Главният мотив за учредяването на сенат като форма на управление е старата максима, че „Всяка власт, поставена извън контрола на обществото, води до произвол“.
Ситуацията в България напълно потвърждава тази максима. Установената в България след Освобождението котерийна политическа система на управление не проработи за националните интереси на страната. Изцяло е погазено Върховното конституционно право на българския народ – непосредствено участие в управление на собствената му държава.
Изводът: на България е необходим не постоянно действащ парламент, а постоянно действащ сенат над избраните държавни институции, защото те са безконтролни и безотговорни.
Българският народ е достатъчно цивилизован, за да определя и ръководи сам историческата си съдба.
Още Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ отбеляза, че „Народът е активен участник в историята. Народът сваля свои владетели, които са се провинили срещу неговите интереси“.
На исторически ход е Гражданското общество, което трябва незабавно да смени опороченото конституционно статукво на българския народ.
Сенатът по принцип се съставя от независими експерти, избрани от народа. Чрез законодателна инициатива, граждански контрол, отзоваване, референдуми, национални конкурси и други демократични актове. Той може да установи нова конфигурация на политическия модел на управление в България.
Проектите трябва да бъдат обнародвани и дебатирани в обществото. Окончателните проекти се приемат задължително с референдуми от целия български народ.
Узаконяването на приетите вече проекти следва да се извършва от Народното събрание, съставено от ограничен брой независими експерти. Те ще бъдат свиквани само на сесии, а иначе ще си работят по своите професии.
Главната цел на новата конфигурация на политическия модел на управление в България е да постави страната ни на здрави национални основи и да я превърне в икономически и културен център на Европа и света, тоест да направи това, което няколко поколения партийни политици не успяха.
