Незаключените потайности на Преображенския манастир


Незаключените потайности на Преображенския манастир
Царският манастир е запазил статута си от времето на цар Иван Александър
30 Април 2018, Понеделник


При строителството му участват едни от най–известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Кольо Фичето

Автор: Здравка Христова

Наричат района край Велико Търново българската Света гора. Старата столица е единственият град в страната, около който има над 15 действащи манастира,пазещи зад тежките си порти с малцината монаси и монахини православната ни вяра, история и култура.

Преображенският манастир е най-големият в областта.

Православните пък го определят за четвъртия по големина изобщо в България. Известен е с това, че разполага със собствена библиотека, има и музейна експозиция, в която могат да се видят исторически документи, ценни средновековни български книги и икони.

Не само това обаче прави светата обител национален паметник на архитектурата и изкуството, а и фактът, че при строителството му участват едни от най–известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Кольо Фичето.

Манастирският комплекс се извисява гордо като крепост на 7 километра от Велико Търново по пътя за Русе, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на река Янтра, в гористия пролом на местността Дервента. Точно над него са пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Началото му се крие в далечното Средновековие.

Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още “Сарин” или “Шишманов”. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички.

В годините на турското робство манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец, монаха отец Зотик.

Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превръща в едно от главните културни и революционни средища в Търновско.

От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 г. тук се събират пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. От тук тръгва по народните дела сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в обителта, помним от учебниците по история.

Днес някои от краеведите твърдят, че историите за укриването на Дякона в Преображенския манастир, както и данните, че там е имало руска болница, били само легенди.

Със сигурност се знае обаче, че цар Иван Александър организирал в него аудиенции и царски делегации.

Днес манастирът е известен още и като царски. Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата “Благовещение” през 1991 г. Постепенно с пари от държавата и от дарители лека-полека е възстановен, за да посреща днес туристи и миряни. В светата обител не се предлагат нощувки, но мощта на духовната му святост, силата на природата и историята го правят любимо място за посещения на много българи.

Стенописите в храма са дело на Захари Зограф и датират от 1849 г. Композицията “Колелото на живота”, разположена на южната външна стена на църквата, и досега не е изгубила значението си, вярно отразяваща жизнения човешки път, началото и края.

Интересно е съдържанието на договора на Захари Зограф с манастирската управа. На един пожълтял от времето лист, писан на 20 август 1848 г., четем следното: “Извествуваме ние долуподписаните какво се согласихме сос господина Захария Зографица, за да низобрази церквата святого преображения Терновского обителя олтаря... сос сичкото му изкуство... и на сичките венци злато да удари сос най-тънка работа що е досега работил.

А ние духовници се обещаваме, сос контракт и печатом монас-тирски и с наши своеручни подписи потверждаваме да му заплатим за негова труд и харчове, сиреч бои, злато и сичко друго що е нужно, само монастирска да бъде врата и ерентията и яденето ще му даваме според негови деликатни стомах.(пак според кондиката много печени пилета е изял). Цената определихме 24 000 гроша и уречението ни е да му ги плащаме доде соверши работата, сиреч кога изобрази церквата, според обещанието му, тогава да му платим сичката сума за горните грошове. Тия потверждаваме с подписи и печатом нашим. Дадохме 500 гроша пей”.


Стенописите на Захари Зограф са в характерните за него композиция, иконографска схема и стил. Изобразените български светци, самочувствието да изпише личния си портрет в притвора, светлият колорит, любопитните персонажи, етнографските и др. подробности разкриват богатия му възрожденски дух и най-важното е, че са запазени и до днес.

Композицията на Захари Зограф “Страшният съд”също е много интересна - разположена е върху цялата източна стена на притвора на църквата в манастира. Най-отгоре виждаме Христос като праведен съдия. При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия в Търновския край - сукманът и сокая.

Грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия.

Единственият стопанин днес на Преображенската обител е игуменът архимандрит Георгий. Горд и на пръв поглед особен човек, но верен пазител на светинята. А тя е истинско богатство. Манастирът символизира силната духовна връзка между човека и неговия Небесен създател.

Място, където се сливат две природи - човешката и божествената, в една необикновена духовна палитра. Всяка година на празника Преображение стотици миряни идват в манастира за традиционния курбан и за среща с по-доброто, закътано в душите ни.


Светата обител е като замък и е национален архитектурен и културен паметник Буров с игумена на Преображенската обител, зад тях е “Колелото на живота” - 3 май 1931 г. В манастирския двор можете да отдъхнете в тишина и усамотение

В категории: Новини , Пътеводител , Духовни средища , Туристически обекти , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки