Кои грабнаха престижното отличие в областта на физиката и физиологията
Мартин Карплъс, Майкъл Левит и Ари Уоршъл спечелиха Нобеловата награда за химия заради работата си по развитие на мултимащабни модели на сложните химически системи.
"Учените поставиха основите на програми, използвани за това да се разберат и предвидят химическите процеси. Компютърните модели, имитиращи реалния живот, се превърнаха в изключително важна част за напредъка на химията днес", се казва в съобщението на шведската Кралска академия на науките.
Нобеловото отличие в областта на химията и сумата от 8 млн. шведски крони ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември.
Мартин Карплъс е роден на 15 март 1930 г. във Виена. Той произхожда от еврейско семейство, което емигрира в САЩ. Има двойно гражданство - австрийско и американско.
Средното си образование завършва в град Нютън, щата Масачузетс. През 1950 г. е приет в Харвардския университет. Понастоящем е професор хонорис кауза по химия в престижното учебно заведение.
Карплъс оглавява биохимичната лаборатория в Университета в Страсбург във Франция.
Обичам Франция, но предпочитам да работя в САЩ, където нещата стават по-бързо, казва новият Нобелов лауреат.
Майкъл Левит е с тройно гражданство - американско, британско и израелско. Роден е на 9 май 1947 г. в Претория, ЮАР. Той получава докторска степен в Университета в Кеймбридж, Великобритания, през 1971 г.
Преди да започне работа в Станфордския медицински университет през 1987 г., е специализирал в Института за естествени науки "Хаим Вайцман" в Реховот, Израел.
През 2001 и 2002 г. става член на Британското кралско научно дружество и на Националната академия на науките на САЩ. Левит е редактор и член на редколегията на авторитетното научно издание Journal of Molecular Biology.
Понастоящем той е професор в Станфордския медицински университет в Калифорния, САЩ.
Ари Уоршъл е роден в кибуца Сде Нахум в Израел на 20 ноември 1940 година. Той също е с двойно гражданство - американско и израелско.
Защитава докторантура през 1969 г. в Института за естествени науки "Хаим Вайцман" в Реховот, Израел.
Понастоящем е професор по химия и биохимия в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.
За физика - Хигс бозонът
84-годишният британски физик Питър Хигс и 81-годишният белгиец Франсоа Енглер, предсказали съществуването на загадъчния Хигс бозон - частицата, която обяснява защо материята има маса, си поделят Нобеловата награда за физика тази година. Паричната премия към отличието е 8 млн. шведски крони (1,2 млн. щатски долара).
Само за четири месеца през 1964 г. общо шестима физици, всеки вдъхновявайки се от работата на другите, направиха публикации, теоретично обяснявайки наличието на нова частица.
Практическото й съществуване бе доказано почти 40 години по-късно, през 2012 г.
Потвърждението на теорията
стана възможно след изграждането на Големия адронен колайдер в ЦЕРН. Откриването на тази нова частица, наречена по-късно от учените Хигс бозон, а от широката публика "божествената частица", за физиката е съпоставимо с откриването на ДНК за биологията.
След обявяването на лауреатите ЦЕРН поздрави Франсоа Енглер и Питър Хигс за Нобела им.
"Развълнуван съм, че тазгодишната Нобелова награда бе присъдена на учени, занимавали се с физика на елементарните частици. Откритието на Хигс бозона в ЦЕРН миналата година, което потвърждава механизма "Браут-Енглер-Хигс", е кулминацията на десетилетия интелектуални усилия, положени от много хора по света", каза генералният директор на ЦЕРН Ролф Хойер.
Механизмът "Браут-Енглер-Хигс"
е предложен за пръв път през 1964 г. в две изследвания, публикувани независимо едно от друго - първото на белгийските физици Франсоа Енглер и вече покойния Робърт Браут, и второто на британския физик Питър Хигс.
Механизмът обяснява как силата, отговорна за бета разпада, е по-слаба от електромагнетизма, но е по-известен като механизъм, придаващ маса на фундаменталните частици.
Трето изследване, публикувано от американците Джералд Гуралник и Карл Хейгън и британеца Том Кибъл, допринася за по-нататъшното развитие на новата идея - днес съществена част от т.нар. "Стандартен модел" на физиката, който обяснява взаимодействията във вселената на ниво елементарни частици.
Питър Хигс обаче е първият, направил ключовото предсказание за съществуването на масивен бозон от нов тип.
Стандартният модел описва фундаменталните частици, от които сме съставени всички ние, както и видимата материя във вселената, заедно с взаимодействията, управляващи тяхното поведение.
Тази забележителна теория е изпитвана усърдно в продължение на много години. До миналата година механизмът "Браут-Енглер-Хигс" бе последното липсващо звено от модела, което оставаше да бъде потвърдено. След като това се случи, следващата цел на учените от ЦЕРН е да надникнат във физиката отвъд Стандартния модел.
Наградата за физиология също у трима
Джеймс Ротман, Ранди Шекман и Томас Зюдоф получиха Нобеловата награда за физиология или медицина заради откритията си относно механизма на транспортиране на веществата в клетките.
Всяка клетка е минифабрика, произвеждаща молекули. Например когато се произведе и отдели в кръвта инсулин, специални сигнали - невротрансмитери, се изпращат от една клетка до друга, а самите молекули се пренасят през клетките в малки "пакети", наречени секреторни мехурчета (везикули), обясняват от Нобеловия комитет.
Тримата учени, които получават Нобеловата награда тази година, са открили и изучили принципите, управляващи този процес и гарантиращи, че "товарът" ще пристигне на правилното място в правилното време.
Ранди Шекмън е открил набора от гени, които са необходими за това транспортиране.
Джеймс Ротман изясни белтъчния механизъм, по който мехурчетата се сливат с целите си, така че да им доставят "товара", а Томас Зюдоф е обяснил как сигналите инструктират мехурчетата да се освободят от товара си с голяма прецизност.
Джеймс Ротман е професор в Йейлския университет, Ранди Шекман работи в Университета на Калифорния в Бъркли, а Томас Зюдоф е в Станфордския университет от 2008 г.
Джеймс Ротман е роден през 1950 г. в Хавърхил, Масачузетс. Той защитава докторат в Харвардското медицинско училище през 1976 г., след това работи в Масачузетския технологичен институт, а през 1978 г. се премества в Станфордския университет, където започва изследванията си върху клетъчните везикули.
Ротман работи също в Принстънския университет, в раковия институт "Слоун-Кетъринг", в Колумбийския университет. През 2008 г. той се присъединява към факултета на Йейлския университет в Ню Хейвън, където сега е професор и декан на катедрата по клетъчна биология.
През 2002 г. Джеймс Ротман печели наградата "Ласкер" заедно с Ранди Шекман, а през 2010 г. - наградата "Кавли" за невронауки заедно с Ричард Шелер и Томас Зюдоф.
Ранди Шекман е роден през 1948 г. в Сейнт Пол, Минесота. Той учи в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и в Станфордския университет, където става доктор през 1974 г. под ръководството на Артър Корнбърг (Нобелов лауреат от 1959 г.)
В същата катедра постъпва Ротман след няколко години. През 1976 г. Шекман се премества в Калифорнийския университет в Бъркли, където сега е професор в катедрата по молекулярна и клетъчна биология.
Шекман е също изследовател в медицинския институт "Хауърд Хюс". През 2002 г. Ранди Шекман печели наградата "Ласкер" заедно с Джеймс Ротман.
Томас Зюдоф е роден през 1955 г. в Гьотинген, Германия. Той учи в университета "Георг Аугуст" в Гьотинген, където става доктор по медицина през 1982 г. и доктор по неврохимия през същата година.
През 1983 г. се премества в Северозападния медицински център на Тексаския университет в Далас, като работи под ръководството на Майкъл Браун и Джоузеф Голдстайн, които си поделят Нобеловата награда по физиология или медицина през 1985 г.
Зюдоф става изследовател в медицинския институт "Хауърд Хюс" през 1991 г., а през 2008 г. е назначен за професор по молекулярна и клетъчна физиология в Станфордския университет.
През 2010 г. Томас Зюдоф печели наградата "Кавли", а през 2012 г. - наградата "Ласкер".
