Свети Игнатий избрал жестока смърт пред турската вяра
Главата на свети Игнатий Старозагорски се пази в руския манастир на Атон „Св. Пантелеймон“
08 Октомври 2013, Вторник
Мощите на светеца, роден в Стара Загора, днес се съхраняват в Света гора
На 8 октомври Православната църква почита паметта на свети Игнатий Старозагорски, живял в 18 и началото на 19 в. Роден е в Стара Загора и кръстен с името Иван. Семейството му се преместило в Пловдив. Там родителите му Георги и Мария въвели сина си в Христовата вяра. Тъй като Игнатий бил изключително даровито дете, напредвал в духовното обучение много бързо.
След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир.
НТамИгнатий попаднал в ръцете на груб и жесток игумен в напреднала възраст. Цели шест години младият мъж понасял ругатни и побои. Когато грубостта на стареца станала непоносима, той напуснал манастира и се завърнал у дома.
Скоро турци убили баща му. Майката Мария и сестрите му били заставени насила да приемат мохамеданството. Игнатий отново избягал, за да не бъде и той измъчван да се откаже от християнството. Дълго време се крил на различни места. Стигнал до Букурещ. От там минал през България и отишъл в Света гора.
По пътя (около Шумен) го заловили турски разбойници. Заплашили, че ще го убият, ако не даде обещание, че ще смени християнската си вяра с мохамеданска. Пуснат на свобода, Игнатий се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт.
Заминал за Атонския манастир „Григориат“, където решил да се приготви за предстоящия си подвиг. Прекарал известно време там. Посетил още някои обители, като накрая се установил в един скит – високо и непристъпно място. Там под мъдрото ръководство на своя старец Никифор се упражнявал в безмълвие и усърдно изпълнявал възложеното му молитвено правило.
Живеел в най-строго въздържание – хранел се само с хляб и пиел вода, колкото едва да покрие нуждите на човешкото си естество. Никифор бил възхитен от строгия му подвижнически живот. Узнал за твърдото му решение да бъде верен изповедник на Христовата вяра, той го подстригал в монашество с името Игнатий.
Дал му благословия и го изпратил за Цариград, където Игнатий решил да приеме мъченически венец. За спътник му определил стареца Григорий, който да го поддържа в мъченическия подвиг.
Игнатий отишъл в съдилището в Цариград, захвърлил чалмата на земята и се отрекъл от турската вяра. Осъден бил на смърт чрез бесване. Три дни след това Григорий откупил мощите на мъченика. От тях са ставали чудеса на изцеления: няколко дни преди смъртта на Игнатий един християнин му дал кесия с малко пари. Когато го обесили, в същия час кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в кесията на мнозина бедни хора, но те не свършвали.
В една от цариградските църкви веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. Монахът, който служил там, имал при себе си шапката, носена от свети Игнатий по пътя към мястото на страданието, която по-късно откупил от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Станало чудо – парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.
