Кой кого мрази в днешна България

Автор: Стефан Солаков

Двама високопоставени демагози призоваха българите да не мразят чужденците и кротко да търпят тяхното нашествие към нашето национално пространство. Президентът Плевнелиев и министър-председателят Орешарски плеснаха с ръце и се прегърнаха в едно доста странно единство, насочено срещу волеизявленията на целокупния български народ.
Кое ги сближава, и то в момент, когато и двамата не могат „да се дишат“ в условията на яростно противопоставяне между стоящите зад тях олигархически групировки?

„Елементарно, Уотсън“, както би възкликнал гениалният Шерлок Холмс. От Брюксел и Вашингтон долетяха предупреждения, че обстановката в България излиза от контрол и кекавите ни управници трябва да се вземат в ръце и да променят хода на събитията.
Естествено нашите властващи умници се стреснаха и след няколко совалки между двете противостоящи цитадели на булевард „Дондуков“ решиха да хвърлят вината за нарастващото напрежение върху... собствения си народ, който ги изпрати във високите етажи на държавното управление. Обвиниха го в омраза към чужденците и в разпалване на етнически сблъсъци.

Ксенофобия – гръцка дума, означаваща не само омраза, но и страх от всичко, което се натрапва отвън и не отговаря на стереотипите, с които е свикнало населението на една страна.
Казано простичко, идва някой неканен в собствения ти дом, настанява се безцеремонно и те принуждава да играеш според неговата свирка.

Нашата история е препълнена с примери за нагли натрапници по българските земи. Пет века турско и два века гръцко робство са най-ярките маяци на това варварско „присъствие“ на наша територия. Да не забравяме и последвалите ги руски и германски „доброжелатели“, които се разпореждаха със съдбата ни тъй както шепата партизани, слезли от гората на 9 септември и настанили се удобно в разкошните къщи на изгонените от тях богаташи, обявени за врагове на народа.

Днес, когато българите вече не вярват на лъжовните обещания на управляващите ги политици, отново бе развято дрипавото знаме на болшевишката мантра, рисуваща опонентите на властта като мрачни балкански субекти, дебнещи с нож в зъбите и бухалка в ръце нещастните чужденци, които само мислят доброто на такива неблагодарници и задръстени националисти, каквито са преобладаващата част от населението на българската държава.

И вижте кой ни обвинява? Президентът Плевнелиев, който над път и под път не пропуска да изстреля злобни стрели срещу Русия и руснаците, които, според него, не искали да се лишат от влиянието си в България.
Каквито и да са наследниците на Петър І и Иван Грозни, не трябва все пак да забравяме, че ако не бяха те, нашият Роско Боско днес щеше да носи чалма и да подмива с ибрика задника на турския каймакамин в Неврокопско.

Което, между другото, много щеше да му отива – нека си спомним как българският президент пърхаше като щастлива пеперуда и стоеше „диван чапраз“ пред високомерния турски вицепремиер, благоволил да го допусне до своята османска софра.
Ами най-новата дружка на Плевнелиев – премиерът Орешарски? Той да говори за ксенофобия звучи като изключително тъп виц, излъчен в емисиите на митичното радио „Ереван“.

Човекът, който вече половин година разединява българския народ и упорито отказва да разговаря с хората, които му искат оставката – той да ни говори за страх и омраза е може би най-големият абсурд в съвременната политическа история на нашата държава.
Гордият български народ дочака и това голямо падение на собствените му управници. Забравена беше прословутата толерантност на нашите сънародници към потоците бежанци от османска Турция, от Гърция, Русия... Забравени бяха спасените от нацизма евреи, приютените у нас арменци, белогвардейци, гръцки политемигранти...

Днес се посяга и на последните остатъци от българската чест и национално достойнство, и то не от някой друг, а от върховните ни управници, които самите ние издигнахме на държавното кормило.
Да мразиш собствения си народ и да се страхуваш от свободата, с която той заявява на висок глас своето недоволство по адрес на настъпващите орди на неканени пришълци – това е върхът на националното предателство!

Възмездието за това поведение на Плевнелиев и Орешарски няма да закъснее, защото колкото и да сме търпеливи, ние, българите, трудно забравяме лошите думи, насочени срещу достойнството на древната ни нация.

Тези, които днес се опитват да ни внушат, че сме омразници и опасни антиевропейски елементи, същите тези кирякстефчовци широко отвориха портите на нашата християнска държава и допуснаха вековния ни враг да вилнее по старому из бившия Дунавски вилает.
Допускал ли е някой, че през 21 век възрожденските български градове ще бият на тревога църковните камбани и с икони в ръце ще бранят националните ни символи срещу настъпващите орди на неоосманския фашизъм? И всичко това става в държава, членка на ЕС и на НАТО, която по презумпция трябва да разчита на помощта на своите европейски и атлантически партньори.

Когато управниците мразят и се страхуват от своя народ, ксенофобите са те, а не ние! Ако наистина бяхме обсебени от мрачното чувство на омразата, отдавна трябваше да изметем тази престъпна пасмина, която вече четвърт век тормози по най-садистичен начин нещастното ни Отечество.

Засега спазваме библейските съвети и когато ни зашлевят по едната буза, подаваме и другата! Това, разбира се, няма да продължи дълго, защото и търпението българско все някога ще стигне до логичния си завършек.
Как тогава двамата отворковци Плевнелиев и Орешарски ще се сблъскат на живо с народния гняв и ще бъдат изритани завинаги не само от властта, но и от историческата памет на нашата нация.

В категории: Коментари , Горещи новини