Врачанското село Лиляче, край което циганите вандалстват необезпокоявано, а в полицията привикват българите, дръзнали да вземат мерки в защита на собствеността си
Властите продължават да толерират беззаконията на мургавите вандали, обръщайки гръб на оплакванията на обраните от тях българи
Автор: Яна Славянска
Българите, решили да си вдигнат къща във врачанската вилна зона в местността Лиляшка могила край село Лиляче, пропищяха от набезите на нагли цигани, които системно се вършат пред благосклонно премрежените очи на тукашните органи на реда. Нищо ново под слънцето – това е просто поредният частен случай, който само потвърждава наложилото се на родна почва правило – държавата да толерира циганското беззаконие и арогантност и да обръща гръб на страдащите от тяхното безпардонно поведение българи.
На всичко отгоре, не са един и два примерите, в които накрая виновни излизат тези, които, отчаяни от безхаберието на правоохранителните органи, са се опитали сами да защитят своята собственост от мургавите вандали.
Една такава история ни разказа и нашият читател инж. Красимир Вътов от Враца, който е един от потърпевшите от циганските безобразия и криворазбраната толерантност към тях от страна на родните институции.
Всичко започва след заселването по тези места на крадеца-рецидивист Ивайло Средков, който на няколко пъти вече е търкал наровете в затворническата килия – последния път заради кражбата на 7 агнета.
Когато Ивайло се появява в околността, инженерът го води с жена му до „Социални грижи“, откъдето плащат на циганина да си прокара ток, съдейства му да си направи адресната регистрация, дава му пари назаем и подпомага ромското семейство с различни хранителни продукти... Но както казва народът: „Храни куче да те лае“. Та и в този случай така се е получило.
Вместо благодарност за толерантността, с която бива посрещнат, циганинът, който до този момент няма нито един ден трудов стаж, но пък е навъртял доста криминален опит, разбива и ограбва почти всички вили в района, превръщайки ги в необитаеми постройки. За да достигне до плячката си, той изкъртва дори тухлите от стените на различните помещения и задига наред мотофрези, лозарски пръскачки и всичко, каквото му видят очите.
Специално на подалия му в труден момент ръка инж. Вътов той разбива общо 8 врати на двете му вили, а когато потърпевшият от золумите му отива при него да се разберат човешки, циганинът изважда пистолет и стреля покрай ухото му от 30-ина сантиметра разстояние от лицето му.
Междувременно Красимир Вътов нееднократно подава оплаквания във връзка с кражбите в полицията, но така и никой не предприема нищо. Но когато една нощ хвърля две пиратки, за да сплаши мургавия мародер, още рано сутринта при него се появява полицаят Геомил Николов и набързо срещу инженера е повдигнато обвинение за неправомерно притежание на... огнестрелно оръжие.
В обвинителния акт неизвестно защо е пропуснато да се отбележи, че повече от 30 години човекът е бил изряден ловец, че „оръжието“ е било в разглобен вид, че пружината на спусъка не е била заредена, че патронът е бил ръждясъл в тръбата и е било много трудно да бъде изваден, а също така и че е № 3 – за стрелба по фазани, макар дължината на тръбата да е около 25 см и на 5 м разсейва сачмите така, че не може да убие дори и такова хвъркато.
Пропуснат е и фактът, че преди години самият Красимир Вътов лично е показал на циганина и жена му при гостуването им в неговата вила затвора на „оръжието“ си като възпираща превантивна мярка срещу опити за грабеж.
В своето възражение до Районната прокуратура във Враца инж. Вътов изказва съмнения, че може би това лошо отношение към самия него се дължи на факта, че той нееднократно е подавал сигнали до следствието за злоупотреби и грабежи на общинската собственост и бюджет от бившите кметове Румен Стоманярски и Войслав Бубев, или от страна на различни магистрати от състава на Районна или Окръжна прокуратура, които е дал и на ВКП за съдействие при прикриването на тези грабежи. Многократно с това Вътов е занимавал и Сметната палата, и МВР, и различни други институции.
Той е човек и с широка общественополитическа дейност. Но в личните си битки за истината и против корупцията не постига нищо, освен похабяването на нервите си и загубата на собственото си здраве.
Но в нашата мила татковина който не мълчи, той бере ядове. Защото у нас правата на престъпниците продължават да са по-големи и по-защитени от правата на техните жертви! И ако това не се промени, опасността да се превърнем в циганска държава ще става все по-реална.
Жалко,че трябва да търпим циганите да безчинстват в домовете ни,а ние нищо неможем да направим,за да се защитим.Според конституцията на Р.България личността и нейната собственост са неприкосновени,но не и според циганите,полицаите и съдилищата.
