Оказва се, че не само в Библията – в Новия завет, можем да открием сведения за Божия син, чието рождение честваме всяка Коледа, но данни за живота му и неговата дейност приживе се срещат и в много исторически документи.
Съществува един разказ за времето на едеския цар Авгар, който не познавал, но бил чувал и знаел за Исус Христос и неговите чудеса, проявени при лечението на много страдания. Информация за този исторически факт може да се намери в предаденото от Евсевий – епископ на Кесария Палестинска (270-338), което той открива в ръкописите, съхранявани в библиотеката на Едеса. Свещеникът коментира следното:
„Божествеността на нашия Господ и спасител Иисус Христос заради своята чудотворна сила, прославяне между всички, привличала към Него с надежда за изцеление от болести и различни страдания безброй множество люде, дори и чужденци, които живеели далеч от Юдея. По тази причина Авгар, който с голяма слава управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, но пострадал от тежка болест, неизличима от човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, веднага Му пратил писмо, с което Го молил да го изцери.
Макар и Спасителят тогава да не е могъл да отиде при Авгар, Той обаче го удостоил със собственоръчно писмо, в което обещал да му прати едного от Своите ученици, за да го изцери от болестта и да спаси както него, така и всички близки нему люде. Не много след това обещаното било изпълнено“.
Това написал Евсевий, и за да бъде по-убедителен, той представя и документите, като отбелязва следното: „Ще представя писмено свидетелство за това, взето от архива на Едеса, която тогава била царствен град. В книжата на тази архива, в която е записано както старото, така и всичко извършено от Авгар, се съхранява и това свидетелство (в случая се цитира писмото до Исус, б. а.):
„Авгар, Едески владетел, приветства Иисуса, благия спасител, който се явява в Йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцеления, че Ти ги извършваш без всякакви лекарства и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите – да ходят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това за Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или Син Божий. И тъй, аз счетох за нужно да те моля с това писмо: посети ме и ме изцери от болестта, от която страдам няколко години! Аз също чух, че юдеите негодуват против Тебе и искат да Ти причинят зло. Моят град, макар да не е голям, е прекрасен и в него за двама ни ще има достатъчно място“.
Така написал Авгар, когато Божествената светлина докоснала сърцето му. Това свое писмо той пратил до Иисус по живописеца Ананий, комуто поръчал да изрисува образа на Христос, в случай че Той не може да се отзове на молбата му и да дойде при Авгар.
Когато Ананий предал писмото, внимателно разгледал лицето на Исус. И тъй като заради множество струпали се хора, той не могъл да се приближи по-близо до него, качил се на един камък, откъдето наблюдавал Спасителя. В ръката си държал лист хартия, на която искал да нарисува образа Му. Но неговите усилия били напразни, понеже изражението на Христовото лице се променяло непрекъснато – божествено, но неизобразимо и непостижимо.
Тогава Исус, който разбрал желанието на Ананий, повикал го при Себе си, поискал вода, измил лицето Си, взел една кърпа за лице (убрус), избърсал Се с нея и изведнъж върху тъканта се появил Неговият образ. Иисус дал убруса на Ананий и му казал: „Иди и предай това на оногова, който те е пратил“. Заедно с кърпата, Христос проводил на Авгар и следното писмо, документирано от Евсевий:
„Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в мене без да ме видиш! Защото е писано за мене, че които са ме видели, няма да повярват в мене, за да могат невиделите ме и да повярват, и да бъдат живи.
Ти ми пишеш да дойда при тебе, но мене ми престои да извърша тук всичко, за което съм пратен, и след това да се възнеса при оногова, който ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе!“
Авгар приел с благодарност и благоговение от Ананий изпратеното му от Исус – и писмото, и убруса с неръкотворния му образ. И на мига се излекувал от най-тежката си болест, която оставила само следи по лицето му. Но после и от тях го избавил обещаният пратеник на Спасителя. Това бил Тадей – един от 70-те ученици и 11-те христови апостоли, който пристигнал в Едеса след възнесението на Исус Христос.
Библейският историк Евсевий добавя: „Тия актове, буквално преведени от сирийски, струва ми се, се поместват тук не без полза на читателите“.
Авгар засвидетелствал дълбоко преклонение пред неръкотворния образ, като заповядал да го поставят в Едеса над градските порти и заповядал всички, които минават през тия порти – да се покланят пред изображението. Именно то се признава за първата икона, създадена по свръхестествен начин.
През 944 г. византийските императори Константин VІІ Багренородни и Роман І Лакапин обсадили Едеса и поискали убруса да им бъде предаден срещу откуп. Неръкотворният образ бил тържествено пренесен в столицата на Византия – Константинопол. Там се съхранявал в храма „Света София“. След падането на града в ръцете на кръстоносците през 1204 г. обаче оригиналът на изображението изчезнал безследно.
Имал ли е Христос братя и сестри?
Този въпрос е вълнувал не малко хора. Самият Нов завет дава доста отговори. Ето както се казва в Евангелието на Матей (гл. 11, стр. 46-47): „И когато Той още говореше на народа, ето майка му, братята му – стояха вън и искаха да му говорят. И някой Му рече: „Ето майка ти и братята ти стоят вън и искат да ти говорят“. В синагогата дванайсетгодишният Иисус говорел с притчи и всички се запитали: „Не е ли Тоя синът на дърводелеца, майка Му не се ли казва Мария и братята Му Яков, Йосиф, Симон и Юда и сестрите Му – не са ли всички при нас?“...
Същото твърдение присъства и в Евангелието на Марко: „Тоя не е ли син на дърводелеца, син на Мария и брат на Якова и Йосия (т. е. Йосиф, б. а.), на Юда и Симона и сестрите му не са ли тука между нас“
От тези цитати е видно, че Исус е имал четирима братя и неизвестен брой сестри, за които други източници сочат, че са били две.
Битуват съвременни версии, които признават или отричат съществуването на братята и сестрите Исусови. Една от теориите, възникнала доста след смъртта на Мария, намира подкрепа от мнозина библейски изследователи. Според нея светата майка останала девица до края на дните си. И съгласно това твърдение, братята на Христос били всъщност доведени синове на Йосиф от предишен брак, при който съпругата му починала. Но това няма как да е възможно, тъй като би изменило законното право на Иисус да наследи царството на Давид като първороден.
Според друга една хипотеза, въпросните братя всъщност били братовчеди на Исус, макар че в гръцките писания за брат, братовчед и роднина се използват различни думи.
Библейският изследовател Франк Гейбилайн описва подобни теологични предположения като крайно невероятни. Той прави следното заключение: „Най-естественият начин, по който може да се разбира думата „братя“, е, че се отнася за синовете на Мария и Йосиф“, което означава, че след непорочното зачатие на Иисус Мария и Йосиф са живели като мъж и жена, следствие на което са се родили още 6 деца. Но Мария имала особен пиетет към Иисус, защото знаела как го е заченала и какво ще стане от него.
Земните родители на Спасителя сякаш били внимателно избрани от Бога – от рода Давидов: смирени, духовни личности, които учели Иисус на святост, а и той бил подготвен за същото свише. Учели го на дърводелство, на грижовност към по-малките си братя и сестри“...
Христос променя историята на цялото човечество. Неговото учение надживява две хилядолетия и продължава да съществува, за да учи хората на добро, на милосърдие, на чиста духовност, на морал и вяра в Бога-Отец, в Бога-Син, в Светия Дух и Възкресението.
В навечерието на Рождество Христово нека си пожелаем да имаме повече вяра в нашето християнско призвание като православен народ. За да оцелеем и да пребъдем във вековете като своя Спасител!
