Несебърското читалище ”Яна Лъскова - 1905“ вече над 100 лета поддържа богат културен афиш
Автор: Огнян Марков
Преглеждайки историята на читалищата у нас, тези самобитни духовни средища, прави впечатление, че една голяма част от тях възникват в началото на миналия век. И това е съвсем естествено – минали са малко повече от 20 години след Освобождението ни от турско робство, започнал е стопанският подем в страната, а заедно с него е нараснала и нуждата от просвета, култура и от информацията, разпространявана от периодичния печат и книгите.
Едно от тези духовни огнища е читалището в Несебър, което е създадено през 1905 година. Първопроходци за отварянето на този прозорец към цивилизацията и обединителен център на местното население са група местни патриоти, които при основаването му дават името „Четец“. Историческата летопис е запазила и имената на членовете на първото настоятелство – Пеню П. Попов, Тодор Бакларов, Никола Нейчев, Христо Кудов, Марин Маждраков, Георги поп Сава Катрафилов и свещеник Недю Спасов, като за председател е избран Никола Т. Бакларов.
Дейността на читалището по своя размах далеч надхвърля скромните размери на стария дюкян, в който то се помещава първоначално. Помещението бързо се изпълва с книгите, събрани за създаване на библиотеката с дарения от жителите на Несебър и със средствата от членския внос.
Проявите, организирани от културно-просветното средище, стават по-чести и по-съдържателни след 1925 г., когато към Несебър прииждат много бежанци от Тракия и Македония. Сред тях има доста учители – Димитър Йовчев, Христо Минков, Стефан Владков, Донка Тодорова, Атанас Шевкенов, Елена Николова и др., които дават съществен принос за оживяването на художествената самодейност и осезателното повдигане на равнището на културния живот в града.
През 1927 година учителят Атанас Шевкенов става инициатор за създаването на първия читалищен хор. След 1935 година пък, когато за председател на читалищното настоятелство е избран Христо Минков, започва бурно да се развива и театралната самодейност, дала възможност за творческа изява на много несебърлии.
През 1942 година името на духовното средище е променено на „Отец Паисий“, а през 1953 г. става „Яна Лъскова“, което му название се е запазило и до днес с една добавка към него на годината на основаването – 1905.
Около средата на ХХ век, вече можещо да се похвали с нова сграда в центъра на морското градче, читалището развива богата дейност, като негова гордост са театралният колектив под ръководството на Петко Керемедчиев и Георги Маждраков и танцовият състав с ръководител Стефан Топузов. Пак по това време, в отговор на потребностите на населението, започват работа и музикалните школи по акордеон, цигулка и пиано. А през 1962 година е поставено началото и на естрадно-сатиричния състав към читалището с ръководител Иван Дерменджиев.
Половинвековната годишнина на художествената самодейност в това средище на българщината е отбелязана тържествено, а по този повод с орден „Кирил и Методий” се окичват самодейците Стефан Владков и Коста Сотиров. На други техни колеги пък са връчени общо 7 златни, 9 сребърни и 2 бронзови значки.
Към колективите на читалището след 1974 година се присъединяват и естрадно-сатиричен състав и вокалната група „Мена“. Активно се водят и занимания в кръжоците по керамика и мозайка, по дърворезба и изобразително изкуство.
През годините след това последователно възникват Групата за политически песни „Пламък“, детският куклен театър „Пинокио“, възстановен е и градският хор „Масамбрия“. С всички тези формации културният афиш на Несебър става по-богат и от този в областния център Бургас. А колекцията от отличия се обогатява със сребърен медал, завоюван в Кърджали от Групата за ПП „Пламък“, с бронзов медал, спечелен от Детския куклен театър на Шестия републикански преглед на художествената самодейност в Хасково и много други престижни награди. Успехите не секват и днес.
Секретарят на читалището Катержина Христова с основание се гордее със спечелените през настоящата година от фолклорната формация „Българка“ призови места в различни надпревари – златен медал за обработен фолклор на проведения през април Четвърти национален шампионат по народни изкуства „Евро фолк 2013“, званието национален шампион, голямата награда и препоръка за участие в Световния шампионат по фолклор „World Folk”, а на Седемнадесетия Старопланински събор „Балканфолк 2013” във Велико Търново става лауреат и носител на на почетния знак на проявата, на грамота на името на създателя на събора Илиян Д. Николов за приемственост между поколенията и на диплом за достойно представяне.
Не остават по-назад и децата от ДВС „Сюрприз“, които през тази година са спечелили цели 20 награди от общо четири форума – Международния фестивал „Слънце, радост, красота” в Несебър, Международния конкурс на изкуствата „Радост на брега" в Ахелой, Международния артфестивал „Съзвездия в Несебър” и попрокфеста в Несебър.
А това е залог и стопроцентова гаранция, че огънят, разпален от искрата, припламнала в сърцата на несебърлии през далечната 1905 г., ще гори и занапред, озарявайки духовните стремления на местните жители с топлината на знанието, просветата и културата.
