Мюфтийството се шири в къща на български патриот


Мюфтийството се шири в къща на български патриот
Дарителите Луиза и Димитър Станишеви
20 Октомври 2013, Неделя


Сградата е дарена „на вечни времена“ от Димитър и Луиза Станишеви в полза на Просветното министерство

Автор: Диана Славчева

Ако съществуваше световна класация за това коя е най-щедрата държава в света, несъмнено България щеше да заеме призовото място. Та нима има по-великодушни люде на тази планета от нейните управници,  които приятелски подават ръка на всеки, който я поиска или пък не. По времето на интернационализма – на братските социалистически страни и изоставащите държавици от Третия свят, а днес, във времената на глобализма – на сирийци, на американци, на афганистанци, че и на марсианци, защо пък не!

И ей тъй, следствие на присъщата ни и очевидно неизкоренима благотворителна разточителност през широко отворените пръсти на властниците ни като ситен пясък се разпиляха на вятъра някогашните ни заводи, предприятия, почивни станции и земеделски комплекси... Сега е напът да не остане в българските ръце и нито педя от земята ни, колкото една човешка длан. 

Следвайки християнския принцип „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“, дебело облечените във власт наши държавни мъже решиха, че съвсем могат да смъкнат и последната кръпка от гърба на народа, па да я дадат не само на иностранците, но и на иноверците. Както се е наело Главното мюфтийство да си връща де що си хареса от нашите светини, няма да е изненадващо, ако скоро обяви цяла България за вакъфски имот и си го поиска. Хайде на бас, че ще има кой да им го даде.

Покрай скандалните дела, които мюсюлманското изповедание заведе за десетки възкръснали като феникси от пепелището на историята митични вакъфи, на които отдавна им е турена пепел като такива, съвсем незабелязано се прокрадна едно разкритие на сайта „Биволъ“, което е не по-малко потресаващо. При това – маскарлъкът този път се оказа извършен не толкова от имами с алчно течащи лиги, а от наши родни безчестници от „Софийски имоти“–   прословутото дружество, призвано уж да управлява, а всъщност безсрамно подарява и разпродава недвижимите имоти на столичната община. Което не попречи софийската градоначалничка да стане преди дни „Кмет на годината“. Но не за това ни е думата.

А за прекрасния архитектурен шедьовър в центъра на София, където се помещава Главното мюфтийство, признато официално с решение на Софийския градски съд от 4 юни 2013 г.  за правоприемник на съществувалите по турско и по царско време мюсюлмански вероизповедни общини и турски училища в цялата страна.

Триетажната сграда на ъгъла между улиците „Братя Миладинови“, бул. „Стефан Стамболов“ и „Пиротска“, отстояща на броени  крачки от Женския пазар, някога е принадлежала на българския предприемач Димитър Станишев и съпругата му Луиза. Димитър, който няма никаква роднинска връзка с лицето Сергей Станишев, е роден на 9 март 1861 г. в село Галичник, което по това време е в границите на Османската империя, а днес – на територията на Македония.

Но си е било българско – в края на ХІХ в. е определяно като „голяма българска паланка“, а в статистически етнографски сборник от 1878 г. е представено като село с 500 домакинства и с 1482 жители българи. В сръбски ръце попада след Междусъюзническата война, но и през 1929 г. на етническата карта на Северозападна Македония е отбелязано от Афанасий Селишчев като българско село. Димитър Станишев през 1885 г. взима участие в Сръбско-българската война в редиците на трета чета на софийското опълчение. По-късно става чиновник в Министерството на благоустройството.

В периода между Първата и Втората световни войни подарява родната си къща на българската управа в Галичник. А по-късно, през 1931 г., сторва същия жест и с триетажната си къща в София, която пък дарява „на вечни времена“ на Просветното министерство. Неговата воля е да се сформира дарителски фонд, от който да се отпускат стипендии на бедни българчета, родени или по произход от Македония, Царибродско, Трънско и Босилеградско, за да следват в различни висши училища в България и странство. За този си жест е награден от цар Борис ІІІ с декорацията „Българска признателност за човеколюбие“ ІІІ степен.

Не му отстъпва по благородност и неговата съпруга Луиза, която е родена в австрийския град Грац от майка немкиня и баща хърватин. Първоначално тя е била католичка, но след като свързва живота си с Димитър, тутакси приема православната вяра, „за да се сближи с второто си отечество“, както отбелязва сп. „Илюстрация Илинден“ в свой брой от 1932 г. Луиза също взима участие във войните като медицинска сестра и получава от царица Елеонора медала на Българския червен кръст.

Софийското дарение на семейството е прието със Закон от Народното събрание на 18 февруари 1931 г., който месец по-късно е обнародван с указ на Негово Величество в брой 282 на Държавен вестник на 20 март 1931 г.
Неизвестно как и защо, в един момент тази изящна постройка, призната за световна архитектурна забележителност, бива отмъкната от попечителството на Министерство на образованието, каквато е волята на дарителите й, и попада в ръцете на „Софийски имоти“.

И  на 21 декември  2001 г. то прави невиждан коледен подарък на Главното мюфтийство, като му продава имота (3-етажна къща с 300 кв. м застроена площ и терен от 340 квадрата) за близо 550 000 тогавашни лева (обърнати по курса на деня 21 декември 2001 г. сумата излиза около  251 141 долара!) – нищо пара за онези години. Преизчислено към днешна дата туй се равнява на по-малко от 175 хиляди сегашни лева! Е, не си ли е един чуден коледен подарък, па макар и мюсюлманите да не отбелязват този празник. Но пък си е доста християнско да ги почерпиш за светото Рождество Христово. От щедро, по-щедро! По нашенски – малко с чужда пита, ама... кой ти обръща внимание?

Както така и никой не обърна внимание на публикацията на „Биволъ“. Два месеца вече цари пълно мълчание по въпроса и никой не се наема да разясни как така безпардонно е потъпкана дарителската воля на Димитър и Луиза Станишеви и с какви правни хватки и юридически абракадабри е станал този фокус с отмъкването на дарената сграда от образователното министерство, на което е завещана.

На имамите очевидно не им пука, че се ширят в дома на един виден български патриот, който силно е обичал родината си и е мислил как да помогне и след смъртта си на бедните българчета, оставяйки дома си на ползу роду. Както не им дреме и че посягат на ценни паметници на културата, превърнали се в емблематични здания за много български градове.

Но на обикновените българи едва ли им е безразлично, че непочтени външни интереси и нечитави вътрешни политически страсти сатанински са се съюзили в стремежа си да заличат България – с трудовите й хора, с райската й земя, със свидната й вяра...
Дано поне Бог я пожали!


Сградата, която „Софийски имоти“ продава на Главно мюфтийство, всъщност е дарена на Министерството на образованието

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Бивш фен
21.10.2013 08:19:28
0
0
Наследниците да си потърсят правата в съда, защото завещанието е погазено. Без значение от кого!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки