Една от най-ожесточените битки по време на Втората световна война е тази при Будапеща. Тя продължава 108 дни (от 29 октомври 1944 г. до 13 февруари 1945 г.)
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
В нея от една страна участва германската група „Юг“ в състав от една танкова армия, две пехотно-артилерийски, две унгарски и 15 самостоятелни дивизии, а по-късно към тях се присъединяват още 16 дивизии. Те са изградили силно укрепени позиции по двата бряга на Дунав и Тиса и имат подкрепа от 8 военновъздушни ескадрили. Срещу тях настъпват части на ІІ и ІІІ Украински фронт с общо 65 танкови, артилерийски, пехотни и моторизирани дивизии.
Всичко това е известно. Много малко обаче се знае за участието на Дунавската военна флотилия. Тя се състои от 18 кораба и 20 катера. Командва се от капитан І ранг Алексей Стасовски.
Повечето го смятат за руснак или украинец, но всъщност той е молдовски българин от Карул – малко градче на Дунав. През 1929 г. завършва Одеското военноморско училище и започва службата си като командир на катер. Бързо израства във военната йерахия и през 1941 г. вече е капитан ІІ ранг и командир на ескадрила торпедоносци.
При военно учение едно от торпедата се заклинва и всеки момент може да избухне, защото взривателят му е запален. Тогава Алексей Стасовски отваря затвора и изважда силно нагрятото торпедо. Макар че е с предпазни ръкавици, получава големи изгаряния. Два месеца го лекуват и след изписването му го пенсионират поради инвалидност. Това става в началото на юни, а на 22 с. м. Германия напада Съветския съюз.
Алексей Стасовски подава рапорт да бъде върнат на военна служба. Отказват му, но той подава втори и трети. Едва след четвъртия го назначават за пом. началник щаб на Дунавската военна флотилия. Когато Румъния се включва във войната на страната на Германия и нейни войски участват в бойни действия срещу съветската армия в Украйна, капитан ІІ ранг Алексей Стасовски разработва планове за унищожаване на нейния военен флот. С речните кораби и катери атакува румънските в черноморските пристанища и им нанася големи поражения. Резултатите му са оценени, той е повишен в капитан І ранг и е назначен за командващ Дунавската военна флотилия.
Тя активно спомага за окончателния разгром на Румъния през август 1944 г., а през октомври получава заповед да се включи в Будапещенската операция. България вече е обявила война на Германия и нейните 4 военни речни кораба и 6 катера са присъединени към флотилията. Българските офицери и матроси са силно изненадани, че командирът говори на български език и с ентусиазъм изпълняват нарежданията му.
На 6 ноември 1944 г. флотилията се включва в ожесточените сражения. Дунав е пълноводен поради падналите обилни валежи, което улеснява плаването, но падат и мъгли. Течението на реката в този участък не е познато на капитана, затова той изпраща катери да го проучат. На 11 ноември провежда първия набег по позициите на немците по левия бряг на Дунав. Това е съгласувано с частите на ІІ Украински фронт. Врагът попада под кръстосан огън от север и юг. И това се повтаря всеки ден до 20 ноември.
Германците не издържат и изоставят позициите си, като се прехвърлят на десния бряг, където са разположени основните им сили. Сраженията продължават. Досега подценили ролята на корабите, германците изпращат отряд, в който е включен броненосец с голямокалибрени оръдия. Още при първото сражение той нанася чувствителни поражения на съветската флотилия.
Тогава капитан І ранг Алексей Стасовски решава, че единственият начин да се справи с положението е броненосецът да бъде атакуван с торпедоносен катер. Знае, че такава операция е много сложна и затова поема лично неговото командване. С две торпеда на борда, под прикритието на утринната мъгла, матросите с гребла, за да не ги усетят, придвижват катера към броненосеца. От 500 м изстрелват торпедо, но то не попада в целта. Катерът се приближава на по-малко от 100 м и изстрелва второто торпедо. Този път има пряко попадение и броненосецът започва да се накланя на една страна. След малко се чува страхотен трясък. Торпедото е попаднало в складовете за боеприпаси на броненосеца и те се взривяват.
Катерът прави завой и се опитва да се отдалечи, но е засипан от снарядни осколки и парчета горящ метал. Някои попадат в резервоара му и той избухва в пламъци. Целият екипаж загива, включително и капитан І ранг Алексей Стасовски. Той така и не успява да се ожени, защото изцяло се е отдал на военната служба и няма потомство. И след войната малко хора си спомнят за него.
През 2012 г. ме поканиха да изнеса лекция в университета в Кишинев (нарича вече Кишинеу) по повод 100-годишнината от Балканската война и участието на молдовски българи в нея. След лекцията към мен се приближи една студентка и ми връчи тънка книжка, написана на български език. Именно от нея научих за живота и подвига на капитан І ранг Алексей Стасовски.
