На 13 октомври 1307 г. Филип IV започва гонения срещу Ордена на тамплиерите. Великият магистър Жак дьо Моле и още стотици хиляди рицари са подложени на зверски мъчения
Ние живеем в 21 век, но в разума си сме някъде към началото на 19-и. Не помня кой велик учен го беше казал, но ще си позволя да го поправя с 4-5 века надолу. Защото все още ми е необяснимо как земляни, които си играят с техника, почти наподобяваща процесите на човешкия мозък, изпадат във вцепенение, когато видят съчетанието „13+ петък”.
Истерията, до която води то, ми напомня донякъде за времето, в което бях осмокласник (много, много отдавна). Бяхме разработили някакъв особен вариант на „петък 13-и” – който в петия ден на седмицата е облечен в жълта дреха е хомосексуалист.
Разбира се, в крайната бургаска махала използвахме думата „педераст”. Тогава никой нищо не знаеше за толерантност към различните и смятахме това за много сериозна обида. И... жална ти майка, ако носиш нещо по-различно от бодрото социалистическо черно, сиво или зелено. Но не за политика ще говорим тук, а за чистия ужас, до който води симпатичната цифра 13, когато се случва в петък.
В някои доста по-развити страни от нашата, в които гражданите могат да си позволят гевезелъци от сорта на „обади се на шефа, че няма да отидеш на работа”, нещата са наистина на ръба на разума.
Някои с по-слабичка психика изобщо не стават от леглото или не дърпат завесите, за да влезе дневна светлина. Други отказват да летят със самолети, да карат коли, да пътуват с автобуси, влакове или с метрото.
Изчислено е, че една от най-големите икономики например – тази на Съединените американски щати, годишно губи между 800 и 900 милиона долара заради съвпаденията на 13-ото число от месеца с петия ден от седмицата.
В Европа цифрата също е сериозна, но тези данни вече са поостарели, тъй като са преди световната икономическа и финансова криза от 2008 година. Но нека говорим с факти. Така най-лесно се преодоляват заблуди и премахват страхове.
Страхът от „петък 13-и” се нарича „параскевидекатриафобия”. Както сами се сещате, думата е гръцка и е съставена от три други – „параскева”, което означава „петък”, „дека триа” е „тринадесет”, а „фобия”, знаете, е „страх”.
Още по времето на Древния Рим, където вярвали в богове за каквото се сетите, магьосниците се събирали в групи по 12. Имало вярване, че тринадесетият е самият дявол. Разбира се, тогава образът на сатаната не бил като префинения днешен – черен, с рога, опашка и пламтящи очи, а просто олицетворение на самото зло. Въпреки това обаче, няма свидетелства там, а и в останалите древни цивилизации да е съществувал какъвто и да било страх от числото.
Доста по-различна станала картината през Средновековието, когато църквата мощно властвала над всички и светската власт била абсолютно немислима без нея. Тогава нумеролозите лансирали изключително широко идеята за зловещата същност на 13- ката.
Те твърдели, че то е извън всякакви категории и граници и давали следните примери – на Олимп имало 12 богове, годината има 12 месеца, зодиакалните знаци са 12 на брой, в картите за предсказания Таро 13-ата е символът на смъртта, племената Израелеви били 12, Иисус е имал 12 апостоли...
Все факти, които нямат смислова връзка помежду си, но представете си какво е било в Средните векове, когато да си грамотен е било проява на лукс.
И точно тогава, в началото на 14 век се случва нещо, за което съвременните изследователи са твърдо убедени, че е в основата на парализиращия ужас на съвременния човек от „петък 13-и”.
На тази дата през октомври 1307 година по заповед на френския крал Филип IV Хубавия и тогавашния папа Климент V изключително силният, супер заможен, имотен и независим рицарски Орден на тамплиерите бил размазан и унищожен (сигурно сте чели за тайната на тамплиерите, но за това друг път).
Великият магистър на ордена Жак дьо Моле и стотици хиляди рицари били арестувани и подложени на ужасни, зверски мъчения – бити до смърт, хапани от озверели кучета, избождане на очи, горене на жива плът, разпъване на врата, на само една ръка, закована с пирон...
На такива нечовешки изтезания те не издържали и признали всичко, в което били обвинявани – ереси, съюз с дявола, содомия, „целуване по петте отвърстия на тялото”...
Богатството им било присвоено от църквата, а те били изгорени, обезглавени или екзекутирани по всякакви други ужасяващи начини, които извратеният човешки разум може да измисли. Така последователите им, а и почти всички очевидци на страшната гледка започнали да се страхуват от петък, 13-о число в месеца. И така до наши дни.
Например, много високи сгради в Америка нямат тринадесети етаж. Тоест, имат, но не носи този номер. Така е и в доста хотели, където няма стая номер 13. Любопитно е, че по улиците в европейска Флоренция също липсва това число.
Суеверието става още по-смайващо, когато разследващите краха на американската мисия „Аполо 13” (!) за кацане на Луната открили смразяващи, според тях, факти – ракетата била изстреляна от площадка 39 (3 по 13) в Кейп Канаверал, точно в 13 часа и 13 минути (което едва ли е било случайно, нали мисията е носела номер 13).
Много интересен е фактът, който увеличава истерията по „параскевидекатриафобия” – сборът от буквите на имената на доста от серийните убийци, изписани на английски език, е... 13, да.
И за капак трябва да знаете, че най-голяма вероятност от всички дни в седмицата да се падне 13-и е в петък. Както е вярно и обратното: най-вероятната дата за петък е 13-и. Красота, нали?
Според скромното мнение на събралия тези данни, смразяващият суеверен страх от това съчетание или от цифрата 13 е пълна глупост. Началната буква в личните имена на моите родители е точно тринадесетата – „М”.
На тази дата постъпих в средното училище. Именно на 13-и получих шофьорската си книжка. Именно на същата дата излязох от казармата. О, и повече от сигурно е, че в петък, на 13-и, когато четете тези редове, ще нося жълто поло (просто защото цветът ми харесва).
А, не съм... Така, де!