Четвърт век след торпилирането си през Балканската война турският кораб спира край българския бряг
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
Торпилирането на турския крайцер “Хамидие” в началото на Балканската война, през ноември 1912 г., е най-известният епизод от историята на българския военноморски флот. В продължение на 100 години за него са написани стотици публикации, вариращи от най-сериозни, задълбочени и внушаващи доверие научни разработки до твърде популярни и безобидни четива, задоволяващи вкуса и на най-непретенциозния читател.
Малко известно е обаче, че четвърт век след победоносната торпедна атака на миноносец „Дръзки”, поразения някога от българското морско оръжие неприятелски боен кораб, посещава варненското пристанище, където е посрещнат по подобаващ начин, съгласно изискванията на дипломатическия протокол. Любопитно е да видим как някогашните врагове се държат като приятели.
Крайцерът „Хамидие” пристига във варненското пристанище на 17 май 1938 г. Освен щатния екипаж, включващ 300 моряци и 26 офицери, на борда му се намират още над 140 души – офицери практиканти,подофицери, кадети, както и 28 души от сборен оркестър. Тъй като за тях няма място, част от моряците на турския кораб спят на горната палуба.
В чест на гостите началникът на варненския гарнизон организира вечеря, на която са поканени 87 души. От страна на гостите присъстват 45 офицери, пълномощният министър, военният аташе, консулът и неговият секретар, както и представител на турската колония. Българското представителство включва кмета, представител на областния директор и 35 морски и сухопътни офицери от градския гарнизон.
Вечерята преминава в много добро настроение, при което се разменят сърдечни речи. Домакини и гости имат възможност за сетен път да се уверят лично колко е вярна древната поговорка „Във виното е истината”. Непринудената обстановка и гостоприемното посрещане подтикват гостите да споделят, че са били предупредени да очакват един студен официален прием. Очаровани обаче от сърдечното и задушевно отношение, те продължават вечерята до полунощ.
На следващия ден по инициатива на гостите една турска рота полага венец пред паметника на загиналите във войните. В официалната церемония се включва и една българска рота. Съгласно програмата за гостуване на крайцера „Хамидие”, след обяд е организиран излет до мавзолея на крал Владислав Варненчик и манастира „Св. Константин”, където на гостите е сервирана закуска. В нея взимат участие 50 турски и 15 български офицери.
Вечерта кметът кани на вечеря в морското казино гостите, участвали в излета. От българска страна присъстват само командирите на частите от гарнизона, придружавани от адютантите си, както и представители на местното гражданство. Почерпката минава при много добро настроение. Същата вечер в един варненски ресторант българските подофицери дават вечеря на турските си колеги. От тяхна страна присъстват 30 души (15 подофицери и 15 кадети), а от наша – 20. Събирането на тази маса също преминава при отлично настроение.
В разрез с общоприетите изисквания на протокола, гостите не дават обяд на борда на крайцера, мотивирайки се с липсата на удобства и недобрата кухня. За да се реваншира, вечерта на следващия ден турският пълномощен министър организира грандиозен блестящ прием, на който са поканени не по-малко от 400 души – офицери и граждани, за посрещането на които е ангажирано цялото морско казино. Гостите остават с отлични впечатления от кулинарните умения на неговия личен готвач, като поднесените ястия са в голямо изобилие и са приготвени по един съвършен начин.
Според съдържателите на казиното за организиране на пищната вечеря са похарчени 80 000 лева. Както изтъква един високопоставен български офицер, пълномощният министър се е постарал да блесне с известния турски салтанат, като се справя успешно с това.
На вечерята свирят последователно турски и български оркестър. Турските моряци изпълняват народни танци. Гостите показват „Караденизлери Калканджи сюну” – танца на моряците калканджии, представляващ вяло и монотонно хоро. Един офицер демонстрира „Зебексюну”. Няколко двойки от домакините изпълняват ръченица и хоро. Лекарят на крайцера, родом от Варна, напуснал града през1905 г., когато е едва 10-годишен, също играе хоро.
Последният ден от официалното посещение на „Хамидие” във Варна, 20 май 1938 г., е определен за прием на борда на крайцера. Оказва се, че гостите имат финансови затруднения по организирането му. За да решат този проблем, за моряците и нуждите на прехраната се разменят 700 турски лири. По свободен курс те се обменят по 80 лв. едната, а ги дават на моряците по курса на Българска народна банка по 67 лева. Разликата около 9000 лв. се задържа за приема. Турският пълномощен министър дава лични още 6000 лева и осигурява виното за приема. По този начин гостите събират 15 000-16 000 лева за организирането му. Той обаче не се отличава с изобилие.
Крайцерът „Хамидие” отплава от варненското пристанище същата вечер около 23 часа, изпратен съгласно установения церемониал. Излизането на кораба е твърде затруднено поради вятъра и неумелото му маневриране. Той едва не се удря в срещуположната страна на кея, където са швартовани българските военни кораби. Налага се да бъде изпратен на помощ влекач, който го взема на буксир за носа, обръща го и го изкарва от пристанището.
Дотогава всички чуждестранни бойни кораби, посещавали варненското пристанище, са отплавали сами. Това е първият случай, в който се налага за целта да се търси помощ от влекач. При снемането на турския крайцер от вързала оркестърът на борда му изпълнява българския национален химн, а българският оркестър на пирса пък свири турския химн.
От рапорт на началника на 3-та Армейска област генерал-майор Георги Попов до министъра на войната узнаваме интересни факти за командния състав и екипажа, задоволеността му с вещево доволствие, опрятността, прехраната и дисциплината, организацията на служба. В него се посочва, че корабът е стар, но е добре поддържан.
Същевременно се изтъква, че навсякъде е твърде мръсно, особено в камбуза (кухнята). За подофицерите липсва отделна кухня. За тях менюто е същото както за екипажа. В офицерския стол храната е също много лоша. Дневният оклад на моряците е 40 гроша (приблизително 32 лева), когато са зад граница, а когато са в Турция – от 25 до 30 гроша (20-24 лева). Готви се само един път целия ден (това важи и за офицерите), като дажбата се разпределя на две – за обяд и за вечеря. За моряците се готвят две ястия (еднакви за обяд и вечеря) – готвено с месо или пилаф и второ винаги ошаф (компот).
Моряшките униформи на екипажа са нови, но изработени от много груб плат. Въпреки голямото желание и старание съответната форма, с оглед сезона, да бъде еднаква за всички, това изискване не се спазва. Много от моряците са със зимни фуражки, вместо подходящите за майското време бели чохли. Самите униформи ръстово са неподходящи за личния състав.
Дисциплината също не е на нужната висота. Подготовката е на средно ниво. Правят впечатление типичната турска бавност и равнодушие. Подофицерите нямат авторитет сред моряците, които се държат с тях като с равни. Въпреки че командирът на „Хамидие”, капитан II ранг Неджати Оъздениз, има репутацията на един от най-добрите и строги морски офицери, сред екипажа на крайцера далеч няма онази стегнатост, характерна за екипажите на чуждите военни кораби, посетили Варна.
По време на Първата световна война той служи на германския крайцер „Молтке”. В скоро време се очаква неговото повишение в капитан I ранг и назначаването му за командир на прочутия линеен крайцер „Султан Селим Явуз” („Гьобен”).
За плаването до Варна всички офицери са старателно подбрани – повечето са завършили Роберт колеж или Галата-Сарайския лицей, но са твърде стеснителни. Езиковата им подготовка е добра. Говорят добре английски или немски. По външен вид подражават на офицерите от германския военен флот, без да могат да ги достигнат.
От екипажа на „Хамидие”, съществувал по време на атаката на отряда български миноносци, през 1938 г. служи единствено капелмайсторът, който 29 години е на борда му. Според него торпедото на „Дръзки” е улучило корпуса точно под фокмачтата, която е паднала. Убити са били 19, а ранени 32 души от екипажа.
По време на посещението на „Хамидие” във Варна капитан I ранг Хюсеин Рауф, командир на крайцера през Балканската война, вече като офицер в оставка, живее в Цариград и е много почитан. След ремонта на кораба през 1913 г. той отплава с него в Егейско море и причинява много неприятности на гърци и сърби при Дурацо.
Според капелмайстора, за да направят по-голямо и внушително впечатление при посещението се във Варна, гостите увеличили състава на оркестъра, а освен него е бил назначен още един капелмайстор.
Интересна е обобщаващата оценка, която началникът на 3-та Армейска област дава на гостите от „Хамидие”. Ето каква е констатацията на генерал-майор Георги Попов: „Изобщо от всичко, което видях, впечатлението ми е, че усилията на нова Турция по прераждането на турския народ засега са успели отчасти да създадат само по външен вид новия турчин, който в душата и манталитета си е останал все същия, когото познаваме от войната 1912/1913 година.”
Същевременно тази визита на крайцера през май 1938 г. на добра воля, в навечерието на новия световен конфликт, когато на Стария континент и в Далечния изток се чува зловещо дрънкане на оръжие, е показателен пример, че мирното съжителство и сътрудничество може да бъде основен акцент и водеща политическа нишка дори и в отношенията между народи, на които историята е отредила да бъдат някога вековни врагове.
