Спекулация е, че пазарджишката прокуратура разпалва етническо напрежение, категоричен е главният прокурор
Автор: Ани Петрова
Делото срещу 12-те имами (и жената на единия от тях) в Пазарджик, обвинени в антидържавна дейност, членуване в забранена организация и проповядване на антидемократична идеология, навлезе във втората си година с ясна отправка, че краят му ще е огодина – през 2014 година. И с поредната нагла демонстрация от страна на близки до подсъдимите, явно планирана и пресметната. Което всъщност показва нещо, вече казвано в „Десант”, и е пределно ясно за непредубедените наблюдатели – че сме свидетели на един политически по своята същност процес, който подсъдимите се мъчат да превърнат в свое шоу.
Ако говорим за провокации към етническия мир, редно е да си спомним, че преди малко повече от година подсъдимите проповедници на исляма докараха стотици свои привърженици пред съда в Пазарджик в опит да се въздейства върху процеса. Желаният ефект бе постигнат поне в едно отношение – това дело влезе във фокуса не само на български, но и на чуждестранни медии.
В сряда бе предприета поредна стъпка за запазване на този медиен интерес. Както и за очерняне на България. В една християнска държава, в която надали има селище без джамия, свидетел на име Сюлейман Челеби, имам от Разград, си позволи да заяви под клетва, че прокуратурата се гаври с изповядващите ислям в България. След което прехвърли обвиненията си от прокуратурата върху държавата, може би защото така е по-ефектно. И направи следната политическа декларация:
"Цялата общност, мюсюлманска, в България от почването на това дело е сърдита, меко казано, на всички институции в България. Медиите са инструмент, които чернят исляма - една свята, мирна религия, чернят я. Не, никой не напада никого. Ако аз съм ви ударил един шамар, вие ще се отбранявате, нали. За която и да е религия, откъдето и да идват пари, това не трябва да плаши никого, защото мисля, че в България основи за такива крайни течения няма", каза Челеби. Чийто гняв бе предизвикан от въпроса на прокурора дали свидетелят е пренасял пари от Турция в България по време на участието му в международен семинар в Истанбул през 2009 година, организиран от министерството на образованието на Саудитска Арабия.
Какво се случи и какво не стана? Случи се така, че това нагло изявление много бързо прелетя разстоянието от Пазарджик до Брюксел и стигна до ушите на намиращия се в белгийската столица главен прокурор Сотир Цацаров. Който на свой ред намери за необходимо да коментира клеветите на Сюлейман Челеби.
„Това е позиция, която най-вероятно е съобразена със защитната теза по делото”, каза Цацаров. „Българската прокуратура е последната, която би тръгнала да разпалва етническо напрежение”, допълни главният прокурор. По думите му, „ако дадено деяние или поведение е престъпление според българския Наказателен кодекс, поне такава е позицията на колегите от Окръжна прокуратура в Пазарджик, бездействието какво означава - неразпалване на етническа война, а действието – разпалване”? След което Цацаров окачестви клеветите на Сюлейман Челеби като доста евтина спекулация.
Това е, което се случи като отглас на провокацията в Окръжния съд в Пазарджик. А това, което не стана е, че имамът от Разград Сюлейман Челеби не бе задържан, за да му се повдигне обвинение в насаждане на етническа омраза или поне в неуважение към съда.
Неудобните журналисти
Провокацията на Сюлейман Челеби не бе единственото действие от шоуто на подсъдимите имами. Сутринта преди съдебното заседание група привърженици на 12-те имами демонстративно са снимали лицата на всички журналисти, които, според тях, са задавали неудобни въпроси. Попитани, дали е практика да снимат лицата на задаващите неудобни въпроси, новоизлюпените фотографи отговорили, че снимките им трябват, за да ги публикуват във „Фейсбук”, но иначе това действие не било заплаха към журналистите.
Какво ли е тогава? Обещание за безплатна реклама или съставяне на списъци с неудобни репортери, които евентуално да бъдат стресирани утре или след време от „неизвестни извършители”.
А иначе в двете съдебни заседания във вторник и сряда бяха разпитани повече от 25 свидетели, поискани от защитата на подсъдимите – повечето от тях професионално свързани с исляма. И всички те посочиха под клетва, че в Родопите не се проповядва антидемократична идеология и религиозна омраза. Имами от Рудозем, Чепинци и Смолян отрекоха да налагат суфистки религиозни ритуали.
Прокурор Недялка Попова поиска да бъде изпратено напомнително писмо до Главното мюфтийство, което трябва да изпрати справка за постъпили официални дарения от Саудитска Арабия от фондацията „Ал Уакф ал Ислями” за периода 2005 – 2010 година, а също финансови отчети за въпросния период, осчетоводявани разходи за наети апартаменти и проведени обучения в Благоевград, Пловдив и София. И за да е ясно – именно тази фондация не е законно регистрирана в България, а нейните проповедници твърдят, че демокрацията е зло, което трябва да бъде изкоренено.
Съдът определи и следващи дати по делото, които са съобразени с ангажираността на защитниците на 13-те подсъдими. На 16 и 17 януари 2014 година ще бъде дадена думата на подсъдимите, а на 29, 30 и 31 януари 2014 година ще бъдат изслушани пледоариите на адвокатите.
