Селото съчетава възрожденска красота и съвременни удобства
Автор: Илияна Христова
В Югозападна България има много красиви села, но Делчево е по-особено. Съчетава в себе си крайности: посещавано е от туристи, но по калдъръмените улички се усеща самота; половината къщи са паметник на културата, цялото селище обаче не е, въпреки че заслужава; рекларимара се доста в интернет, но е непознато за повечето българи. Всички заведения и къщи за гости уютно се вписват в красивата възрожденска архитектура – рядко съчетание между ново и старо.
Изходен пункт за селото е град Гоце Делчев. Нощем, когато се разхождате из него и погледнете нагоре към Пирин, се виждат блещукащите звездички. Това не са небесни тела, а светлинките на селището. Още римските воини били свили гнездо там, за да наблюдават от високо долината на Места. Надморската височина е 1024 м, това е единственото удобно за живот място по стръмните ридове наоколо. Над Делчево са само гъсти гори и остри върхове, един от тях е легендарният Ореляк (2099 м).
Достъпът е лесен. Тръгва се от манастир “Животоприемни източник”, който е в края на Гоце Делчев. Асфалтовият път е нов, вие се като змия. След 8 км стремително изкачване се стига до огледна тераса, направена специално за туристи. Гледката е поразяваща – “в краката ви” са Гоце Делчев, нивите по поречието на Места, отсрещните хълмове на Родопите, селцата в пазвите им. Взорът на юг преминава границата и опира в гръцките планини.
След още километър влизате в самото село. Разположено е амфитеатрално по склоновете. Но преди да тръгнете из уличките, огледайте склоновете. Вижте горите, усетете вятъра. В България има много красиви планини, но не всички притежават невидимата сила, караща хората да се чувстват различно. Пирин е такава планина.
В центъра на селцето е приятната, ремонтирана и уютна сграда на кметството. Наколо са разположени ресторантчета. Там е и туристическият информационен център, до него - постройка, която приютява етнографска сбирка. Пластмаса и метал в архитектурата на тези сгради няма, преобладават камък и дърво.
В сходен и твърде приятен стил са обновени и всичките двадесетина места за настаняване. Всъщност това са съвременни хотелчета, които зад каменната зидария, дървените тераси, окачения да съхне пипер и прибраната на сухо царевица крият модерни туристически удобства.
Новото и старото наистина живеят в хармония. Да погледнем и къщите, които не са предназначени за туристи, а се ползват от собствениците им. Повечето са строени на ръба между XIX и XX век, непокътнати са, притежават неповторима, но вече рухваща възрожденска красота.
Другите са нови, вдигнати в последните години, но пак в традициите на старите майстори. Автомобил трудно се провира в стръмните улички, но често се забелязват джипове с чужда регистрация, които водят гръцки или западни туристи да видят българска красота.
Делчево прилича на Трявна, но е далеч по-малко комерсиализирано. Къщите, накацали една над друга, напомнят Велико Търново, но тук битът е по-автентичен. “Отсреща” в Родопите са Лещен и Ковачевица, превзети последните години от новобогаташи. Ако някой иска да усети топлата селска патриархалност на XIX век, мястото е точно Делчево.
Историята му обаче не е мирна и уютна като настоящето. В началото на XX век в селото живеят към 550 българи християни, много от които избити при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.
До 1912 г. е било в турски вилает, а е кръстено с българско име (на воеводата Гоце Делчев) едва през 1934 г. В селото в миналото са живеели и гърци. Както може да се очаква, планинците са се препитавали предимно с животновъдство.
А ето и още една интересна особеност – част от старите къщи са директно “впити” в пиринските хълмове, скалите се явяват стенен зид. Така природата естествено е съчетана с архитектурата.
Всъщност, причината Делчево да не е кичозно застроено е пак в природата – стръмните склонове не позволяват големи хотелски комплекси. А асфалтовият път до селото, макар и нов, е твърде тесен, за да се носят по него тежки машини.
В Делчево е чисто, някак е неудобно да цапаш. В последните години местните хора полагат доста усилия да привличат посетители – организират традиционно посрещане с отбрани ястия, правят възстановка на празници, предлагат разходки до чешми с бистра вода.
В буковите гори текат водопади. В самото село има и църква, която пак, както всичко наоколо, съчетава ново и старо – пристроявана е скоро, но иконите вътре са от по-миналия век.
Община Гоце Делчев смята да възстанови до 2 години местното летище. Ако това стане, този край, който е близко както до София, така и до Гърция, ще бъде възроден за туризъм.
