Съсипват вековния Институт по розата


Съсипват вековния Институт по розата
Институтът по розата и етеричномаслените и лечебните култури в Казанлък, който скоро може да остане в историята
20 Декември 2013, Петък


БСП и ДПС услужливо разчистват пътя на Турция към успешната реализация на произведеното там розово масло, на което основен конкурент е българското

Автор: Огнян Марков

След като ликвидираха по чужда поръчка и уж за хармонизиране членството ни в Европейския съюз българската промишленост, родните политици посегнаха и на 100-годишния Институт по розата и етеричномаслените и лечебните култури в Казанлък – най-старото специализирано научно звено у нас.
Няколко от освободените научни работници се обърнаха към телевизия СКАТ и потърсиха съдействието на предаването „Паралакс“ в водещ Валентин Касабов, за да се даде гласност на проблема.

Всъщност причините за недоволството и последвалите протести на колектива на института са няколко. Първата и може би основната, е тази, че Селскостопанската академия, под чиято шапка е развойното звено в Казанлък, прибира цялата му печалба и му отпуска средства само за заплати и режийни, но не и за развиване на научната дейност. А перспективата пред институт, който няма финансовата възможност да работи по своите програми, е твърде мрачна.

Според мнението на Анатоли Джурмански, бивш главен асистент в института, и Георги Георгиев – председател на организацията на КНСБ в него, които бяха гости на предаването „Паралакс“, излъчено на 14 декември, това не се прави случайно и целта е една-единствена – постепенното довеждане до фалит на научното звено и по-сетнешната му ликвидация.

Втората причина е честата смяна на директорите, които все се назначават като временно изпълняващи длъжността до провеждането на конкурс за мястото. Такъв досега има организиран само веднъж, но нито една от трите кандидатури не е одобрена.
В момента временно длъжността се изпълнява от проф. Лилия Кръстева – чисто политическо назначение, както смятат хората в Казанлък, тъй като тя е човек, който изобщо не е запознат с дейността на това научно звено.

Научните работници в института, които не одобряват нейното поемане на поста за неизвестен засега период, както и предшественика й – проф. Недков, в знак на протест срещу липсата на перспектива и ниските си заплати, са подали оставки и са освободени на 7 ноември. Оттогава насам практически институтът вече не разполага с нужния за развитието си научен потенциал. Това, че междувременно е обявен конкурс за попълване на свободните щатни бройки, едва ли би могло да го спаси, тъй като у нас специалистите по розата и другите маслодайни култури се броят на пръсти. Очевидно е, че процедурата по попълването на личния състав на развойното звено е чисто формална.

Протестни действия са започнали и техническите работници, които определят ставащото като подготовка за погребването на престижния допреди време институт.
За да бъде осигурен достъпът на проф. Кръстева до новото й работно място, се наложи областният управител на Стара Загора Живка Аладжова да отиде лично в Казанлък, а на протестиращите бяха съставени предупредителни полицейски протоколи, според които при нови техни действия, изразяващи недоволството им, всеки от тях ще бъде глобен от 300 до 1000 лева за нарушаване на обществения ред и спъване работата на института.

Всъщност вече на всеки е ясно какво се крие зад всичко това. Произведеното у нас розово масло, което се добива от стотици години насам в района на Казанлък и което определя монополната цена на този продукт за парфюмерийната промишленост по света, пречи за реализацията на същата стока с произход от Турция, която се явява основен конкурент на България в тази област. По всичко личи, че БСП и протурското ДПС здраво са се заели да ликвидират този трън в очите на турските производители на розово масло, маслодайната роза и други етерични култури като лавандулата и ментата.

Политическата поръчка личи и по това, че никой, включително и синдикатите, не обръща внимание на протестите на работещите в Института по розата и не отговаря на техните писма, а становището на част от тях само е изслушано от ръководството на Селскостопанската академия без да се вземе каквото и да е решение или поне отношение към поставените проблеми.

Това поредно и откровено предателство на властимащите към българската наука и традиционно производство тревожи и хората в Казанлък и околността, за които отглеждането на маслодайни растения в този район и преди всичко на прочутата българска роза е поминък от столетия насам. Наистина сега частни фирми постепенно поемат тази дейност, но липсата на утвърденото научно ядро в Казанлък неминуемо ще доведе и до загубата на завоюваните от държавата ни позиции на световния пазар за розово масло и маслодайни култури.

Летопис
Идеята за създаване на Опитна станция по розата в Казанлък датира от 1906 година. През 1907 г. Министерството на търговията и земеделието отделя 26 дка от Държавния овощен разсадник в Казанлък, за да се засадят донесени от Франция маслодайни рози и други ароматни растения.

През 1924 г. научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения. През 1928 г. са инсталирани два модерни казана за дестилация. Създадена е лаборатория за проучване на болести и неприятели по розата и етеричномаслените култури.

След 1945 г. вниманието на работещите в института е насочено към селекцията на основните етеричномаслени култури – маслодайна роза, мента и лавандула; проучват се и въпроси, свързани с механизацията, растителната защита, физиологията на растенията, технологията на преработка при маслодайната роза и т. н.

Създават се и първите сортове маслодайна роза “Пролет”, „Свежен“ и „Искра“, както и нови сортове лавандула – „Казанлък” и „Карлово”, и мента – „Климент – 63”. Едновременно с това се конструират специални машини за жътва на лавандула, за заравяне на ментови коренища, за пръскане на рози и лавандула с хербициди.

Сега в Института би следвало да се работи по селекционна програма за създаване на сорт от бяла маслодайна роза с високо съдържание и балансиран състав на етеричното масло, близко до това на Казанлъшката маслодайна роза. В процес на изпитване би трябвало да са и нови видове от розовата култура, интродуцирани от Англия.


Произведено във Франция
Яна Славянска

Преди петнадесетина години по време на една екскурзия във Франция ни организираха посещение до основната фабрика на френската парфюмерийна компания „Галимард”, разположена край градчето Грас, намиращо се между Кан и Ница в района на Ривиерата. То е известно като Световна столица на парфюмите, а самата фабрика е основана в далечната 1747 г.

Още на входа любезните ни домакини, като разбраха, че сме от България, ентусиазирано ни показаха едно огромно табло в централното фоайе, на което бяха изобразени основните суровини, с които работят в тяхното елитно производство. И на него начело на списъка бе записано „България” с картинка на нашата прекрасна Казанлъшка роза!
Нямам представа дали и днес е така. Няма да се учудя, ако името на нашата страна е изчегъртано от таблото и срещу ароматната роза вече не се мъдри на първо място като доставчик Турция.

Макар че престижните френски парфюмери очевидно все още таят достатъчно уважение към нас и преди 5 години са създали специално за България два парфюма – „Beautiful Bulgaria” за жени и „Discover Bulgaria” за мъже – made in France.


Част от опитното поле на научното звено Сертификатът за френските парфюми с „българска връзка”

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки