На прицела на Главно мюфтийство – вече държавни земи и горски площи

Автор: Камен Колев

Ако българската държава не реагира най-сетне адекватно на опитите за посегателство от страна на Главно мюфтийство върху емблематични сгради в десетки градове в страната, има опасност делата за бившите вакъфски имоти да станат над 2 500. При това, претенциите на мюсюлманското изповедание вече ще се разпрострат върху огромни площи родна земя, горски масиви, даже цели землища.

Такава заявка вече е направена от юристите на мюфтийството, които настояват в промените в Закона за вероизповеданията да се добави, че „освен молитвени домове, ще бъдат връщани земи и гори“, похвали се още през септември т.г. главният мюфтия Мустафа Хаджи след срещата си с ръководството на Комисията по вероизповедания в Народното събрание.

Той ясно показа, че не е доволен от готвените законови поправки и ги нарече „козметични”. Хаджи обаче отказа да посочи за колко декара земя са претенциите на вероизповеданието.

Малко предистория

Скандалният законопроект бе внесен на 16 юли т.г. от представители на БСП, ДПС и Атака в парламента и ако бъде гласуван, ще даде възможност религиозните общности да получат собствеността върху исторически сгради с национално значение. Това всъщност даде зелена светлина за Главно мюфтийство, което се оказа много добре подготвено да действа и на секундата заведе поне 90 дела в различни български градове.

Тези съдебни искове предизвикаха вълна от протести в цялата страна. Някои съдилища прекратиха делата до постановяването на съдебен акт, с който да се уважи или отхвърли казуса за правоприемствеността на мюсюлманското изповедание и местните вероизповедни мюсюлмански общини.
Такъв бе случаят в Кюстендил. Там делата за двете джамии Фатих Мехмед и Ахмед бей бяха спрени, тъй като по този казус Софийски градски съд отхвърли правоприемствеността между двете институции. Определението обаче бе обжалвано пред Софийски апелативен съд.

В други градове, като Карлово, съдът се произнесе в полза на мюфтийството. Окръжният съд в Пловдив реши да върне Куршум джамия на мюсюлманите, което отключи мощна вълна на обществено напрежение и протести. Това съдебно решение също се обжалва. В Разград претенциите са за джамията Макбул Ибрахим паша, която е паметник на културата, а в момента е и обект на археологически проучвания. Сградата не функционира като джамия от миналия век. В Гоце Делчев искът е за единствената джамия в града – Караджа паша, която също е паметник на културата. В столицата мюфтийството си иска сградата на Археологическия музей, където някога е била джамията Махмуд паша, църквата „Свети седмочисленици“, където навремето е била Черната джамия.

Съдебни дела за три вакъфски имота текат и във Варна, а в близкото село Езерово претенциите на мюсюлманите са за медресето и местната джамия. И двете сгради не се използват от 1955 г. Емблематичната сграда на Безистена е обект на апетитите на мюфтийството в Ямбол. Имотът е паметник на културата, който представлява единственият покрит пазар у нас от времето на османската епоха.

Три имота са предмет на спор в Пловдив.

Мюсюлманите претендират за някогашната турска баня „Чифте хамам”, отдавна превърната в Музей на съвременното изкуство, за бившата „Ташкюпрю джамия”, която от години работи като ресторант, и за терен от 100 декара, където са турските гробища. Собствеността на имотите е общинска и частна.

Това обаче не се оказа пречка пред турския вицепремиер Бекир Боздаг, който през август обиколи цялата страна, включително и Пловдивска област, на неофициално посещение.
Малко по-късно, вече от Анкара, Боздаг размаха пръст на българската държава и се закани, че ще включи в натиска за възстановяването на трите имота Турската агенция за сътрудничество и координация (TIKA).

Пловдивчани едва ли ще се откажат толкова лесно от собствеността си, особено върху бившата джамия Чифте баня, която се намира до Съдебната палата. Сградата е строена през XVI в. и е наречена „чифте” (двойка – б. р.), защото има мъжко и женско отделение. Тя е паметник на културата от национално значение. Частично е реставрирана за Европейския месец на културата в Пловдив през 90-те години. Кметът Иван Тотев пък каза, че ще я брани със зъби и нокти и, че общината няма да се откаже от нея.

Преди дни там започна благоустрояване на терена, 50 000 лв. ще бъдат вложени в подмяна на плочките и в ново озеленяване. Ще бъде монтирано и художествено осветление. Делото за собствеността на Чифте баня е насрочено за февруари.

Съдебно дело има насрочено и Враца за бившата джамия, която днес функционира като природозащитен и туристически център. Имотът е от 18 век,  паметник на културата и архитектурата от национално значение. Като джамия престава да работи още преди Освобождението. „Според мюсюлманската религия, падне ли веднъж минарето по независещи от човека причини, една сграда не може да изпълнява дейността на култов храм. В случая минаретата на спорната джамия са били срутени по време на земетресение още през османо-турското робство. Още тогава молитвеният дом е бил напълно изоставен”, казва историчката Наташа Войкина от музея във Враца.

След природното бедствие джамията е била склад, партиен офис, дискотека, а най-накрая и природозащитен център. Изненадващо, миналата година от мюфтийството изявиха претенции за имота по силата на опис на мюсюлманските общини от 1919 г., както и за обезщетение от 34 000 лева от страна на държавата.Делото е висящо в местния Окръжен съд.

Сходно е положението и в Кюстендил, около джамията „Фатих Мехмед”, която се намира в непосредствена близост до паметника на Ильо войвода. Тя не е действаща повече от 300 години. Построена е към средата на XV в. и е  архитектурен паметник от национално значение, също както и втората някогашна джамия в града „Ахмед бей”. Съдебните дела за двете сгради бяха спрени през лятото, докато не излезе окончателен съдебен  акт за правоприемствеността на мюсюлманското изповедание и кюстендилската вероизповедна мюсюлманска община.

Под ножа са и историческите музеи в Кърджали, Самоков и Видин.

В Кърджали сградата на музея е изключително красив образец на османската архитектура. Тя е строена за медресе, но никога не е била използвана с такава цел. В момента се управлява от Министерството на културата и разполага с много богата музейна експозиция на няколко етажа. Музейна експозиция има и в някогашната джамия Байраклъ в Самоков. Главното мюфтийство е завело съдебен иск в Софийски окръжен съд за собствеността на имота. Наричана още и Йокуш джамия, сградата е била построена през 1845 г. от Мехмед Хусреф паша в памет на майка му - българка от село Шишманово.

Според преданието, той поставил на купола на джамията кръст и полумесец, за да почете майка си и за да не обиди баща си. При проучванията, под мазилката на тавана са били намерени чертеж на черква и три изписани имена: Иван, Ристо и Косто, за които се предполага, че са самоковските майстори зографи Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов. Българската държава финансира изцяло реставрацията на джамията през 60-те години на ХХ в. и подрежда в нея музейна експозиция.Мюфтийството има апетити и за видинския музей „Конака”. Искът за него е внесен от главния мюфтия през януари т. г., а първото заседание по делото бе преди десетина дни в местния Районен съд. 

Конакът е строен през XVIII век и е функционирал като полицейско управление. През 70-те години на XIX в. в сградата се подслонила Българската църковна община. След Освобождението сградата е била преустроена с елементи от възрожденската архитектура. От 1956 г. насам тя е Исторически музей, който проследява историята на Видин от древността до Освобождението. Друг имот, за който мюфтийството претендира във Видин, е сградата на някогашната турска поща.


Не джамия, турски затвор в Дупница

Някогашната дупнишка джамия е престанала да функционира като молитвен дом много преди Освобождението на България. Дълги години сградата е била ползвана като турски конак и затвор. В наши дни е обявена за паметник на културата и работи като картинна галерия.

Съдебният спор за имота нажежи напрежението между мюсюлмани и християни. Първите искат да си върнат джамията и да въведат ежедневни молитви в нея. От Българската православна църква обаче контрират, че в Дупница няма никакво мюсюлманско братство. И напомнят, че на това място по време на османското иго е била построена църквата “Св. Харалампий”. Турските завоеватели я разрушили до основи, а с камъка от нея си вдигнали техен култов храм.

Със заповед на областния управител от 26 май 1998 г. е наредено джамията да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти като държавна собственост и да се предаде на общината. Пак тогава е и актувана като общинска собственост. Делото за имота по повод исковата молба на Главно мюфтийство е образувано в края на 2012 г.
"Няма да си дадем джамията", заявява и зам.-кметът по културата и социалните дейности Крум Милев. В Дупнишка община има само двама души с мюсюлманските имена, добавя той.


В категории: Горещи новини