В края на октомври изпратих на електронната поща на в. „Десант” писмо относно проект за строеж на биоелектроцентрала в с.Черничево, община Хисаря. Надявах се проблема да бъде отразен след известно време. Но какво беше учудването ми, когато буквално след няколко дни екипът на вестника реагира и го помести.
Останах възхитен, когато прочетох публикацията – допълнена с примери и факти от цялата страна, поднесени много обосновано, с логика и компетентност с учудващо майсторство на журналистическото перо. Трудно ми е да си представя, че някой би могъл по-добре да изложи проблема.
Точно затова тази статия незабавно бе използвана. Разпространена бе навсякъде из Хисаря и селата на общината (в пощенските кутии и разлепване на определени места). Тя бе предоставена на депутати, потърпевши собственици на големи хотели и заведения, партийни функционери... Хисарци са смутени и потресени. С чудесния професионализъм на вестника ви, като организация и журналистика, постигнахте това, защото нямаше по-добър начин така образно, точно и разбираемо да бъде доведена тази информация до всеки жител на града и общината – било то беден или богат.
Чрез структурата на НФСБ в Карлово бе извикана телевизия СКАТ и бе отразен нашият протест. Впоследствие и в Хисаря бе създадена структура на Националния фронт с председател Коста Фърков.
В едно предаване Иван Гарелов каза: „За гърците една песен е по-силна от реч... понякога и от оръжие. За нас, с тази статия вие ни дадохте оръжие. Разбира се, не което стреля, а което въздейства на хората с чувство за отговорност. На тези, от които зависи отстраняването на проблема,и които искат да ни помогнат.
Така че приемете нашето голямо благодаря и нашето голямо възхищение от вашата организация и професионализъм.
Диан Петлев,
с. Черничево, общ. Хисаря
Един благороден жест на Валери Симеонов и СКАТ ТВ
Ние, пенсионерите от с. Твърдица, община Бургас, от тази година имаме Клуб на пенсионера, където всеки ден имаме възможност да се срещаме, да разговаряме, да си помагаме и да облекчаваме живота си в тези трудни времена. Голяма част от нас са без другар до себе си, а и децата ни са далече, заради което се чувстваме самотни. Това е единственото място, където можем да се събираме и да прекарваме заедно част от трудното си ежедневие, пълно с болки и проблеми.
Селото е малко и членовете на клуба също не са толкова много, макар хората от третата възраст да преобладават сред местното население. Заради мизерните си пенсии, които едвам ни стигат за лекарства и посрещане на месечните сметки, не можем да си позволим кой знае какви удоволствия и развлечения. Все пак успяхме да се сдобием с един телевизор на старо, но за да го ползваме, ни бе нужна кабелна телевизия.
В началото на декември се обърнахме с молба към телевизия СКАТ и нейния собственик Валери Симеонов да ни се прокара безплатно кабел. Избрахме СКАТ, тъй като всички от нас много харесват хубавата българска музика, която се лее от екрана на тази медия, а и се вълнуваме от новините от региона и света, които ефирът й предлага.
Само след броени дни г-н Симеонов се отзова на молбата ни и телевизорът ни заработи. Сега той осмисля нашите сбирки и ни дава вяра, че добрите дела продължават да съществуват.
Изказваме искрената си благодарност на Валери Симеонов и телевизия СКАТ за благородния жест, който направи ежедневието ни по-пълноценно и осмислено. Дълбок поклон!
Пенсионерски клуб „Никола Станчев”,
с. Твърдица, община Бургас
Нека не забравяме достойните българи
Искам да изкажа искреното си възхищение от материалите, публикувани във в. „Десант“ за Тодорка Бакърджиева – моята пралеля от Казанлък. Отдавна не съм чела по-талантливо, грамотно и с подобаващо отношение писание. Развълнувах се, не само защото Теодора Бакърджиева е моя роднина и се гордея с нейната личност. Достойните българи лесно се забравят и ви благодаря, че възкресихте нейната памет.
В допълнение искам да уточня една подробност. В брой 47 от 22 ноември т. г. във вестника има материал за една забравена книга за ген. Колев. В него обаче не е спомената и дума за майор Георги Векилски – двамата с генерала са създатели на конната артилерия в България. Майор Векилски, който е мой правуйчо, загива в Първата световна война. На негово име има кръстени улици в София и Добрич. На него е посветен и разказът на Йордан Йовков „Мустафа Ачи“. Надявам се и неговата памет да не бъде забравена никога.
Красимира Казанджиева,
София
Бележка на редакцията:
През идващата 2014 г. екип на в. „Десант“ ще се срещне с потомката на големия наш герой от войните на България за обединението й, родственик на един от най-известните дейци на революционното ни движение и апостол на Априлското въстание Георги Икономов, за да разкажем за него в някой от броевете ни, които ще излязат през следващата година.
