България вече е готова да приветства своите спасители
Автор: Стефан Солаков
Срещаме ги почти всеки божи ден. Националните предатели. Усмихнати, наконтени, самоуверени. Изпратени от нас, данъкоплатците, в най-висшите представителства на държавната власт, те се изживяват като боговете на Олимп и бързо забравят клетвите за вярност към Отечеството, изречени в началото на политическото им извисяване.
Телевизионният екран ги обича, гламави репортери седят диван чапраз пред самодоволните им муцуни, всяка тяхна дума старателно се записва и обнародва със скоростта на звука. Независимо каква глупост или мерзост изпълзяват от лъжливите им уста.
Панаир на политическата суета, в който се превърна нашето българско всекидневие. Една иначе благородна професия се изроди в грозна национална напаст, превърнала милиони наши сънародници в безправни роби на една престъпна каста от хора, мразещи собствения си народ.
Има ли по-голям садизъм от кретенската идея да обвиниш прочутата със своята толерантност българска нация в омраза към външния свят? Велика България, една от най-старите държави в Европа, отдавна е призната от световния научен елит за пионер и съзидател на многоликата цивилизация на Стария континент.
И вместо признание за нашия принос към европейските и световни културни и духовни ценности, доживяхме деня, в който шепа политически помияри сочат с пръст нашия велик народ и го жигосват с клеймото на така наречената ксенофобия.
Нейна противоположност е ксеноманията – любов към всичко чуждо, чуждопоклонничеството, което отдавна е прегърнато от нашенските политикани, свикнали да оправдават лакейските поклони към чуждите си господари с най-висшите национални интереси на държавата.
През изминалата седмица станахме свидетели на изумителен сблъсък между две групи национални предатели, които се надпреварват за благоволението на Големия брат във Вашингтон.
Подгонени от неспирните протести срещу правителството на Орешарски, „червените кхмери“ изпратиха парламентьор в САЩ, който да убеди местната колониална администрация, че хората на Станишев са готови на всякакви сделки с „дявола“ - само и само да запазят властта си в България и доограбването на нейните привършващи стопански ресурси. Помним навремето как „синият“ вицепремиер Бакърджиев се завърна от Москва и тържествено заяви пред посрещналите го с фанфари талибани на Иван Костов, че Русия „пак ще ни спаси“.
Сега менте комунистите на Станишев ни пробутват чичо Сам като новия спасител на българската държава. „Сините отпадъци“ неочаквано рипнаха възмутени, че „червените“ им измъкват американския кокал от устата. Жалки картинки от родната политическа действителност!
Пред очите на целокупния български народ две побеснели глутници свирепо ръмжат и се ръфат в усилието да заслужат доверието на чуждите си покровители. Опитай само да ги упрекнеш в липсата на патриотизъм и веднага ще те обявят за мръсен националист и ксенофоб, за антиевропеец, за доносник на ДС и прочее, и прочее.
Езикът на тези човекоподобни същества, наричащи себе си политически елит, е доста елементарен, каквато е и тяхната човешка и гражданска същност. Почти всеки ден те ни заливат с помията на словесното скудоумие на всеобхватната посредственост.
Предишната седмица разбрахме за пореден път, че националната сигурност на нашата държава е в ръцете на некадърни и безотговорни политици. Заляха ни с хвалебствени послания за гениалните анализи на президент, премиер и цялата тумба държавни хрантутници, наредили се плътно около националната софра.
Научихме с безкрайно изумление, че съседна Турция, която целенасочено ни заля с поток от чуждоземни пришълци, била наш верен съюзник и доброжелател, едва ли не мъченик, който страдал много повече от нас, българите, от нашествието на бежанците. Лично министрите на вътрешните и на външните работи се изживяха като адвокати на Анкара и защитиха антибългарската политика на Ердоган и Давутоглу.
Почти по същото време други политически помияри, лепнали етикета „евро“ в депутатските си тескерета, се опитаха да продадат за жълти стотинки целия Тракийски регион на нашите турски и гръцки съседи.
Събрали се в Брюксел наши евродепутати и умували как да вкарат през задния вход на ЕС неоосманските анадолци, наметнали с овча кожа своите великотурски вълчи амбиции.
И малко акъл да имаш, достатъчно е да ти дойде навреме. Тази поговорка трудно може да се съчетае с поведението на нашите пратеници в Европейския парламент. Водещият елемент при тях е шумът на парите – един сладострастен звук, който единствено може да ги събуди от сладката дрямка върху депутатските банки на Европарламента.
Когато се решава съдбата на нашето Отечество, изчистването на политическото пространство от националните предатели е първото задължение на патриотичните сили в България.
Омразата на управляващите мошеници към истинските родолюбци се засилва с всеки изминал ден, защото само ние можем да се преборим с това уродливо зло, което е яхнало и души собствения си народ.
Денят на възмездието е близо, търпението на българина, колкото и да е голямо, не може да продължи вечно. Родината вече е готова да приветства своите спасители.
