Поради липсата най-вероятно на по-смислено занимание в края на миналата седмица народните ни избраници, страдащи от непоносима скука в дните,
Автор: Огнян Марков
когато заседанията на парламента не се излъчват пряко от държавната телевизия, си спретнаха поредното надвикване и надплюване. Този път благодатната за такива простодушни изяви тема станаха калинките и другите вредни за администрацията на държавните ведомства паразити.
Всъщност българската народопсихология и политически нрави не са се променили кой знае колко от време на Дочоолу, Гочоолу и Данко Хаирсъзина, описани от Алеко Константинов в безсмъртното му произведение „Бай Ганьо“. Само дето някои основополагащи понятия са преведени на по-съвременен, по-цивилизован, на, тъй да се каже – европейски език.
Сега вече не се говори, че партийните партизани в знак на отплата трябва да получават топли синекурни места в държавните учреждения, когато партията им вземе властта. Така да се говори е неприлично. Не, понастоящем се казва, че ръководителят си избира „екип“. Министърът – свой, заместниците му – техен, техните заместници – и те правят това.
Висшите държавни чиновници следват светлия пример на своите началници и също сменят йерархично стоящите под тях с хора, на които „вярват и с които могат да работят“, както благоприлично звучи сегашната формулировка, като на всичко отгоре се твърди, че била не само европейска, но и световна практика.
В своята истинска същност обаче това действие изцяло се вмества в приказката „Стани, та аз да седна“, и не отива по-далеч от съкровената мисъл на всеки български политик, добрал се до властта, да настани свои хора до кранчето с парите, та и той да може да се облажи от тях.
Цялото управление на ГЕРБ било белязано с политически уволнения и назначения, обяви от трибуната депутатът от ДПС Четик Казак, забравяйки в патетичното си слово обаче да спомене известната на всички истина, че в контролираните от партията му райони човек с българско име няма никакъв шанс да се добере до каквато и да е общинска служба.
„Това е тоталитарен рефлекс“, провикна се пред колегите си Казак, макар веднага след това да си призна, че всъщност при всяко управление винаги е имало политически назначения.
Масовите назначения на калинки обаче били емблема само на управлението на ГЕРБ, завърши той и това предизвика такава буря от тропане по банките, подвиквания и истерични крясъци от дясната страна на залата, които сериозно заплашиха да опровергаят думите на героя от Лайпциг, че българският народ не е див и варварски.
Когато герберското недоволство поутихна, думата взе Таско Ерменков от „Коалиция за България“. Според собствените му пресмятания при управлението на ГЕРБ от общо 6000 души в държавната администрация са сменени без малко 3000, от които три четвърти – без никакъв конкурс. Той припомни и позабравения вече случай с българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева, като нарече това класически пример за износ на еврокалинки. Народният избраник завърши словото си в духа на добрите поетични традиции: „Калинка по калинка – вир, сладката държавна служба – язовир“.
Острието на ГЕРБ Цвета Караянчева не издържа и се качи на парламентарната трибуна за достоен отговор. Тя обясни, че чиновниците от администрацията на държавата сега са подложени на постоянен психически тормоз да си подадат оставките. Увлечена в красноречието си, тя направи почти пълна ретроспекция на назначенията на правителството на Орешарски, като почна естествено от станалия вече христоматиен пример с Делян Пеевски. И завърши с констатацията, че за пет месеца новата тройна коалиция е направила толкова партизански назначения, колкото ГЕРБ за 10 години не би успял, колкото и да се напъва.
Министърът на финансите Чобанов пък заяви, че от 355 новоназначени при предишното управление, което представлявало половината от щата на министерството, само 13 на сто са почнали работа след спечелен конкурс.
Изпълнител-дивечовъд, изпълнител-тракторист, изпълнител-лесовъд, изпълнител-помпиер и други подобни длъжности можели да се открият в списъчния състав на Министерството на финансите, заяви още той, което било пряк резултат от обявената за почти гениална административна реформа на Дянков.
Всъщност цялата депутатска логорея бе по повод предложението на мнозинството в парламента да бъде създадена Временна парламентарна комисия за установяване на случаи на грубо партизанско кадруване в държавните служби за периода от август 2009 до март 2013 г., тоест – само във времето на управлението на ГЕРБ. Депутатите от Бойкоборисовата партия пък настояваха обхватът на проверката да бъде удължен до октомври тази година, но както обикновено не ги огря.
Към края на безплодния от каквато и да е смислена точка дебат нещата съвсем олекнаха и народните избраници взеха да се замерват с имената на любовниците си и коя на какъв пост е била назначена. Все пак парламентарният шеф Михаил Миков прояви бърз рефлекс и по някое време спря микрофона на трибуната за изказвания, за да не стане излагацията съвсем пълна.
