„Крадецът на книги”


„Крадецът на книги”
В екранизацията по книгата, която след месец излиза на големия екран, главната роля изпълнява Джефри Ръш
14 Октомври 2013, Понеделник


Сигурно най-впечатляващият художествен роман напоследък

Автор: Веселин Максимов

Когато пропуснете да прочетете такава книга по време на нейното издаване, можете само да се радвате и благодарите на съдбата, че все пак ви се е случило да я срещнете. „Прочети я, разплакваща е!” С тези думи приятел бутна в  ръцете ми „Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак, почти три години след нейното излизане в България. Не се чудете как може да се случи нещо подобно, има съвсем логично обяснение.

С инерцията, с по-малкото противене на масовия вкус, с постоянното ровичкане из интернет, но не точно на места, откъдето може да се научи нещо ценно... Купища причини могат да бъдат открити, но все пак не това е идеята на този текст. Това е книга за думите. За силата на думите. За тази тяхна способност да предизвикват към живот, да опазват живота и да го осмислят. А в това, знаете всички вие, четящите хора, няма нищо мистериозно или извънземно. Чиста метафизика и начин на възприятие на писаното слово.

Квалификации, които няма откъде да знае малката Лизел Мемингер, главен герой на великолепното произведение на Маркъс Зюсак. И цялото то на 470 страници разказва за невероятния й живот по време на ада на Втората световна война. Ако наистина не знаете нищо за книгата, не бързайте да отсичате, че това е поредната скучна военна история, с угнетяващи описания на измъчени хора, глад и съборени от бомбите къщи. Такива неща има, разбира се, бомбардировките са само на три страници, но толкова живо и правдиво описани, че ще почувствате почти физическа болка, сякаш сте там.

Как е възможно разказ за порутено, сиво и бедно предградие на Мюнхен и за неговите миши сиви обитатели да бъде толкова интересен? Напълно е обяснимо, ако разказвачът владее силата на думите така, както Зюсак я владее. А тук, дръжте се, разказва... самата Смърт. Не, далеч не такава както в страхотните фантастични романи на Тери Пратчет, не е онази, с главни букви СМЪРТ. А „истинската” – такава, която води на отчет всеки от нас и идва да го прибере точно когато му е определено.

Този разказвач не е истеричен, надменен или злобен. Той не е и мъдър и незаобиколим. Неумолим е. Ще разберете, потопени в книгата, че той не мрази тези, които отнася, а ги взема, защото... това му е работата. По време на която три пъти посещава крадеца на книги. И с уважение го пропуска, докато не се стигне до неумолимия край. Подобен начин на писане като този на Маркъс Зюсак, уверявам ви, не сте виждали, а ако трябва да го сравняваме с нещо познато и близко, може би трябва да си спомним изказа на родния гений Йордан Радичков. Но не, не бързайте да оприличавате! Просто четете!

Права разказвателна реч, прекъсвана от кратки съобщения, постоянни препратки към бъдещи случки, които след това, въпреки че знаете за тях, ви се виждат още по-интересни от първоначалните догадки, рисувани на ръка картини с обяснения, написани на ръка, премествания в събитията... няма как да не ви развълнува интересният стил на автора.

И накрая, когато затворите последната страница на епилога, зашеметени от ярките образи, от действието, за което сякаш не сте чели, а преживявали заедно с героите от него, няма как да не си зададете няколко въпроса: Тази книга за какво е? За мрачния ужас на войната? За това, че книгите са истински съкровища? За живота на едно дете, започнал с нещастия и ужаси? За смъртта и цената на човешкия живот? Или за нещо друго?

След един месец на големия киноекран излиза филм по книгата. Той е със същото заглавие – „Крадецът на книги”. Една от най-впечатляващите роли – на Ханс Хуберман, доведен баща на главната героиня Лизел, изпълнява носителят на „Оскар” австралийски актьор Джефри Ръш. Представяте ли си?
Но първо прочетете книгата!


В категории: Културен Десант , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки