Преди 101 години
На 5 октомври 1913 г. България обявява война на Турция.
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
Трета армия, командвана от ген. Радко Димитриев, тръгва от Ямбол за границата. Завалява дъжд, пътищата се разкалват, оръдията, теглени от волове, изостават на десетки километри от движещата се в авангарда конница и следващата я пехота. На 8 октомври късно през нощта стигат до околностите на Лозенград.
На разсъмване всички тръгват към стените на лозенградската крепост. Пристигнали са само малка част от оръдията и това силно тревожи генерала, защото знае, че с пушките на пехотата и сабите на кавалерията крепост не може да се превземе. За негова изненада дозорите донасят, че турците са излезли да ги пресрещнат на укрепени позиции извън крепостта. Това е станало по решение на коменданта на Лозенград Абдулах паша по съвет на германския военен инструктор Фон Голи.
Турското разузнаване е донесло, че българската артилерия изостава. При това положение Абдулах и Голи смятат, че е по-добре да се даде сражение преди тя да е пристигнала, вместо да чакат да бъдат обсадени в крепостта. Една част от оръдията са изнесени на позициите и това им дава уверение, че лесно ще се справят с българската пехота.
Като преценява създалото се положение, ген. Димитриев заповядва конницата да се придвижи с ускорен марш към левия турски фланг, а когато го наближи, с галоп да се втурне в атака. В същото време пехотата се движи с възможно най-бърз ход. Първи наближава турските позиции при Ериклер полкът, командван от подп. Станчев.
Противникът ги пресреща с артилерийски, картечен и пушечен огън. Българските войници залягат зад камъни, дървета и в оврази, за да се предпазят от снарядите и куршумите. Постепенно стрелбата намалява.
Тогава кап. Стилянов вдига ротата си и я повежда в атака със сабя в едната ръка и пистолет в другата. Забелязва обаче, че повечето от войниците често спират, за да стрелят срещу противника. Тогава заповядва без стрелба атаката да продължи с щикове и командва „На нож!“ Той се е откъснал на няколко метра пред всички и тича с високо вдигната сабя. Завладени от устрема му, войниците също се понасят напред. Турците дори не разбират как изведнъж българите се озовават на техните позиции.
Заразени от това устремно нападание, в атака се вдигат и другите роти, след това целият полк, а после и останалите. Кавалерията и пехотата на цялата Трета армия една след друга превземат турските позиции при Ескиполос, Петра, Селиолу, Генчекли, Кайпа. Накрая и Абдулах паша решава, че битката е загубена и заповядва всички да напуснат крепостта през южната врата, до която българите още не са достигнали.
По обяд на 10 октомври ген. Радко Димитриев влиза в опразнената крепост, посрещнат възторжено от намиращото се там българско население.
Патриотичен календар
14 октомври 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка
14 октомври 1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет „Кирил и Методий"
15 октомври 1937 г. — Умира големият български писател Йордан Йовков
16 октомври 1912 г. — Българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин. Това се смята и за първия боен полет в историята на българската авиация, осъществен от Радул Милков и наблюдателя Продан Таракчиев
17 октомври 1915 г. — Започва Битката при Криволак, Вардарска Македония, между български части и френски съглашенски сили, която завършва с отстъпление на французите на 21 октомври
vapreki patriotishnite i drugi podbudi na zar ferdinand,balgarskoto pravitelstvo
armia i narod i golemite zagubi vav vojnata balgaria ne e postignala glavnite zeli na obedinenieto na balgarskia narod poradi grashki na glavnoto komandvane ,diplomaziata i pravitelstvoto koeto ne e napravilo pravilna prezenka na situaziata i na resursite na protivnika i sobstvenite resursi
