Още докато бе директор на „Кадрие Лятифова“ Орхан Таир заявяваше: „Постановките на турски език не противоречат на Българската конституция. При техническа възможност се правят преводи на български език“
Преди ликвидацията на „Кадрие Лятифова” трупата успя да се окичи с лоша слава заради злоупотребите на шефа си Орхан Таир
Автор: Гергана Костова
Гастролът в Кърджали на Балканския симфоничен оркестър при Тракийския университет в Одрин се оказа най-подходящата платформа за издигането на още едно знаме – това на поредната претенция за привилегиите на най-толерираното малцинство у нас.
Кметът на града-домакин Хасан Азис намери за удачно да се обърне към българските управляващи с искането да бъдат възстановени турските театри в Кърджали и Разград. Той стори това в присъствието на генералния консул на Турция Шенер Джебеджи, който е и инициатор на въпросния гастрол на одринските симфоници.
„За краткия период на съществуването си музикално-драматичният театър „Кадрие Лятифова” доказа необходимостта си за съхраняването на културата на хората от региона“, заяви в приветствието си кърджалийският градоначалник и определи концерта на гостите от Одрин като исторически. Той призова правителството да направи нужното и да върне турските театри, като се ангажира да осигури съдействието на местните власти.
Театър „Кадрие Лятифова” бе създаден през 2005 г., но министърът на културата Вежди Рашидов го закри с желязна заповед. Трупата носеше името на собствената му майка, а бюст-паметникът на „Славея на Родопите”, както е била наричана известната изпълнителка на румелийски песни, все още стърчи в градинката пред сградата на Драматичния театър „Димитър Димов” в града.
В началото на този театрален сезон новият директор Димо Димов се зарече, че докато е шеф, всяка година ще има поне по две премиери на турски език. За този сезон е предвиден спектакъл на Орхан Мурад, озаглавен „Един живот”. Димов работи и по проект с Азербайджан. Търсят се партньори от Турция и Македония за съвместна продукция, която да бъде представена в четирите страни. Избраната пиеса е „Емигранти” на Славомир Мрожек. Няма спор, че това е интелигентният подход в търсенето на баланса между интересите и привличането на публиката. Димов уточни, че на практика турската трупа не е закрита, а работи като сцена „Кадрие Лятифова” при Драматичния театър, като двата колектива се допълват взаимно.
Преди две и половина години Драматичният театър „Димитър Димов” и Музикално-драматичният „Кадрие Лятифова” бяха слени в един след решението на Вежди Рашидов. Турският театър в Кърджали и този в Разград преди ликвидацията си бяха подпомогнати с мощно държавно финансиране от по 500 000 лева. За подобна инжекция провинциалните български храмове на Мелпомена не са и мечтали. Народният театър „Иван Вазов” например разчита на бюджет от 1,2 млн. лева, но за 350 пиеси на сезон, докато турският в Кърджали можеше да се похвали с не повече от 4 заглавия.
Солидната държавна подкрепа обаче беше усърдно опоскана от кърджалийския шеф Орхан Таир, кацнал в града след провали в родния Кюстендил. Човекът с турското име, който
не знаеше и дума на „майчиния” си език, бе назначил жена си, сина си, както и ред други свои приближени, непомирисвали това изкуство и професията на актьора, а заплатите им надвишаваха поне 2 пъти тези на българската трупа. Говори се, че съпругата му е получавала по 3000 лева месечна заплата, а непълнолетното му синче – тлъсти хонорари за участия в представления, за които обаче липсват доказателства. За сравнение – в момента творческият състав на българския театър едва скърпва месеца с минималната за страната работна заплата…
Безобразията наистина се оказаха много и нагли. Орхан Таир се опита да оправдае разходването на парите с това, че повечето си постановки подопечният му турски театър правел в Турция. Но това излезе неистина, той като, за да играе в чужбина, трябва да е внесъл заявка в нашето културно министерство, където обаче за подобни върхови постижения документални следи и спомени няма. От държавната субсидия Таир си плащал и наема за семейното си жилище. С депеша на ДПС пък всички общински кметове трябваше задължително да заделят средства за все по-големите харчове на този театър.
След закриването му лъсна и друга далавера на Таир, този път в комбина със заместничката му Сабиха Местан. Въпросната дама няма нищо общо със Станиславски и Мелпомена – тя беше секретарка на кмета на Кърджали Расим Муса в началото на 90-те г. на миналия век и е с полувисше учителско образование, но пък минава за хиперактивна депесарка. Не е и сестра на сегашния лидер на ДПС Лютви Местан, обаче, бидейки втори човек в управата на турския театър, е успяла да създаде фирма „Кадрие Лятифова”.
В нея е било ангажирано цялото й семейство. Госпожата сключвала договори между едноименния театър и фирмата си, така че парите от държавната субсидия потъвали в бездънния й джоб.
Така ликвидирането на турския театър в Кърджали възбуди единствено доброволните „частни” финансисти – общинските кметове, които осигуряваха охолния живот на ръководството му за сметка на данъкоплатците. Възраждането на това ли всъщност поиска градоначалникът на Кърджали, или и той просто не вижда по-далеч от пъпа си. Предстои да разберем.
