Жандармерия охранява казармата, помага им следово куче
Автор: Христо Христов
Въпреки уверенията на властта, че бившите харманлийски казарми ще се използват за бежански лагер само в краен случай, там вече се настаняват нелегално преминали границата. Само за една нощ в доставените през последния месец 80 фургона влязоха да живеят 54 души, предимно сирийци. 48 часа по-късно броят им набъбна на 167.
Голяма част от тях са без документи за самоличност. Всички те идват от разпределителния център в Елхово и ще останат там не повече от седмица. След това ще бъдат настанени в Пъстрогор или в Любимец. В събота, когато бяха настанени първите обитатели, местните още не бяха разбрали, защото това е станало през нощта. Но когато информацията стигна до тях от устата на репортерите, голяма част от харманлийци се почувстваха излъгани и освен че останаха разочаровани, бяха и силно притеснени.
Спешното откриване на центъра в Харманли се наложило заради надхвърления с над 400 души капацитет в останалите места за приемане на бежанци. Както „Десант“ писа преди това, местните жители категорично бяха заявили, че не желаят сирийците в града си. Нещо повече – сред тях дори тръгна подписка на недоволните. Против се обяви и червеният харманлийски кмет Михаил Лисков. Оказа се обаче, че прошението им не е подкрепено от нито един служител на администрацията.
Разбира се, има и такива, които са на мнение, че на търсещите убежище у нас трябва да се помогне.
Центърът в Харманли ще бъде от закрит тип, т.е. никой няма да има право да напуска територията на бившата казарма. За това ще отговарят два екипа на местното полицейско управление. Иначе имотът на Военното министерство се охранява от жандармерията. Самите фургони на бежанците са оградени с телена мрежа. На помощ на полицаите е и следово куче.
Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров обясни при посещението си в Харманли, че е осигурено засилено оперативно наблюдение. Според него са взети всички мерки за безопасност. Хората в Харманли, особено онези, които живеят на метри от казармата, все пак се опасяват, че ще има кражби. Други се страхуват да не пламне епидемия. А властите контрират, че това няма как да стане, защото още на границата нелегално преминалите я биват преглеждани и им се правят досиета.
На настанените във фургоните бежанци са осигурени пакети със суха храна за 5 дни. Всеки от тях ще разполага и с 65 лв. Те обаче няма да имат право да ходят в града и да харчат парите си. Служител ще се грижи да пазарува оттам за тези, които имат нужда от нещо.
На проверката, която бе разпоредена от вътрешния министър Цветлин Йовчев, присъства и новият шеф на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев. Според него е трудно да се определи колко време ще останат чужденците, но обеща, че хората му ще направят всичко възможно получаването на статут на бежанец да става до 21 работни дни. Чирпанлиев изрази надежда капацитетът от 450 души на центъра да не бъде запълнен и да има баланс между пристигащите и напускащите.
Изграждането на центъра в Харманли разбуни духовете. Министър Цветлин Йовчев използва случая да отбележи, че решението за това е взето още от правителството на ГЕРБ през миналата година, като са били похарчени 200 000 лева, макар срещу това да е имало само една буренясала поляна, както и самите журналисти имаха възможността да се убедят на място. Той поясни, че е трябвало с допълнителни сили и средства на „Гражданска защита” и на МВР да се разчиства терена и да се подготвят нормални условия, за да могат да бъдат приети бежанци.
„Въобще няма система за приемане на бежанците. Цялата им подготовка се изразява в това, че десет военнослужещи трябва да тръгнат да разпъват палатки в Харманли. Останалото са общи приказки“ - допълни още министърът.
Преди близо десетина дни бившият областен управител на Хасково Ирена Узунова, която сега е депутат от ГЕРБ, заяви на пресконференция – без изобщо да е питана от репортерите, че няма далавера с парите за старите казарми в Харманли. Тогава кметът на града намекна, че парите за преустройството на казармата не са разходвани в целия им размер.
Междувременно, както неведнъж сме отбелязвали в „Десант“, много често задържаните в село Пъстрогор и Любимец излизат на протест заради тромавата процедура по даване статут на бежанец и лошите условия на живот. От една страна, те рушат домовете, където са настанени. От друга, се оказва, че някои от получилите статут на бежанци не напускат центровете, защото са доволни от престоя си в тях.
По закон сдобилите се с документи имат право да си тръгнат от лагерите и да не бъдат под денонощна полицейска охрана и наблюдение. Но и никой не може да ги изгони насила от местата за настаняване.
Тези дни жители на Свиленград споделиха обаче, че много от бежанците от дома в Пъстрогор, където са на свободен режим, търсели квартири. Техни роднини и близки, които живеят в Западна Европа, им изпращали пари за наемите.
Прости сметки Само за миналия месец прокурорите в Свиленград са образували 12 дела срещу 17 лица за каналджийство и други 59 дела срещу 109 души, нелегално преминали границата. Според запознати чужденците създават проблем и на съдебната система. Заради многото преписки е изчерпан бюджетът на Темида.
Отделно се търсят преводачи от арабски и понеже езикът има множество диалекти, това, освен че затруднява работата, оскъпява и допълнително ползването на техните услуги. През септември съдът в Свиленград е потърсил за първи път преводач от индоарийския език урдо, тъй като се е гледало дело срещу пакистанци. Урду е официален език в Пакистан и един от 23-те официални езици в Индия.
Във вторник директорът на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев разясни, че реалната месечна издръжка на един бежанец е 385 лева. Разликата от оповестената преди време от вътрешния министър Цветлин Йовчев сума от близо 1100 лева е за сметка на правените капиталови разходи. В ефира на националната телевизия Чирпанлиев уточни, че в тях се включва ремонт на сградния фонд и съоръженията, както и други пера. и т.н. Но изказа мнение, че тези разходи постепенно ще намаляват и в крайна сметка този подновен сграден фонд, когато проблемът с бежанците приключи, „ще бъде ползван от нашето общество".
