Първата кредитна институция у нас помагала за Освобождението


Първата кредитна институция у нас помагала за Освобождението
Поглед към Пловдив в миналото
11 Декември 2013, Сряда


Кочо Честименски, Христо Г. Данов, Костаки Пеев и Душо Хаджидеков били сред най-доверените членове на дружеството „Пчела“, създадено в Пловдив

Автор: Камен Колев

През втората половина на XIX век инициативни българи създават първата кредитна кооперация у нас. Идеята е тя да служи като взаимоспомагателна каса за индустрията, която по това време кипи във възрожденските градове около Пловдив. Тази каса има обаче и една друга историческа роля – освен със своите стопански задачи, тя служи и на народното дело за освобождаването на България от турско робство.

Със средства от кооперация „Пчела” солидно е  подпомогната организацията на Априлското въстание през 1876 г., а  немалка част от членовете на дружеството, като обущаря Кочо Честименски и търговеца Душо Хаджидеков, са зверски избити по време на драматичните събития около потушаването на въстанието.

Финансовата институция е създадена няколко години преди Освобождението и доста преди Народното събрание да приеме първия Закон за кооперациите в България през 1907 г. С него се узаконяват вече формираните дружества и се регламентира по-нататъшната им дейност. Всъщност малко известен факт, описан от д-р Васил К. Пеев в книгата му „Пловдив в миналото”, е, че първото подобно дружество е учредено в Града под тепетата.

Повечето източници посочват, че у нас кооперация за пръв път е създадена на Димитровден през 1890 г. в с. Мирково, Пирдопска околия, по идея на писателя, общественик и политик Тодор Г. Влайков и под председателството на Тодор Йончев. Наречена е „Взаимодавно, спестовно земеделческо дружество – Орало”.

Според Пеев, такова дружество е учредено още през 1870-1871 г. в Пловдив, когато с наченките на индустрията местните търговци и занаятчии решават да основат своя  взаимоспомагателна каса. Те я наричат „Пчела”, а според нейния устав „парите, които се събират от кооператорите, да се дават под лихва; да се подпомагат членовете, като се снабдяват с необходимите тям средства”.

Тя просъществува повече от 5 г. и играе важна роля в стопанския и политическия живот на българското общество. След като се разчува, че освен със своите стопански задачи, „Пчела” е и в служба на народното дело, кооперацията става обект на интриги и атаки от гръцка страна.

Това кара настоятелството да поиска чрез местните власти ходатайство за официалното признаване на сдружението и удостояването му с издаване на ферман. Събитията от 1876 г. обаче прекъсват съществуването на дружеството.

Негови членове към онзи момент са търговци и общественици, чиито средства, отпуснати за работата на взаимоспомагателната каса, всъщност отиват за подготовката на Априлското въстание. Един от най-всеотдайните участници в „Пчела” е Кочо Честименски – обущарят от пазарджишкото село Динката, който е възпят от Иван Вазов в едноименната поема от „Епопея на забравените”. Малко след раждането си той се мести с родителите си в Пазарджик, а после се установява в Пловдив и става член на местния революционен комитет.

Без да е ходил някога на училище, Кочо се научава сам да чете и да пише и става обущар. Когато се включва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.), той превръща дюкяна си в средище за тайни срещи на местните революционни дейци. По същото време членува и в кооперацията, като вложените от него средства в общата каса всъщност отиват за революционна дейност.

След потушаване на въстанието Кочо влиза в полезрението на османските власти и това го принуждава да се изсели в Копривщица. С връщането си в Пловдив в началото на 1876 г., той пак се включва в местния революционен комитет и отново превръща дома си в място за тайни явки.

С избухването на Априлското въстание Кочо Честименски запалва собствения си дюкян и заминава за Перущица, за да се включи в отбраната срещу настъпващата редовна османска войска и башибозук. Заедно с много други перущенци Кочо и семейството му се укриват в местната църква и за да не попаднат живи в ръцете на турците, убива жена си и детето си, а после и себе си. Примерът му е последван и от други перущенски въстаници.

Друг член на кооперацията е Душо Хаджидеков от Чирпан, известен борец срещу гъркоманията в родния си град. След като завършва образованието си, той се отдава на търговия, замогва се и щедро подпомага финансово бедни българи. В същото време живее в стаичка под наем в старата църква „Света Петка”. 
Любопитна е историята и на черквата – построена от българи, тя е взета от гърците и в нея започва богослужение на гръцки език. Група патриоти, начело с Хаджидеков обаче, една неделя нахлуват в храма, изгонват гърците и го завземат. Обясняват, че искат да се молят на своя си език, в своя си църква.

Впоследствие патриаршията пак прибира обратно църквата, но Хаджидеков продължава с просветителското си дело – с  негова помощ са открити основните училища в кв. Мараша, на пл. „Гюл бахче” (сега пл. „Гроздов пазар”), в т. нар. Нова махала в града, както и училището „Света Троица”. Той подарява и единствената къща в активите на Пловдивското училищно настоятелство. Хаджидеков е един от най-активните търговци, членове на кооперация „Пчела”. Средствата, които влага в нея, автоматично отиват за подготовката на Априлското въстание.

Близките му контакти с Левски обаче стават достояние на гръцките първенци, които не закъсняват да го представят пред турската власт за опасен бунтовник. Така той е хвърлен в затвора „Таш капия”, където прекарва като мъченик 2 г. В деня на освобождението на Пловдив - 4 януари 1878 г., малко преди да пристигнат  освободителните отряди на капитан Бураго, Хаджидеков е изваден от килията и заедно с още 123-ма българи е отведен от башибозуците с камшици и блъскане към воденицата в кв. Остромила. Там по заповед на Сюлейман паша до един са насечени на късове.

Едногодишна присъда в зандана „Таш капия” изтърпява и известният пловдивски общественик Костаки Пеев, който е сред основателите и единствен касиер на кооперация „Пчела”. В затвора той е пратен тъкмо заради това, че подпомага финансово Априлското въстание.

Осъден е на смърт, но след като се застъпват за него, той е пратен на лечение. На 14 декември 1878 г. е първият избран кмет на град Пловдив. След Съединението влиза в състава на временното правителство на Източна Румелия. През 1895 г. основава заедно с други общественици Търговско-индустриалната камара, а до 1898 г. е неин почетен председател.

Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия, подобно на друг известен деец в  кооперация „Пчела” – просветителят Христо Г. Данов. Той влиза в нея по времето, когато издава списание „Летоструй или домашен календар“. След Освобождението от 1896 до 1899 г. е кмет на Пловдив, но за работата си отказва да получава заплата.


Костаки Пеев Христо Г. Данов Кочо Честименски На това място Душо Хаджидеков и още 123-ма българи са насечени на късове от башибозуците

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки