове и малки орнаменти. При нагряването стъклото става много пластично и от него може да се издухат звънчета, топки, фигурки и т. н.

Цели 10 г. обаче трябват на младия майстор, докато усвои занаята. В началото всичко, което прави, отива в коша за боклук. Най-трудното се оказва да придадеш желаната форма на нагрятото стъкло. С много труд, упорство, воля и желание, той овладява до съвършенство финия майсторлък.
Идват обаче времената на промяната и кооперацията на хората с увреждания е затворена. Налага му се да кара такси, за да оцелява, опитва с търговия, но разбира, че не е за него.

Тогава отваря своя малка работилница на терасата в дома си. Търси начин да продължи напред и представя свой бизнес проект пред Бюрото по труда. Успява да го защити, но му дават само 1000 лева, които едва стигат да си плати патента и да купи касов апарат.
Заделя обаче 40 лв., с които купува първото стъкло. И семейството му се заема със занаята. Металическият блясък на украшенията се постига, след като вече издуханите стъклени играчки се поставят в камера и при вакуум се разпръскват финичастици алуминий, който полепва по повърхността, разкрива тънкостите майсторът.

Така всички играчки стават сребърни, а след това могат да се оцветят с различни лакове и да се рисува върху тях.
Години наред трябват на Иван, за да успее да си създаде истинска работилница. В началото на месеца, в Международния ден на хората с увреждания, мечтата му се сбъдва и отваря ателие на ул. „Витоша”  срещу Лапидариума в Стария Пловдив.

Оборудването става възможно с помощта на проект на Агенцията за хора с увреждания, а Община Пловдив пък предоставя красивата възрожденска сграда за 10-годишно ползване.
Сега Иван мечтае да запали млади хора по изкусния занаят на ръчно издуханото стъкло и да ги научи да правят коледни украшения. В работата му помага и неговата съпруга – той прави стъклените форми, тя ги декорира и рисува. И по 11 месеца в годината в семейство Станеви все е Коледа.


Традицията тръгва от Германия преди близо два века

Преди да бъдат изобретени коледните украшения, елхите били украсявани с ябълки, нанизи от пуканки, бели бастунчета, бонбони и сладкиши във формите на звезди, сърца и цветя.
Първите стъклени играчки за елха били направени в средата на XIX век най-напред в Лауша, Германия, от Ханс Грайнер, който произвеждал гирлянди от стъклени мъниста за декорация на коледното дръвче.

Популярността им бързо нараснала и майстори занаятчии започнали да произвеждат стъклени фигурки, за които използвали дървени калъпи. Те загрявали стъклена тръба над пламък, поставяли я в глинен калъп и издухвали още мекото стъкло, за да се разшири и пасне на матрицата.
Първоначално орнаментите били само под формата на плодове и ядки.

По-късно, през 1850 г., Юстус фон Лийбиг въвел и технологията за придаване на сребрист блясък. След охлаждането на стъклото, той използвал разтвор на сребърен нитрат. После, след процес на сушене, играчките били рисувани на ръка и гарнирани с капачка и кука.

Стъкларите в Лауша оценили нарастващата популярност на коледните украшения и започнали да ги произвеждат в широка гама от дизайни. Скоро цяла Германия започнала да купува декорация за елха от Лауша.

Малко по-рано, през 1832 г., младата кралица Виктория написала каква наслада за нея била да съзерцава коледното дърво,  обсипано със светлини и заобградено с подаръци. Осем години по-късно в един лондонски вестник се появила снимка на коледната елха на кралицата, окичена със стъклени украшения и дрънкулки. Те били донесени от съпруга на Виктория – роденият в Германия принц Албер.
Така благодарение на него и популярността, която добили украшенията, майсторите в Лауша започнали да продават играчките си в цяла Европа.

Те били пренесени и в Америка през 1880 г., когато собственикът на търговската компания „Woolworth“ – Франк Улуърт, посетил Лауша и ги видял за пръв път. Започнал да ги внася от Германия в САЩ и натрупал цяло състояние. През 1870 г. американецът Уилям Демут пък станал първият зад Океана, който започнал производството на коледни играчки.
В България традицията за изработка на ръчни коледни украшения поставил пловдивчанинът Матей Матеев през 1948 г. Той изучил майсторството на стъклото в Чехия и когато се завърнал у нас, се заел с изработката на крехките празнични играчки.

В категории: Горещи новини