Сокът от него помага при анемия, диабет и атеросклероза, а чай от цветовете му сваля кръвното налягане
Автор: проф. Христо Мермерски
От древни времена в източните страни нарът е смятан за крал на плодовете – не само защото се отличава с огненочервения си венец, който на външен вид напомня царска корона, а най-вече заради полезните си свойства, известни на човечеството още от древността. При това лечебни са не само плодовете му, изпълнени с наподобяващите скъпоценни рубини зърна, но и неговите корени, кора, листа и красиви цветове.
Неговите целебни качества са обусловени от високото съдържание на манган, необходим за нормалното развитие на организма. Плодовете му оказват много добър положителен резултат в профилактиката на рака на гърдата. Те могат да се съхраняват много продължително време в хладилник, при това без да губят нито вкусовите си качества, нито полезните си свойства.
Цветовете в изсушен вид често се варят като чай. Получава се напитка с красив червен цвят, която е много полезна за хипертониците.
Различните части на растението са богати на захари, танини, лимонена и аскорбинова киселина, чието съдържание достига до 14 %. Освен това сокът от плодовете съдържа от 8 до 10 % захари, азотни вещества, фитонциди, калий, калций, натрий, фосфор и магнезий. В кората и корените пък има алкалоиди, които притежават силно противоглистно действие.
Сокът от нар е бил използван широко в практиката на такива изтъкнати лечители като Хипократ, Гален и Авицена.
Той се явява много витаминозен продукт, който се препоръчва при малокръвие, изтощение, респираторни инфекции, атеросклероза, ангина, бронхиална астма, радиационно облъчване и други заболявания. Освен това повишава съдържанието на хемоглобин в кръвта и възстановява силите при стомашно-чревни разстройства и чернодробни колики, а също и след прекарани операции и инфекциозни болести. Отлично средство е при диабет, особено когато е приготвен от по-киселите сортове.
Още преди нашата ера сокът е бил използван при стомашни неразположения, гърлобол, простуда и загуба на гласа.
Плюс всичко останало, сокът от нар се прилага и за избелване на кожата, като премахва пигментните петна и луничките.
Ако няма специални препоръки, то може да се пие 3 пъти на ден по една чаша от него, в която е прибавена 1 с. л. мед. Но трябва да се приема внимателно, като при гастрит с повишена киселинност на стомашния сок и язва използването му е забранено.
За прочистване на кръвта курсът на лечение продължава от 2 до 4 месеца и след едномесечно прекъсване терапията се повтаря.
Самият плод помага при проблеми с пикочния мехур, като оказва и леко слабително действие. На възрастните хора се препоръчва да се употребява като тонизиращо средство за бъбреците.
Кората на нара е богата на дъбилни вещества и се прилага за лечение на чревни разстройства и глисти. Отвара от нея се използва в козметиката при проблеми със себорея, а също и за по-добър растеж на косата. При повишена тревожност и нервно изтощение е добре към чая да се добавя изсушена кора. Но отварата от нея трябва да се дозира внимателно – не повече от 1 ч. л. 3-4 пъти на ден, тъй като алкалоидите в нея може да предизвикат слепота.
Благодарение на съдържащото се в семките масло, притежаващо хормонална активност, те възстановяват хормоналния баланс в организма, премахват главоболието, повишеното кръвно налягане и раздразнителността в периода на климактериума. Затова в тези случаи се препоръчва зърната да се ядат цели – заедно със семките.
