Професор Константин Христов е част от световен екип учени, създали нов препарат против коварните ракови заболявания
Автор: Георги Ваташки
Българският лекар професор Константин Христов е един от екипа световни учени, създали нов препарат за борба с най-коварната човешка болест. Лекарството, което се разработва в САЩ, носи работното название „R28” и блокира деленето на туморни клетки.
Проучването е отнело близо 10 години и е струвало около 10 милиона долара. Тепърва обаче предстоят тестове върху пациенти преди да започне серийното му производство.
Новината за откритието и резултатите от проучванията на екипа станаха известни на света в края на август. Те бяха публикувани в най-авторитетните научни списания в областта на противораковите изследвания – Cancer Research и British Journal of Cancer.
Доктор Христов живее от 25 години в Новия свят и е известен сред колегите си като
един от най-добрите медицински специалисти
в областта на туморните заболявания в Америка. Ръководи престижния Медицински център на Илинойски университет в Чикаго.
Той е роден във Видин през 1940 г. Завършва столичната Медицинска академия през 1963 г., като след това работи в селата Тошевци и Грамада в родния си край.
„Мечтата на родителите ми бе да стана проспериращ лекар във видинската болница. Но още като студент ме интересуваха научните изследвания и исках да правя неща, с които другите доктори у нас не се занимават. Заради това класическите дисциплини като вътрешни болести, хирургия и гинекология ми се виждаха неадекватни за сериозна изследователска дейност”, споделя българинът.
По това време – средата на 60-те години, в българската наука си пробиват път молекулярната биология и генетиката. Създават се редица медицински институти към БАН и тогавашното Здравно министерство.
През 1966 г. младият лекар печели конкурс и става аспирант в столичния Онкологичен център. Там той се отличава със своите изследвания и скоро става един от най-младите доктори на медицинските науки в България. През 1972 г. печели две международни стипендии от Европейската агенция за борба с рака в Лион и от Хумболтовата фондация в Германия. Работи 3 г. в онкологичните лаборатории към Университета във Фрайбург и раковия център в Хайделберг.
„Винаги обаче се връщах в България. Исках да въведа поне част от нещата, научени в Германия”, спомня си лекарят. След завръщането си създава лаборатория и помага на млади колеги от Онкологичния център и от медицинските институти в София и Пловдив да защитят дисертации.
През 1989 г. печели конкурса на Международната агенция за борба с рака в Женева и това му позволява да замине за едно от най-добрите места за проучване и борба с рака – Калифорнийския университет, Сан Франциско.
По това време започват промените в България и последвалите икономически трудности засягат всички сфери на живота, включително и медицинската наука. Христов решава да рискува и да остане в САЩ. В началото работи като гост-професор в лабораторията за ракови изследвания към Калифорнийския университет в Бъркли.
През 1994 г. се явява на конкурс в Онкологичния център на Илинойския университет, който печели в конкуренция с множество местни учени.
След години на успехи и упорит труд зад микроскопа ръководството на вуза му оборудва специална лаборатория за научни изследвания в областта на експерименталната терапия на рака. Самият Христов пък става асоцииран професор към университета и едно от водещите имена в борбата с коварната болест.
Благодарение на българина през 2008 г. Илинойският университет сключва спогодба за сътрудничество със софийския Институт по онкология и Центъра по молекулярна медицина към столичния Медицински университет. Той не забравя и своите колеги в родината и неведнъж е издействал финансиране за проекти на младите български лекари.
„Много от най-умните млади изследователи в България, след като защитят докторатите си, заминават за Европа или идват в Америка. Искам да помогна те да получат своя шанс за реализция в нашата страна, защото тя се нуждае от тях” – споделя професорът.
След като привършат тестовете на новия препарат „R28”, Христов и неговите колеги в Чикаго ще се заемат с още по-амбициозна задача. Те ще се опитат да разгадаят тайната на човешкия геном, за да се предотвратят раковите болести още в началото на тяхното развитие.
