Във фоайето на местната гимназия е организирана интересна музейна сбирка за развитието на образованието в района
Автор: Здравка Христова Снимки: aвторът
Едва ли някой очаква, престъпяйки прага на някое обикновено училище, да попадне в... музей. Невероятното е факт в централното фоайе на СОУ „Св. св. Кирил и Методий" във великотърновското градче Златарица. В него е събрана историята на два века образователно дело в балканския район. В това училище музей, създадено по инициатива на дългогодишния учител по история Петър Влахов, учат над 250 деца от 18 села на едноименната община.
В старите учителски книги и дневници, изровени от мазите на школото, човек може да попадне на доста прелюбопитни данни. Така например от главната класна книга за учебната 1918-1919 г. е видно, че от съществено значение за биографията на учениците е било и занятието на родителите им. Масово се оказва, че децата в училището са на земеделци, а най-ниските оценки в дневника са по вероучение. От цялото трето „а“ отделение всички са с тройки по предмета, с изключение на две петици. По български най-често срещаната оценка е четворка по петобалната система. Тогава учебната година е започвала на 1 септември.
Ученическите дневници са образец на калиграфията. По това време главните книги с текущите оценки и годишния успех на учениците са се водели на най-качествената гланцирана хартия. Могат да бъдат прочетени и няколко протокола от заседанията на педагогическите съвети. Те са любопитно четиво днес, когато детската агресия в училище лавинообразно расте, а проблемите с дисциплината са повсеместни. От запазената протоколна книга за учебната 1955-1956 г. научаваме, че основната причина за намаляване на поведението на тогавашните ученици не са неизвинените отсъствия и бягствата от час, а... тютюнопушенето. Заради него неколцина ученици свалят оценката на държанието си от „похвално 5" на „добро 4". Класът се е повтарял при четири слаби бележки.
Запазени са ведомостите за заплати на тогавашните преподаватели. От книгата на учителите за учебната 1921-1922 г. е видно, че тогавашният главен учител Стоян Златев е получавал за труда и титлата си средна месечна заплата от 1579 лева и 80 стотинки. Възнаграждението на младшия учител с преподавателски стаж от две-три години е 579 лева, толкова е била заплатата на най-младата учителка Люба Писева.
Запазени са и списания „Просвета“ от началото на ХХ век. В тях са публикувани методически помагала за учителите и разработки на уроците по различните предмети. За разлика от днешните задължителни за учителите книжа по методика на преподаването, преди век, освен на сериозната проблематика, се е отделяло и място за забава, вицове, карикатури. Така в един от екземплярите на периодиката намираме карикатура на работния кабинет на изтерзания и беден учител, който работи под капещ таван с разпънат чадър.
Вижда се и интериорът на народния будител, който се е състоял от пушещо кюмбе на дърва и малък одър за спане.
Съвременните деца и младите им учители с интерес разглеждат телеграфа, по който се е осъществявала връзката с външния свят. Запазен е морзов апарат за телеграми на повече от век. Тъй като даскалото е било главно за района през 20-те години на миналия век, това автоматично прави задължително да има телеграф за връзка с подопечните школа в село Росно и с началното училище в другия край на Златарица, обяснява създателят на музея за 200 години образование в града Петър Влахов. Запазени са старите телефони и номераторът, обслужващ 10 абоната. Изложени са телефонните апарати с вътрешно динамо, употребявани в периода от войните до 20-те години на миналия век.
Днешните ученици с недоумение поглеждат към червеното копринено знаме на Димитровския комсомол. В музейната сбирка има и синя връзка на чавдарче, но някой е откраднал червената на септемврийчетата.
По времето на Възраждането Златаришката гимназия е наричана малката даскалоливница по аналог на еленската ковачница на учители и просветни деятели, разказва Петър Влахов. Златарица се гордее с много възрожденски учители, известни в българската история. Единият от тях е дългогодишният преподавател Никола Златарски – стожерът на образованието в старата столица Търново. Той е човекът, който създава първият ученически хор в България и първият възрожденски учител, който е можел да композира и е познавал нотите. Определят го като изключителен калиграф. Бил е дългогодишен секретар на старопрестолната община и един от основните двигатели на борбите срещу гръцкото духовенство.
В музея на образованието в Златарица централно място е отделено на създаването на първото училище в района през 1812 година. За това съдим по запазен документ в Държавния архив. Според паметна записка, класното училище в градчето е заработило през есента преди 200 лета. За съжаление частната къща, в която са приети и обучавани на четмо и писмо първите ученици, вече не съществува.
По-късно, през 1860 година, е създадено класното училище. То е построено по инициатива на видния възрожденец Пенчо Вакъвчиев. Днес неговият гроб е в църковния двор, на няколко метра от съвременната сграда на Златаришката гимназия. Първото класно училище днес е приютило градския музей. Първият учител в него е Радко Радославов, който пренася методите на Еленската даскалоливница в Златарица. По-късно неговият брат Минко Радославов продължава святото дело на просвещението на златаришките деца.
През 1892 година започва строежът на новата сграда на училището, защото старата вече е отесняла за разрастващото се населено място. Новото двуетажно школо се съгражда 10 години и за него съществен принос имат парите на златаришките градинари и гурбетчии. Така се поставят основите на сегашното средно общообразователно училище в града. Едно от крилата му е издигнато именно върху сградата на старата прогимназия отпреди 111 години.
Школото е строено от уста Георги Колюв, за когото казват, че е най-добрият ученик на майстор Колю Фичето. Талантливият възпитаник на всепризнатия родоначалник на българското строителство и архитектура е съградил над 30 училища и повече от 120 църкви, мостове, къщи.
През годините училището в Златарица започва да работи по новите, съвременни методи. Често пъти в началото на ХХ век прогимназията е давана за пример и включвана в провинциалните визити на министрите. Децата на новия век започват да изучават света с географски карти и глобуси. В задължителната образователна програма влизат природните науки, включително физика и химия. По време на септемврийските събития от 1923 година, когато земеделците са свалени от власт с преврат, във въстанието загива един от учителите на Златаришката прогимназия Стефан Попстоянов.
През 1934 година се строи ново начално училище. В момента там се помещава Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство. В периода 1943-1944 година в Златарица се открива първата гимназия. През 1969 година започва строежът на съвременното СОУ "Св. св. Кирил и Методий".
