Везни, използвани от сподвижник на Левски, са сред най-ценните експонати в Музея на фармацията в Стария Пловдив
Автор: Камен Колев Снимки: авторът
Старопечатни фармакопеи на Дюрвал и Хагер, издавани в началото на ХІХ и ХХ в. на френски, немски, чешки и руски език, безценният „Лекарственик” на свети Иван Рилски, машини за изсичане на таблетки, старинни колби и епруветки са сред най-интересните експонати в единствения у нас Музей на фармацията в Стария Пловдив. Той е отворен на 18 септември 1981 г. в къщата със старата аптека „Хипократ” на д-р Сотир Антониади, а в колекцията са събрани уникални предмети и уреди, използвани някога за приготвянето на лекарства и мехлеми.
Уникалните старинни книги се съхраняват в библиотека на втория етаж, до която води малко дървено стълбище с изящен дървен парапет и вътрешен прозорец. Във вестибюла е чакалнята, обзаведена с кокетна масичка и автентични столове с дърворезба. Таваните на всички стаи на втория етаж на къщата са изографисани с изписани розети и растителни орнаменти. Сред старопечатната книжнина едно от най-ценните издания е издаденият през 1846 г. в Букурещ „Лекарственик” на свети Иван Рилски, половината от който съдържа молитви, а другата половина – рецепти, които и до днес се използват в народната медицина.
Предписани са съставките за лекарства за "дерт", за сърце, за „человека, дето храка кръв” (туберкулоза – б. а.). Ценната книга е открита в Пазарджик, а оригиналът й се пази в Рилския манастир. В отлично състояние са пета и шеста австрийски фармакопеи от 1855 и 1889 г., френската фармакопея от 1866 г., четвърта руска фармакопея от 1891 г., а също и много справочници, таблици и указатели.
В стаята на горното ниво в къщата на д-р Антониади се е намирал складът или т. нар. асистентско помещение на някогашната пловдивска аптека „Хипократ“. Тук могат да се видят микроскоп, колби, епруветки, дестилатор и везни с тежести. Една от тях е поставена в стъклен контейнер в условията на вакуум, тъй като е най-точна, когато е изолирана по този начин. Запазени са няколко метални преси под формата на крокодили, с които са се изработвали различни тапи за аптекарски шишенца.
Хаваните, в които са били счуквани различните корени, билки и семена, са изработени от дърво, мед, бронз, ахат, порцелан и желязо. Желатиновите капсули пък са се отливали в малък прибор от дърво и метал, оборудван със специални плаки. С друга машина са били изсичани различни таблетки. Интересен експонат е глиненият филтър, произведен в Манчестър през 1830 г.. Той е бил притежание на д-р Рашко Петров, който го е използвал в собствената си аптека през втората половина на ХІХ век.
По стените са окачени оригинални дипломи на магистър-фармацевти от онова време, завършили в Австро-Унгария, Франция, Полша и Чехия. Сред тях е и тапията на първия магистър-фармацевт д-р Леон Бергер, открил аптека в Карлово, която и досега носи неговото име.
Самата сграда, в която се е помещавала някогашната аптека „Хипократ”, е построена в типичния стил на възрожденските пловдивски къщи през 1872 г. от д-р Антониади. Той е бил сред първите дипломирани лекари у нас преди Освобождението. Близо до нея през 1845 г. е открита една от първите аптеки в България, която е носила името „Галений” и е била собственост на лекаря и участник в националноосвободителното движение д-р Владо. Наблизо са били и аптеките на други трима видни лекари от периода преди Освобождението – д-р Иван Богоров, д-р Рашко Петров и д-р Стоян Чомаков.
Постройката е истинско архитектурно бижу – конзолите на еркера са в бароков стил, изящен е и корнизът над втория етаж и на входната дворна врата. Самата аптека е била разположена в приземието на къщата, а горният етаж се използвал като жилище и като лаборатория за приготовление на лекарствата.
Стелажите са запазени в оригиналния си вид – с орнаменти и дърворезба. Те са били доставени от Виена в края на XIX век. По лавиците е подредена т. нар. вазерия – съдове от кристал и порцелан, предназначени за съхранение на лекарства, мехлеми и лечебни етерични масла. Кристалните вазерии са изработени от изомруд, опал, тюркоаз и рубин. На един от рафтовете е изложена и т. нар. „царска вазерия”, която е с позлатени орнаменти.
Тя пак е произведена в Берлин през 1890 г. Такъв съд са могли да притежават само аптеки с лиценз да произвеждат и доставят лекарства за царското семейство. Навремето само по един фармацевтичен магазин във всеки отделен град е имал такива права.
Една от най-големите атракции, които може да се видят на щанда на старата аптека, е антикварната метално-звънкова сметководна каса. Обковът е изработен от метал, от който са се правили бойни оръжия.
Въпреки че е произведен през 1903 г., касовият апарат работи и до днес. На първия етаж е и т. нар. ахтарница. Думата, според речника на Найден Геров, означава място за продажба на билки, лечебни материали от животински произход и колониални стоки. С други думи, нещо като дрогерия. В това помещение са се продавали лекарства, захар, кафе, чай, посуда, хирургически инструменти, везни, хавани за обработка на треви и семена и пр.
Тук се извършвали и процесите мацерация – извличане на лекарствени вещества от растения чрез изкисване, инфузия – извличане на лечебните съставки чрез нагряване с вода, а също са се забърквали тинктури, таблетки, глобули. Запазени са и автентичните везни, използвани от аптекаря Методи Стратиев от Хасково, който е бил сподвижник на Васил Левски.
През 1981 г., когато къщата е превърната в музей, в Пловдив се е състоял и първият национален симпозиум по история на фармацията в българските земи, посветен на честваната по това време 1300-годишнина от създаването на българската държава.
