Нека не мразим миналото

В същото време обаче на страниците му има поместени и някои емоционални изблици на хора, които мразят всичко от така наречения социализъм. Подобна е и публикацията на д-р Георги Чалдъков, който припомня, че чакахме по 10 и повече години за построяването на апартамент или закупуването на лек автомобил, редяхме се на опашки за битова техника - телевизори, хладилници, перални и др., за хранителни и други стоки (даже и за тоалетна хартия и дамски превръзки). Да така беше, факт! Имаше обаче и друго.

През 1984 г. решихме 4 приятелски семейства да отидем в Гърция. Извадихме си паспорти и визи и пристигнахме в Атина. Един ден, разхождайки се из града и говорейки като българи на по-висок глас, ни спира една възрастна гъркиня и ни пита: „Вие българи ли сте, или югославяни?“ Един от компанията знаеше гръцки език и й отговори, че сме българи. И тя започна: Вие българите сте толкова възпитани, толкова приятни и културни и пр.

Питаме я какви са югославяните, а тя казва: „Те са невъзпитани, лъжат, крадат, изнасилват жени и пр.“ Това беше мнението на чужденците за нас, българите. Възможно е на някои да не са им разрешавали да ходят в чужбина по политически причини, но това е друг въпрос.
Да питам, господа, сега, като имаме свобода да ходим по света, къде ни искат, какво е мнението на чужденците за нас, с какво хубаво сме се прочули, когато излезем извън България?

Кога преди 10 ноември 1989 г. на някой са му продали имота с фалшиви документи, кой пенсионер е нападнат в дома му и след жесток побой му е отнета пенсията или са му откраднали зимнината, домашните животни и покъщнината, на кой работещ му е изплатена заплатата със закъснение от няколко дни до месеци или въобще не е изплатена, някой да е ровил в кофите за боклук и да търси нещо за ядене, някой да е плащал такса за обучение във висше учебно заведение, някой да е купувал дрехи „втора употреба“, доставяни кой знае откъде и кой ги е носил, да сме яли сирене или кашкавал от палмово масло, колбаси от вносно месо, да е имало пустеещи ниви, градини и лозя и т. н...

И накрая, за сведение на Чалдъков, който пита в колко военни авантюри е участвала страната ни, докато бе член на Варшавския договор, отговарям – една, по време на т.нар. Пражка революция, когато дадохме числом и словом една човешка жертва. Днес обаче, като членове на НАТО, пращаме момчетата си да се бият за чужди (американски) интереси, участваме в безсмислени военни мисии, даваме свидни жертви... Нашето Министерство на отбраната трябва да бъде преименувано в Министерство на войната или на военните авантюри. Къде ни се ракетите, къде ни са самолетите, танковете, флота, военното разузнаване.

П.П .Статията „Голямото незнание“ е поместена в броя от 4 октомври 2013 г. на вестник „Десант”и нека авторът й да не се изненадва, че 17.5% от анкетираните млади хора между 15 и 35 г. биха живели във времето преди 10 ноември 1989 г. Ако те нямат спомен за това време, то поне са чували от техните родители, баби и дядовци, че не са имали проблемите, които имат сега. Живели са скромно, но спокойно. 


В категории: Горещи новини , Трибуна