Защо няма гласност за връщането на български имоти в Сърбия


Защо няма гласност за връщането на български имоти в Сърбия
Миналата година Вигенин, в качеството си на евродепутат, се срещна със сръбския премиер Ивица Дачич, който пък преди броени дни посети от своя страна България
13 Декември 2013, Петък


Миналата година Вигенин, в качеството си на евродепутат, се срещна със сръбския премиер Ивица Дачич, който пък преди броени дни посети от своя страна България

Автор: Илияна Христова

Все повече българи се оплакват, че не могат да си вземат земите в пограничните райони на Сърбия, научи „Десант”. Въпросът тези дни стигна и до парламента. Пернишката депутатка Евдокия Асенова отправи актуален въпрос към външния министър Кристиян Вигенин колко жалби са постъпили от наши граждани.

Българският първи дипломат отговори, че в мисиите ни в Ниш и Белград няма оплаквания. Което по установената вече във Външно министерство традиция означава, че проблем има, но се премълчава.
Казусът е много интересен. Той даде възможност на хиляди наши сънародници да си реституират земи в Западните покрайнини. Става дума за ниви, ливади, гори и чукари, които още от 20-те години на миналия век преминават ту от едната, ту от другата страна на границата при честите нейни корекции. Известни са като “двувластни имоти”.

Още през 2011 г. парламентът в Белград прие закон, с който сръбските земи, одържавени през 1945 г., могат да бъдат върнати на старите собственици. Ако пък реституцията не може да бъде осъществена, се дължи обезщетение. Така много български бежанци, изселили се от Сърбия в България след загубването на Западните покрайнини, се сдобиха с правото да си възвърнат някогашните имоти. Според различни източници, бройката им възлиза на около 30 000 души.

Подобно на извършената реституация у нас, сръбската също изисква доказване на собствеността. А това означава опис на място, дирене в архиви, регистри, кметства, църковни бумаги, вземане-даване с адвокати  – както у нас, така и в Сърбия. И то в срок, който ако не бъде спазен, имотите остават завинаги собственост на сръбската държава.
Затова първото нещо, което България трябваше да направи, е да разгласи подробна информация за приетия в западната ни съседка закон.

Както може да се предполага, повечето потенциални наследници едва ли се вълнуват и следят обществения живот в Сърбия и още по-малко пък са наясно със съществуването на процедури, които ги засягат.
Още в средата на 2012 г. български неправителствени организации в Сърбия се оплакаха, че повечето от собствениците на тези имоти дори и не подозират за възможността да си върнат бащините земи. Поради това и реституционните искания са малко.

Реално информационно-разяснителна кампания по сръбския Закон за връщане на отнетото имущество и обезщетението започна да се провежда едва преди десетина дни, след като Агенцията за българите в чужбина публикува в сайта си на 27 ноември тази година нормативния акт и превода на образеца на заявлението, което трябва да се подаде до Агенцията по реституция на Република Сърбия. 

С напредването на времето се увеличава интересът към връщането на одържавените от западната ни съседка български имоти, които впрочем териториалният обхват на въпросния закон не се ограничава само до територията на т. нар. „двувластни имоти”, а  включва цялата сръбска територия. Но пък се оказва, че сръбската администрация мудно издава документи и разглежда молбите.

„През годините кадастралните карти са променяни. По принцип документи, заверени от нашата агенция по архивите, важат, но и това не е много сигурно – на място се появяват редица пречки, непрекъснато трябва да се пътува между двете държави и да се ходи до различни институции в тях, появяват се и претенции на местни хора. Процесът е труден и дълъг. Не може да се прецени дали сръбските чиновници нарочно създават спънки, или просто работят бавно. Те и българските служители са тромави и бавни. Но най-вече проблемът е, че нямаше откъде да си набавим детайлна информация” – оплаква се мъж от Кюстендилския край.

За качеството на  „свършената” от Външно министерство работа говори и фактът, че повечето потенциални собственици, сдружения, които им помагат, а и юридически кантори, мислеха, че крайният срок за подаване на исканията е декември 2013 г. Дори депутатката Асенова, която сезира Вигенин за проблемите и сама е потомка на бежанци от Сръбско, е посочила в депутатското си питане края на настоящата година като финален срок. Оказа се обаче, че реституционни молби могат да се подават до март 2014 г.

Нехайството, което проявява българската държава, и пипкавата сръбска администрация са само част от проблема. По-същественото е, че белградският парламент с едната ръка дава, но с другата взема земите на българските наследници. В закона е записано, че реституция или обезщетение не се дължи на лица, които са били член на окупационни сили на сръбска територия. Мнозина българи де юре се водят такива.Реабилитацията минава през специален съдебен процес и така реституцията практически става невъзможна.

А сърбите може би не осъзнават, че имат интерес българи да притежават имотите край границата. Защото другият вариант е те да се изкупят от албанците, които напоследък масово пазаруват ниви и къщи дори и в отдалечените от тяхната родина Западни покрайнини.


Обичайна гледка край границата – къщите са в България, отсрещните скали са в Сърбия. Браздата понякога е разделяла селски дворове на две

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Стоянова
10.02.2014 17:57:12
0
0
Най-сетне една статия, в която не се премълчава истинската ситуация. Вината на нашите официално отговорни лица е очевидна. Да не се забравя, че двувластниците НЕ СА ОБЕЗЩЕТЕНИ ПО НИКАКЪВ НАЧИН. НЕ СЕ ЛИ ПОСТИГНЕ СПОРАЗУМЕНИЕ РЕАЛНО ДА НИ СЕ ВЪРНАТ ВСИЧКИ ИМОТИ, В ТОВА ЧИСЛО ГОРИТЕ И ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ , БЪЛГАРСКИТЕ ДВУВЛАСТНИЦИ ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ С НАСТОЯВАНЕ ДА БЪДЕМ КОМПЕНСИРАНИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ФОНДОВЕ В БЪЛГАРИЯ.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки