Рибарите не знаят, че Европа им дава пари


Рибарите не знаят, че Европа им дава пари
Рибарският флот на България е вече безкрайно остарял, въпреки отпусканите евросредства и през предишния програмен период, част от които бяха насочени за модернизация и строителство на тъкмо такива съдове
06 Декември 2013, Петък


Нищо чудно и новият фонд на ЕС за морско дело да бъде „усвоен“ по български

Автор: Огнян Марков

Досега грижата на Евросъюза за морето свършваше до очертанията на плажовете. През следващия програмен период обаче ЕС ще финансира проекти, които опазват и увеличават морското богатство. Най-общо казано, това е лайтмотивът при формирането на новия европейски фонд за морско дело и рибарство, който ще действа от 2014 г. до 2020 г., а  формулирането му бе направено в края на ноември от евродепутата и зам.-председател на Комисията по рибарство и аквакултури в ЕП Гиудо Милана, по време на семинар в Бургас, за който „Десант“ вече информира читателите си. 

Новият фонд е предназначен да замести сега съществуващата Оперативна програма за развитие на рибарството, като идеята е да се създадат нови работни места в отрасъла, а не – както досега – да се хвърлят средства предимно за строителството на огромни плавателни съдове. Освен това вече ще се цели да се насърчават проекти, насочени към  преработвателната промишленост, ресторантьорството и туризма, като намерението е ядрото на икономиката на повечето крайбрежни общини, които ще получават помощ от новия фонд, да станат малките крайбрежни кораби.

Отделно, основна част от средствата му ще бъдат насочени към замяната на рибарските мрежи с по-прецизни средства и към разработване на нови технологии, които могат да ограничат влиянието на риболова и рибовъдството върху околната среда. Не е пропуснато да се предвиди и финансиране на редица дейности по морско пространствено планиране, интегриран морски надзор и морски проучвания. Ще бъде  стимулирано изграждането на хладилни камери на съществуващите сега рибни пристанища, както и на нови помещения за първична обработка на рибата.

Покрай всичко останало новият фонд ще предоставя възможност на надхвърлилите 50-годишнината си рибари да обучават срещу заплащане с евросредства по един стажант в продължение на една година. На финансиране ще подлежат и практически проекти за добиване на енергия от морето, и за развитието на аквакултурите.
Така представени, нещата изглеждат от чудесни по-чудесни.

Но няма как да не се запитаме  доколко те ще бъдат също така ясно и детайлно обяснени на риболовците, на научните звена, занимаващи се с проучването на морето, и на общинските администрации по места – вече не от сладкодумния Гиудо Милана, а от представителите на Министерството на земеделието и храните и по-конкретно от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Докато се стигне до това, все още има технологично време, тъй като всяка държава, членка на ЕС, трябва да изработи и защити своя програма, съобразно основните насоки за функциониране на фонда, като изведе и своите приоритети в това направление. Това трябва да стане до края на годината.

От изказването на заместник-министър Валентина Маринова на семинара в Бургас стана ясно, че министерството вече е внесло в Европейската комисия първия работен вариант на Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 - 2020 г. Но все още няма яснота дали той ще бъде приет, дали ще се наложат поправки по него или тази национална програма ще има да се пише отново и отново, както неведнъж вече се е случвало в подобни ситуации.

Остават и съмненията, че информацията за новия фонд като нищо – по вече наложила се у нас традиция – ще се крие от чиновниците, които за всяко разяснение или помощ ще чакат да им се бутне нещо под масата, макар че това е тяхно служебно задължение.
Много е възможно и разяснителната кампания да се води с абсолютно неразбираеми за обикновените рибари фрази и термини – нещо, което наблюдавахме с раздаването на пари от фонд „Земеделие“. И естествено – това пак ще доведе до връщането на неусвоени средства обратно в хазната на Евросъюза.

Едно, заради неефективната разгласа на възможностите, предоставяни от фонда за безвъзмездна финансова помощ, и второ – ако хората, отговарящи за тяхното усвояване, отново насочат усилията си предимно в търсене на приятелска фирма, на  която да бъдат отпускани парите, но пък нищо да не се върши срещу това.

Факт е, че засега обикновените рибари не са чували за тази програма. Те дори и не се надяват до тях да стигне някой лев (или евро),  тъй като ясно си дават сметка, че в техните малки мрежи големи риби рядко се хващат. Така мислят морските вълци и от Несебър, и от Созопол, чиито корабчета вече са извадени на сушата за през зимата. Така смята и дядо Иван от Царево, който от 40 години си вади хляба от морето и е помогнал на много начинаещи да навлязат в професията.

Какъвто ни беше социализмът, такава ни е и демокрацията. Тази крилата фраза, родена в противоречивото ни сегашно ежедневие, вече доби широка гражданственост. И единственото неприятно нещо в нея е само това, че е вярна. Защото няма никакви изгледи утвърдената вече практика едно малцинство от хора, приближени до тази или онази власт, да се облагодетелства с пълни шепи – по времето на соца – грабейки от уж общонародното богатство, а докато трае прехода – от изсипалите се щедро у нас пари от европейски фондове.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки