Художници подаряват 25 пана на Крепост, а сега подготвят монументална живопис и за местната църква
Автор: Христо Христов
Димитровградското село Крепост е напът да стане световноизвестно, а България да бъде прославена. Селото ще кандидатства за рекордите на Гинес, но не с мизерята, която е обхванала жителите му, а с броя на стенописните пана, украсили читалището, училището и здравния пункт. От няколко дни се говори и за това, че ще бъде изписана и оградата на местната църква.
Идеята за скриването по този начин на олющените фасади дават братята Христо и Панчо Паневи, които от 1997 г. майсторят монументална живопис и вече са подарили 25 пана на родното си село. „Тази идея ми се въртеше в главата още преди 25-30 години. Исках да оставя нещо като спомен на читалището. Първоначалният замисъл беше само за читалищната сграда, която е с великолепна архитектура. Тогава бях направил проект, но със стария кмет видях, че нещата няма да станат и се бях отказал” – обяснява Христо.
Село Крепост, което се намира по средата на пътя Димитровград – Хасково, е единственото така изографисано населено място не само в България, но и в света.
По-големият брат Панчо от десетилетия живее в столицата, където още в студентските си години се сприятелява с прочутия Димитър Казаков – Нерон. По-младият – Христо, пък има галерия във Велико Търново, където излага свои творби.
Всяко едно от техните пана струва близо по 10 000 лева, но истинската стойност на творбите им не е материална, отбелязват местните жители.
Докато работят върху първото си произведение върху читалищната сграда, в селото била изградена здравна служба. Двамата братя виждат, че сградата предоставя идеална архитектурна среда и си плаче за монументална работа. Тогава те решават да използват знака на здравното заведение – червения кръст, и вписват в него Икар.
Любопитна е случката, която се разиграва по време на разкрасяването на читалището. До двамата майстори се приближил млад мъж. Той бил впечатлен как нещо толкова голямо се прави без пари, само за чест и слава. „Не мога да рисувам, не съм и мазач, но искам да помогна с нещо. Ще ви изпека едно агне“ – зарекъл се младежът. На следващата вечер изпълнил обещанието си.
Щедростта му се оказала заразителна. Крепостчани се втурнали да носят кой каквото има у дома. Стъкмили трапеза в селския ресторант – с домашно сирене, луканка, вино и агнешко. Вечерта продължила с песни и танци до сутринта.
Сега вече се обмисля идеята за създаване на пано и върху оградата на църквата „Св. св. Константин и Елена", което ще е с площ от 100 квадратни метра. На него ще се изрисуват сцени от живота на Христос.
В момента в селото проучват как се кандидатства за рекордите на Гинес. Кметът Димитър Белчев смята, че по този начин ще се обърне повече внимание на Крепост. Надява се да се намерят пари за инфраструктура. Автобусите от Хасково и Димитровград спират на километър от табелата на селото. Оттам пътниците могат да избират – да вървят по асфалтовото шосе, рискувайки да бъдат ударени от засилен автомобил, или да нагазят в обраслия с храсти банкет. Отдавна съществува проект за изграждане на пешеходна алея, който вече има всички необходими одобрения, но няма пари за реализацията.
Отделно, както и във всяко друго българско село, и тук по-ключовите проблеми са мизерията и безработицата. „От години съм без работа. Никой не те пита имаш ли какво да сложиш на масата вечер. Забравени сме от държавата“, казва крепостчанинът Боян Славчев. Той е пенсионер и има някакви пари, за разлика от малкото млади хора, останали в селото, които буквално цял ден кръстосват по улиците – без работа и без надежда.
Иначе всички говорят за политика. Първоначално много от хората възприели идеята тук да бъдат настанени сирийски бежанци. Разкандардисали се, след като гледали репортаж по телевизията за свиленградското село Пъстрогор. В него местни хора изразили опасенията си, че чужденците ще крадат. Всъщност мнозина с тъга се шегуват, че в Крепост не са в не по-различна ситуация от тази на бежанците. Години наред немотията ги прогонвала на гурбети в странство. Като 55-годишната Павлина Ангелова, която 12 години работила в Гърция. „Обаче и там вече не се живее“ – казва тя с днешна дата. Затова и покрай паната, тукашните жители се надяват да бъдат забелязани и да получат някаква заетост, за да изкарват прехраната си.
