Чуждите шпиони – герои на България? Защо не!


Чуждите шпиони – герои на България? Защо не!
Кметът на Бургас Димитър Николов (наведеният) показа, че е в крак с новата политическа мода у нас – да се празнува и Ханука
07 Декември 2013, Събота


Подиграват се с достойнството на нашето Отечество

Автор: Стефан Солаков

Доживяхме да приветстваме чуждите шпиони едва ли не като наши национални герои. От една седмица насам израелски гражданин от български произход обикаля софийските медии и размахва някаква книжка, обявена от самия него за световен бестселър. Демек много се търси и купува от хората, интересуващи се от тайните операции на израелските секретни служби, известни с името МОСАД.

Въпреки хвалебствените отзиви на нашенските журналисти, които повече от очевидно не са прочели и ред от рекламираното книжле, описаните в него „геройства“ на МОСАД отдавна са дъвкани и предъвквани от много по-големи експерти и изследователи на израелския шпионаж. И почти никой от тях не се е изхвърлял като нашенския Моше (Михаел), примиращ от възторг пред „най-великите мисии“ на МОСАД.

За истинските специалисти, запознати по-изтънко с мотивацията на израелското разузнаване, не е тайна, че това е организация, упълномощена да извършва терористични действия по целия свят с одобрението и фанатичната подкрепа на правителството в Тел Авив. За тях важи до болка познатата у нас формула „Те са винаги прави, дори когато грешат.“

Помните ли, уважаеми читатели, за кого се отнасяше това емблематично заклинание, изречено от поета Христо Радевски? За партията столетница, разбира се, онази престъпна организация, която и днес тормози българския народ, въпреки обявеното преди 24 години официално „погребение“ на комунизма в нашата страна.

В книгата на професор Михаел Бар-Зоар – еврейчето, родено в София и изселило се на 10-годишна възраст в Тел Авив, агентите на МОСАД били до един патриоти, които срещу скромно заплащане защитавали националните интереси на държавата Израел. Чиито врагове били многобройни и дебнели в засада из цялата планета.
Убийствата на чужди граждани на чужда територия, според професор Бар-Зоар, били напълно оправдани, защото се извършвали в името на националната сигурност на еврейския народ.

Както отбелязахме по-горе, много по-големи експерти от професора вече си казаха тежката дума и отдавна заклеймиха МОСАД като държавна терористична организация.
Нека си спомним бившия израелски разузнавач Виктор Островски, както и опитния изследовател на МОСАД Гордън Томас, които преди десетина години разкриха безсмислената жестокост на тайните операции, извършвани от школуваните убийци на Тел Авив.

Много от тях са били насочени към дискредитиране на „вражески“ държави и са предизвиквали истинска човешка касапница – море от кръв и стотици жертви на мегаломанията, изповядвана от ръководителите на израелската държава.
Атентатът в германската дискотека „Ла Бел“, както и свалянето на американския пътнически самолет над английското селище Локърби бяха инспирирани от израелското разузнаване и по-късно приписани на Моамар Кадафи, принуден дълги години да се оправдава и да плаща милиарди долари обезщетение за загиналите над 300 граждани от различни държави, пожертвани от безумните стратези на Тел Авив. Онези незнайни „герои“ в болното съзнание на професори като Бар-Зоар.

Нека припомним, че България също бе пожертвана в името на „тайната война“ на Израел срещу Кадафи. Неговата злоба се стовари с пълна сила върху невинните български медици, обвинени, че са преливали заразена със СПИН кръв на голяма група болни либийски деца.
Според сведения на някои европейски разузнавателни организации именно шпионите на МОСАД са „подшушнали“ на Либия, че българките, заедно с техния палестински колега, са участвали в търговията със, забележете, заразена кръв, доставяна... от Израел!?
Коварно, нали? И толкова недостойно за държава, която би трябвало да ни бъде благодарна, че сме направили всичко възможно, за да спасим от нацистките концлагери над 50 000 наши граждани от еврейски произход.

В книгата на професор Бар-Зоар няма да прочетете за израелските тайни операции на българска територия. Спомената е само изненадата на Тел Авив от атентата на летището в кв. Сарафово. Нито дума за грубата намеса във вътрешните работи на България, изразена в пълната блокада на бургаското летище от еврейските секретни агенти, както и тяхното безцеремонно поведение спрямо нашите специални служби.
И досега Тел Авив ни отказва достъп до редица важни доказателства, които биха могли да изяснят както извършителите, така и подбудителите на атентата, нанесъл сериозни поражения на българския туризъм в разгара на лято 2012-о.

Вместо партньорско доверие и желание за сътрудничество Израел отново ни демонстрира коварството на своите способи за дезинформация. Упорито ни тласкаше, а и досега ни тласка към удобната за Тел Авив заблуда, че атентатът в Сарафово е поръчан от ливанската военнополитическа организация „Хизбулла“, явяваща се една от най-сериозните заплахи за еврейската държава в Близкия изток.
През последните години държавата Израел полага значителни усилия да се представи като приятел и доброжелател на нашата страна. Поне такива изявления чуваме от официалните представители на Тел Авив.

Наскоро израелският посланик в София сподели, че е успял да направи необходимото за започването на амбициозна програма за изучаване на холокоста в българските учебни заведения, и то на всички образователни нива – от първолака до студентите във висшите институти.
Това, да кажем, е добре. Но никой не попита напористия дипломат защо в образователната система на неговата страна не се изучава геноцидът на българите, пъшкащи под сянката на турския ятаган.

Нещо повече. Дори спасяването на българските евреи е „терра инкогнита“ за голяма част от младите израелски граждани, а „анализатори“ и „експерти“ с пагоните на МОСАД, включително и първият дипломат на Израел в София, тъпо и упорито „напомнят“, че сме осъдили на смърт над 11 000 евреи, живеещи в Македония по време на нацистката окупация. С такива „приятели“ по-добре да се доверим на враговете си, съветва мъдрият български народ.

В книгите за тайните операции на МОСАД никъде няма да прочетете за израелската агентура, с която беше „обрасъл“ най-вътрешният доверен кръг от съветници на Тодор Живков. Нико Яхиел, личен помощник и стенограф на българския държавен глава, проговори след 10 ноември 1989 г. и призна, че е бил агент на еврейското разузнаване с месечно възнаграждение от 2000 долара – голяма сума за годините на Живковия режим.

Стенографирал е най-тайните разговори на лидерите на така наречения Съветски блок и срочно ги е изпращал до шпионската централа в Тел Авив. Заедно с него за МОСАД усърдно са се „трудили“ и други съветници на Живков и Политбюро, избрани и назначени от диктатора именно заради еврейския им произход. Толерантност по Живковски, така да се каже.

Вгледайте се днес, уважаеми читатели, в действията на Сергей Станишев и лично подбрани от него верни момчета, голяма част от които вече дори и не крият, че са фенове на родината-майка Израел.
Според шпионската терминология на Тел Авив мнозина от тях носят емблематичното название „саяним“, което преведено на български означава ятаци, хора, готови на всяка цена да окажат безвъзмездна подкрепа на емисарите, които ги посещават с паролата на МОСАД.

Не сме забравили как няколко външни министри на България, включително и сегашният, почти сладострастно изпълняваха внушенията на Тел Авив и водеха брутална антиарабска и антипалестинска политика, поставяща нашата страна в изключително конфузна позиция на международната дипломатическа сцена. Ами „героят“ Соломон Паси, който предаде на Тел Авив всички тайни на дипломатическата ни кореспонденция с останалия свят?
Плюс назначаването на нашенски евреи за почетни консули на редица държави, представляващи оперативен интерес за МОСАД?

Дълго може да говорим за националните предателства на наши граждани, попаднали в капана не само на МОСАД, но и на други уж партньорски служби през последните години.
На фона на този държавен разпад още по-отчетливо се изясняват подбудите на всички досегашни правителства от така наречения демократичен преход, които със садистично удоволствие унищожаваха нашите национални разузнавателни служби.
Днес, когато от тях останаха печални отломки, вече напълно логично и свободно можем да обявим шпионите на МОСАД, ЦРУ, турската МИТ и останалите „съюзници“ за герои на Република България! Честито!


В категории: Коментари , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
ПЕШО ОТ ТРИМОНА
07.12.2013 22:08:35
2
0
Браво- ама и ние, по-обикновените , също знаем нещичко от тук ,от там !За ония 50 евреи ,във Висшия партиен апарат на ЦК на БКП след 1944 -колко ли българи са си заминали с тяхната "благословия" от този свят ?
А децата им днес се мотаят пак из КАЙМАКА НА ПАРЛАМЕНТА !Те , сухите лайна все отгоре плуват !И как така става , все висши бълг. партийни лапачи се влюбват във еврейки ? Г.Димитров - тоже !В Москва - женят го за такава , а Любица май се самоубива от 1 прозорец ?
1
zad kulisite na honorar savetn
07.12.2013 12:30:22
0
0
kogato njakoi shushdi tajni slushbi rabotjat i protiv balgarski interesi e dobre da privleshem v balgaria tehni konkurentni tajni slushbi za da ima izbalansirane
na neshelani vlijania .
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки