Бунтовната дейност на войводата – музикант


Бунтовната дейност на войводата – музикант
Аргир Манасиев
30 Октомври 2013, Сряда


Заради изпълнението на „Шуми Марица” Аргир Манасиев е изгонен от френския колеж в Солун и става революционер

Автор: Диана Славчева

Несъмнено една от най-легендарните български киноленти е „Мера според мера” – първият наш филм, чийто сюжет разказва за борбата на македонските българи по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Той пресъздава на екрана цяла плеяда реални исторически личности, сред които и войводата Илия Дилберов, който е прототип на главния герой във филмовата продукция. 

Революционерът, известен още и като Дилбер Илия, след като се измъква с дружината си от тежка 15-дневна обсада, се присъединява към четата на Аргир Манасиев. През миналата година в Благоевград бе отбелязана 80-годишнината от смъртта на този войвода, чието име носи и една от улиците в някогашната Горна Джумая., където известният български революционер, учител и общественик се заселва през 1919 г.

Аргир Манасиев е един от първите пионери и ратници в македонското освободително движение, както и в отстояването на българските позиции в Гевгелийско срещу явните и тайни нападения на гръцката пропаганда, отбелязва сп. „Илюстрация Илинден” в броя си от ноември 1932 г., в който отделя няколко страници по повод кончината на славния комита.
Той е роден през 1872 г. в село Сехово (дн. Идомени, Гърция), откъдето е родом и баща му Нако Манасиев. Майка му Стана Танева също е от Гевгелийския край, но от с. Шлопинци. По това време Сехово е българско село. То попада в границите на Гърция през 1913 г. и тогава голяма част от българските семейства се изселват в България, а в него се настаняват гръцки бежанци.

Когато Аргир е 8-годишен, заедно с трима свои братовчеди постъпва във френския колеж „Зейтинлъка” в Солун, където с успех завършва средното си образование. Ръководството на учебното заведение възнамерявало да го изпрати да продължи да учи в някой западен университет, но тъй като бил доста слабичък, остава да преподава в колежа.

Отличавайки се с добри музикални заложби, Аргир създава училищна духова музика. Но през 1893 г. училищната власт не разрешава на музикантите да посрещнат с български песни и националния химн „Шуми Марица” пристигналия от Рим българо-униатски владика Лазар Младенов и той се принуждава да напусне школото. Последват го още 25 ученици от горните класове. Те се разотиват по родните си места, а музикалният им ръководител остава в Солун и постъпва в градската музика.

На следващата година се запознава с Гоце Делчев, който го посвещава в революционното дело и Манасиев бързо става един от най-активните членове на ВМОРО.
Междувременно успява да основе в Ново село българско училище, в което се записват около 35 деца. Въпреки че местните гръкомани често пишат доноси срещу него и дори на няколко пъти бива арестуван и викан на разпити в Солун, през 1895 г. успява да приключи учебната година. После учителства и в друго солунско село – Негован. Тук той организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба”.

През 1897 г. заминава заедно с Васил Чекаларов за селата в Паяк планина, където се представят за търговци на добитък. Под това прикритие те сварват да положат основите на революционни организации в много от тукашните населени места и създават първата чета в Гевгелийско. Докато преподава в с. Смоквица, му е възложена задачата да организира канал за пренос на оръжие от Гевгелийския и Битолския край. Ставайки учител в Гевгели, по нареждане на Централния комитет поема ръководството на цялата тукашна революционна околия.

В началото на 1901 г. се състои т. нар. Баялска афера. Тя се разразява, след като на 4 февруари четата на Христо Чернопеев бива разкрита и оградена от редовна войска, башибозук и албански овчари в с. Баялци. След кървавото сражение край селото, още на следващия ден започват масови арести на видни дейци на ВМОРО, които са подложени на тежки инквизиции и голяма част от тях са заточени в Бодрум кале. Общо аферата засяга около 2000 души.

Аргир Манасиев се принуждава да мине в нелегалност, като първоначално се присъединява към четата на Кръстьо Българията и Михаил Герджиков.
Когато настъпва бунтовната 1903 г. той, заедно със Сава Михайлов и ениджевардарския войвода Апостол Петков нападат турски отряди и правят опити за разрушаване на мостове по железопътната линия Солун-Скопие. На 28 юли (10 август стар стил) те минират два моста, единият от които е  при Демир капия, но акцията им пропада заради предателство.

По време на Илинденско-Преображенското въстание Аргир Манасиев е член на главния въстанически щаб на втори революционен окръг „Кожух”. Четата му действа в гърба на армията на Назър паша, осуетявайки напредването й към Крушево, където е създадена Крушевската република.
И през следващите години войводата продължава нелегалната си борба с турския аскер и гръцките партизани, популярни като андрати, с които се сражава край дойранското село Мървинци.

Любопитното е, че през 1908 г., когато се извършва младотурската революция, по-напредничавите турски дисиденти, сред които той се ползва с голямо уважение, му разкриват намеренията си за извършването на преврата. И когато хуриетът се обявява в Гегели, благодарение на своя пословичен авторитет Аргир Манасиев не допуска обезоръжаването на Гевгелийска околия и акцията на младотурците спира през 1910 г. до ениджевардарското Гумендже. Вече легализирал се, той успява да организира градска духова музика в Гевгели, но през 1913 г. гръцките партизани й слагат край и плячкосват музикалните инструменти.

При обявяването на Балканската война заедно с още 170 човека от населението в Гевгелийския край Аргир е задържан в казармата. Към края на турското отстъпление по съвет на смелия българин бива образуван градски комитет, който да се грижи за спокойствието на гражданите – не само на  българите, но и на турците. През Междусъюзническата война пък се записва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
По време на окупацията на Македония от сърбите Аргир Манасиев е назначен за околийски началник на Струмица, какъвто остава до края на Първата световна война.

След това през 1919 г. се премества в Горна Джумая (дн. Благоевград), където до смъртта си е секретар на Окръжната училищна инспекция. Умира след тежко боледуване на 7 септември 1932 г. след близо 40-годишна революционна дейност в името на обединението на измъчената и разпокъсаната му родина. Той остава предан патриот до края на живота си. Това свидетелства един негов млад последовател, който го посещава в болницата преди войводата да си отиде от този свят. На смъртното си легло той се обръща към него с думите: „Ще бъда в услуга на Делото, докато съм жив”.

Миналата година признателните благоевградчани отбелязаха край гроба му 80-годишнината от смъртта му и бе взето решение в града да се открие мемориална плоча в негова памет. На панихидата присъства и внукът му – също носещ името Аргир Манасиев, който е един от най-известните художници в Благоевград. Майсторът на четката очевидно е наследил от дядо си и голямата чувствителност към музиката, тъй като платната в една от последните му изложби носят изявен музикален характер.


Манасиев като диригент на създадената от него в Гевгели духова музика Четата на славния войвода

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки