В България обаче за тях се съчиняват жития на мъченици
Автор: Борис Цветанов
Само в държавата на Златките Ботев и Левски са терористи и конекрадци. И от житието-битието на обикновени предатели се съчиняват жития на светци и мъченици на тоталитаризма. Англичаните нека си боготворят пословицата „Права или не, родината си е наша", ние обаче не сме страната на Шекспир, а страната на Слави…
Тъй като отново ще стане дума за разузнаване, трябва да отбележим първо, че предателствата в агентурния състав на българското разузнаване са сравнително малко съпоставени с тия от други разузнавания на Източния блок. Нямаме и такива от ранга на Олег Калугин или Павел Судоплатов, но пък по самочувствие равни нямаме.
Трайчо Белопопски бил офицер от Първо главно. Пратен е в Лондон под прикритието на студент в Кембридж, но „избрал свободата". От офицер станал пешка, при все че носел „багаж" – всичко, което знаел за резидентурите ни в Лондон и Париж...
МИ 5 забравило за него веднага. Криво-ляво стигнал до статута на сив нюйоркчанин. Но в родината му дошла демокрацията и той започнал да пише за мъченичеството си. Толкова важен бил, че в ДС взели решение да го убият. Много пъти се опитали. Ето един от случаите: „Дадоха подарък на баща ми за мен няколко луканки. Когато подхвърлих парче от едната на улично куче, то умря след минути в ужасна агония". Белопопски става пръв разобличител на тайната българска СМЕРШ. „Пръв шеф на отдела беше директорът на затвора. Закоравели престъпници бяха изпращани да извършват убийства за руснаците и българите" – пише той. Твърди също, че в Испания бил убит царски офицер, който имал документи, че Тодор Живков бил агент на фашистката полиция... Изобщо, както се пее в една песен, „думи, в които не вярва и малко дете".
Но съчинителите на жития за новите мъченици се опитват да убеждават във всякакви измишльотини малоумни читатели. Освен лъжец на дребно, Белопопски страда и от друга епидемия на предателството – липса на морал. Според разследващата журналистка Алексения Димитрова дъщеря му Наталия тъгувала, че баща й не пожелал да се срещне дори с внучките си, които по ирония на съдбата живеели на няколко минути разстояние пеша от дома му в Ню Йорк.
Един друг нов светец е Стефан Свръдлев. В последно време той е образец на мъченичество следствие дългата ръка на ДС. Офейкал е зад граница през 1971 г. Бил е шеф на отдел „Мобилизационен” в Управление МВР – Перник. Взел със себе си втората си жена, бебе на 5 месеца и малката си дъщеря Лозка. На другата си дъщеря, която имала син на 1 година, казал: „Сигурен съм, че аз, като полковник от България, ще бъда добре посрещнат в Гърция!" И си взел като „багаж" една торбичка с 500 свръхсекретни документи, измъкнати от касата му в отдел "Мобилизационен".
Само дето трампата нещо се объркала. В Гърция никой не погледнал сериозно на „безценните” документи. Разбира се, за Свръдлев това били свръхсекретни книжа, разобличаващи както ДС, така и КГБ. Нека за миг повярваме. Щеше ли в такъв случай ДС да не си мръдне пръста?!
По това време в Атина резидент е Любен Любомиров. За него хроникьорът на българското разузнаване Коста Ананиев пише: „Ветеран, за когото каквито и суперлативи да се кажат, все ще бъдат верни – образцов, с висока професионална и обща култура, с няколко езика, с изключителна смелост”.
По това време в Гърция работи и самият Ананиев. И още други елитни офицери от Първо главно. Имаме агентура в генералния щаб на армията, в американската база... Ако Свръдлев е бил наистина опасна птица, колко му е да бъде доставен направо на „Шести септември" в чувал заедно с торбичката документи!
Един ден Свръдлев решава, че слънце изгрява на уличката му – в Лондон е убит Георги Марков. И той запрашва за клона на ЦРУ в Мюнхен – радио "Свободна Европа". И тук обаче среща… нула внимание. За да не ни обвинят в тенденциозно подценяване многозначимостта на предателя, цитираме Ричард Къмингс – шеф на сигурността на радио „Свободна Европа” по онова време: „Това е една тъжна история от Студената война. Свръдлев беше безпомощна пионка в тази игра".
Безпаричен, пренебрегван и от американци, и от германци, прехранващ се като общ работник, стигнал и до социални помощи – това е ежедневието, докато отново се показва слънчице. Усетил мърша, лешоядът дава интервю на „Фигаро" за случая с атентата срещу папата.
По това време наемничката на Армията на клеветата Клеър Стърлинг е получила бойна задача от генерала на клеветите – българинът Димитър Паница от "Рийдърс Дайджест": „Харчете колкото сметнете за необходимо, ходете където решите”. И Стърлинг открива „полковника от българските тайни служби Х.” – много важен, не може да се каже името му. А Свръдлев измисля съпричастността на Сергей Антонов към атентата: всички страни в съветския блок използват авиолиниите за шпионаж!
Една птичка обаче пролет не прави. В това време се случва и издънка в семейното огнище. Жена му се завръща в България със сина си. Даже това нещастие е добре дошло за Свръдлев и манна небесна за съчинителите на жития на мъченици. Жената била отвлечена. За да се запуши устата му, тъй като щял да се яви с решаващи доказателства за вината на Сергей Антонов в съда. Само че ние отново ще цитираме Ричард Къмингс: причината за връщането на жена му в България била, че й „омръзнала беднотията в Мюнхен".
Но мечтата на пешката да стане царица продължава. И Свръдлев предлага услугите си на Димитър Паница – в "Рийдърс Дайджест" се появява сензационното разкритие: „България – център на наркотрафика". Оказва се, че шефът на отдел „Мобилизационен” в Перник е запознат със свръхсекретния план на КГБ от 1967 година „Дестабилизация на западното общество чрез наркотици". България била център на операцията. Главният пункт бил хотел "Витоша". Турски трафиканти и български офицери от ДС вместо „здрасти” си разменяли пакети пари и наркотици, които заминавали за Запада и САЩ.
За да е убедителен, Свръдлев си измисля, че сред 500-те свръхсекретни документи, които взел от касата си в Перник, имало и такъв с гриф М - 120/00-0050 от 16 юли 1970 г. Кой ще ти обърне внимание, че подобен лист хартия съществува само в мозъка му. Клеветите хващат място и Федерацията на агенцията по наркотиците в САЩ докладва пред Американския конгрес за наркоканал, покровителстван от българската ДС. Това ще има много отрицателни последствия за страната ни.
През 1990 г. Свръдлев започва да мечтае да се върне в България, но го е страх: има смъртна присъда. Намесват се депутати от ВНС, които просят позволения за мъченика да види сина си... Отправени са към Петър Младенов и Атанас Семерджиев. И той получава царска милост. Но междувременно синът му пада от осмия етаж. Разбира се, това за него не е битова драма, а чисто българско убийство...
Истината е различна. Свръдлев посещава България още през 1988 г. Нещо обаче не му харесва и се връща в Мюнхен. Там обаче вече му нямат дори и малкото доверие, което имали преди. Освен това полицията го прибира в ареста за мошеничества и измами за около 250 000 марки. Прочее и когато бяга от България, Свръдлев е заборчнял от неизброими заеми.
През 1994 г. в Мюнхен Свърдлев поглъща огромна доза приспивателни и заспива вечния си сън. Преди това разпраща десетки писма до познати и приятели да присъстват на погребението му. Никой не пристига...
