Преди 119 години на символичен пост до паметника на най-големия ни национален герой Васил Левски, издигнат на мястото, където е бил обесен, са поставени бронзови грифони.
Автор: Диана Славчева
Това са приказни същества с тялото на лъв и глава и криле на орел, символизиращи царствената сила и благородство на царя на животните, съчетана с бързината и острия поглед на една от най-величествените птици.
Осем от тези бронзови грифона, заедно с още 4 фенера от декоративните елементи, разположени покрай знаковия монумент на Апостола, преди време най-нагло бяха задигнати. През октомври анонимен бизнесмен обяви, че ще плати стократно парите за метала, които неизвестните вандали биха получили при предаването им като метални отпадъци от пунктовете за изкупуване на скрап. В четвъртък бе оповестено, че един от откраднатите бронзови грифони е бил занесена в Националния исторически музей. Директорът му – историкът Божидар Димитров, съобщи, че ще го предаде по Никулден на столичния зам.-кмет по културата.
Междувременно полицаите хванаха 14-годишно циганче, за което се предполагаше, че е участвало в кражбата, но плячкосването на светинята продължи и след неговото задържане.
Очевидно в нашата мила родна страна вече не е останало нищо свято, което да не е брутално опетнено. Включително и тази светиня, която остава незасегната дори от бомбите, изсипали се над столицата ни през Втората световна война и които са се ръсили като полетен дъжд на една педя от паметника на Левски в самия й център. Тогава това място, където приключва житейския си път един светец, дал живота си за спасението на България, остава непокътнато.
Да, по силата на Божието провидение то е било опазено от бомбардировките, но уви – от човешката алчност и безпросветност сега – в мирно време, явно няма кой да го защити. Най-паче от циганското племе, което вършее на воля из родината ни в последните години, закриляно от всевъзможни соросоидни фондации и евросъюзни чиновници. Потомци на онези цигани, които са били извикани да овесят Левски на бесилото – щото дори турците не са посмели да натоварят съвестта си с греха да станат палачи на този голям българин.
Накъде вървиш, Българийо, щом допускаш гаврата с паметта на твоя един син? Оттук насетне просто няма накъде по-долу да се падне!
Дано Апостолът някога ни прости, че ни гробът му все още е открит, ни паметникът му е предпазен от зли помисли и варварство!
