Кой е вечният будител


Кой е вечният будител
Автор и герой в една прегръдка пред Родопския драматичен театър
01 Ноември 2013, Петък


Вечният двигател на нацията ни, за да върви напред, е несъмнено стойностната българска литература, която ни сближава повече от всичко друго със света

Автор: Елена хайтова

Ако днес беше жив писателят Николай Хайтов, щеше да каже: „Когато преди време са се появили будители по българската земя, трябва да е имало много заспали, за да се появи потребността от тяхното събуждане. И те, появилите се, за да будят народната свяст, е трябвало да бъдат доволни, че тогава, още преди Освобождението, са го правили, защото ако днес е трябвало да извършват тази своя дейност – да будят, вече не би имало кого“.

Критичен към действителността, публицистът Хайтов не можеше да отмине с лека ръка и широко сърце отродителите в страната ни. Тези, които се „облажават“, когато видят чужди думи и табели, написани на латиница из столицата ни и във всеки друг град на България, само и само да не е на родния ни език.

За него, големия българин, най-страшната опасност от заличаване на всичко родно бе коленопреклонното отношение към чуждото, подмяната към ценностите в нашия бит с пошлото чуждестранно, погнусата от всичко онова, което иде от българския патриархален бит, сиреч от нашите баби и прабаби. Коренът на тези „отродители“, както ги наричаше той безпощадно, няма никакво значение за тях, произходът – също.

А също по-опасни за България бяха според него думите на българи, забегнали по света, изповядващи „веруюто си“, че родината им е там, където се чувствували най-добре. Тези хора – гневеше се Хайтов, са по-опасни от най-лютите нашественици, защото за коричка хляб могат да заменят България. Стига това да е в техен интерес.
Академик Николай Хайтов се опасяваше с право, че най-драгоценният продукт на цивилизацията – книгата, е почти изместена от телевизионния екран и от блудкави и опасни за младото ни поколение трилъри и екшъни.

В действителност големият български родолюбец и публицист ни открехна една врата към голямата истина – кой всъщност е най-големият будител днес, а и в миналото?
Кой е този будител, който след Паисий, Бозвели, Захари Стоянов, Петко Славейков, Любен Каравелов и много други като тях с огнено слово и неукротима страст бичува продажните българи и ратува за чистия и неохулен български език, за въздигането на България на подобаващото й се място в Европа! Нима е трудно да се досетим? Това е самата наша, българска, стойностна художествена литература, която е възпитавала и възпитава поколения българи.

Именно тя въздига човешката същност, омайва съзнанието, пренася човешкия дух в един добър свят, заради който си струва да се бориш и да устояваш идеалите си. Свят без убийства и мутри, пълен с човещина и хубост. А „хубост, ако няма, този свят за какво ти е?“ – пита риторично писателят Хайтов. Именно този свят, наситен с хубост и красота, издига човешкото у човека и провокира добротата, която иде от безсмъртните герои на Йордан Йовков, Елин Пелин, Димчо Дебелянов и другите сладкодумници от литературния ни пантеон. 

Доброта лъха и от героите на Хайтов и това днес се вижда все повече не само от неговите книги и филми, а и от паметника в Смолян, издигащ се пред Родопския драматичен театър, сътворен от братята Александър и Здравец Хайтови. Паметник, в който автор и герой в една прегръдка излъчват много повече обединение и откровена доброта, отколкото хилядите речи на политиците, бъкащи от фалшиви фрази за единство и човещина. И това е така, защото той, родопчанинът Хайтов, чрез човеколюбивото си творчество и обич премахна верските прегради между религиите в името на България.

Така той извоюва своето прозвище – Апостол на единението и човещината. И ако днес неговите произведения и филми завладяват  света, то е именно заради тази негова същностна хуманна черта – да обединява хората. Обединявайки ги и изобразявайки ги в своите безсмъртни творби, той издигна българската литература и в Европа, и в Америка. Именно затова той заслужено е признат за народен писател, което прозвище за него бе много повече от всяко друго звание, а литературната награда на името на Иван Вазов – статуетка с гравирани Вазови стихове върху нея, му стана най-скъпа.

А ето как Николай Хайтов обяснява прозвището „Патриарх“ на големия народен поет от Сопот. Академикът изтъква големия талант на Иван Вазов като не само голяма, но и „извънредна“ дарба да борави с езика, да въвежда нови думи, да облагородява литературната реч с нови интонации и отсенки. Според автора на „Диви разкази“ той прави това върховно литературно дело с неизтощим артистизъм, с размах и свобода, които могат да бъдат достоен пример за всеки български писател. Наред с това отбелязва, че Иван Вазов е най-чувствителният „нерв“ на българската нация, защото през целия си живот се е възпламенявал от големите и малките обществени проблеми, а това – в единство с литературния му талант, го е превърнало в истински патриарх на българската литература.

Ето кого издига като единица за пример и подражание писателят Николай Хайтов. И това не е случайно, защото през целия си живот академик Николай Хайтов стои близо именно до Вазовите идеи и патриотизъм. Нещо повече, също като при патриарха и неговото ежедневие бе пълно с конфликти. И той излизаше от един спор и влизаше в друг, въдеше опоненти, предизвикваше дискусии, за да доказва своята правота, когато заставаше в защита на народностна кауза.

Този хъс у него идваше както от предшественика му Вазов, така и от голямата му любов към народното творчество. Хайтов се срещаше с учени фолклористи и етнографи, посещаваше събори, радваше се като дете на достолепните български вити хора. Тревожеше се, че младите все по-малко се вълнуват от народното изкуство и душата му боледуваше от този факт. Но силно вярваше, че фолклорното наследство е вечно и че то неминуемо се вгражда в основата на личното творчество, като понякога дори го превъзхожда.

С личния си пример академик Николай Хайтов защити тезата си, че колкото повече един творец е ярко национален, толкова повече той се тачи в международното пространство. В потвърждение на тази негова теза са и думите на норвежката критика в списание „Ашенхау“, където преводачът Четил Рог Хауге е писал: „Хайтов е писател, който може да се мери единствено с голямата европейска мярка. Той е национален писател, който описва българина, но това е повод да опише всички нас: той описва българското село само за да можем ние да опознаем собствения си град“.

Четейки тази и още подобни рецензии за книгите на Николай Хайтов, издадени на повече от 25 езика, не можем да не стигнем до извода, че наистина стойностната българска литература ни сближава повече от всичко друго с най-цивилизованите страни по света и тя, именно тя е била и ще бъде истинският ни будител и двигател занапред.
А забрави ли някой за това, нейде далече от отвъдното ще чуе стряскащия зов на големия българин и родолюбец Хайтов: „Ей, брат, чедо, държиш ли се здраво за родното, ще опазим ли България?“


Пример и подражание за писателя Николай Хайтов винаги е бил Патриархът на българската литература Иван Вазов

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки