Жителите на Харманли: Не искаме бежанци!

Автор: Христо Христов

Не искаме бежанци в Харманли. Нищо добро не ни чака, ако направят лагер тук. Дойдат ли гладни и разорени, те няма да имат друга алтернатива, освен да крадат, за да живеят. Такива са настроенията на хората в областния град.
Реакцията им дойде, след като в бившата казарма, която се намира в центъра на Харманли, започнаха да се появяват фургони. Опасенията на местните са, че подготовката е свързана с настаняването на над 1 000 бежанци от Близкия изток.

Това според властта е вариант, защото домовете в село Пъстрогор и Любимец се пръскат по шевовете, а бежанската вълна не спира, въпреки световните новини, че САЩ засега се отказват от война в Сирия. Липсата на ясна и точна информация плаши хората все повече, показа репортерската ни проверка на място.
Казват, че лагер ще има само в краен случай, а вече дни наред редят там фургони. Екипи на пожарната и полицията са постоянно в поделението, твърди Зорка Митева от Харманли. Нейният магазин за хранителни стоки се намира на около 500 метра от бъдещия бежански център.

Жената довери опасенията си, че бежанците ще крадат. Тя веднъж вече си е патила. Заради опустошителното наводнение в района миналата година бизнесът й се сринал. Решила да тегли 30 000 лв. кредит, за да оцелее. Сега, като данъкоплатци с нашите пари ще издържаме чужденци. Разбирам мъката на тези хора, но държавата не е справедлива към собствените си граждани, обяснява Митева. Продавачка на местния пазар бе по-лаконична за бежанците, които евентуално могат да бъдат настанени в Харманли: „Съжалявам ги, но не ги искам.“

В общината няма печатница за пари, намесва се в разговора млад мъж, след като разбира, че в Харманли са дошли журналисти да питат за предстоящия бежански център. Най-притеснени са обаче онези, които живеят в блоковете срещу входа на казармата. Те се опасяват, че настанените там чужденци ще бягат от лагера и ще крадат.
Някои пък се страхуват, че от глад сирийците ще избият добитъка им. Достатъчно малка държава сме и сме с ограничен финансов ресурс, че да поемем потоци от хора. Европа ни дава само празни обещания. Градът е малък и няма условия, обясняват хората.

Какво ще се случва точно и дали имотът на Военното министерство ще бъде преобразуван в лагер, никой не знае със сигурност. Тревожен е фактът обаче, че достъпът за журналисти е абсолютно забранен. Охранители избутват всеки репортер, който направи опит да снима.
Ако има нещо сигурно към момента, то е това, че в Харманли обмислят протест срещу предстоящото настаняване на бежанци. Дата засега няма, но голяма част от хората ще го подкрепят. Някои от тях коментират, че Турция задържа богатите и образовани бежанци, за да ползва потенциала им, а у нас пропускат само бедняците.

Кметът на града Михаил Лисков от БСП, както вече писахме, е срещу настаняването на чужденци в града. Като мотив за позицията си той посочи липсата на течаща вода и отходна канализация на мястото, както и рискът от епидемии, които могат да избухнат.
Слухът, че сирийци ще бъдат настанени и в съседния Симеоновград, бързо обходи малкия град. Първоначално хората там видяха в бежанците надежда за съживяване на икономиката. Безработните смятаха, че ще бъдат наети, за да извършват ремонт в бившия „черен полк”, други пък, че ще бъдат ангажирани в поддръжката и охраната на помещенията в казармения комплекс, а търговците видяха шанс да вдигнат оборотите. С времето обаче хората започнаха да се притесняват.

И  докато  от двата града се чудят какво точно става, евродепутати посетиха българо-турската граница и бежанския лагер в село Пъстрогор.
Турски граничари насочват бежанците към България. Освен това южната ни съседка трябва да ратифицира споразумението за реадмисия. Това казаха при посещението си Ивайло Калфин и Станимир Илчев.

Двамата видяха записи, на които се вижда как граничари от Турция пропускат бежанци - патрулът спира групата, поздравяват се и след това им посочват пътя към България.
За Калфин проблемът с чужденците от Сирия не трябва да бъде само на България, а и на Европа. Според евродепутата един от вариантите за справяне със ситуацията в България е да се коментират възможностите за разселване на тези хора в страни от ЕС. Станимир Илчев изрази убеждението си, че с бежанската криза у нас би могла да се ангажира и FRONTEX, която да окаже натиск върху Турция. Освен това, властите в южната ни съседка трябва да засилят контрола върху каналджиите на нейна територия, допълни още той.

Междувременно членове, активисти и симпатизанти на ВМРО блокираха границата. Поводът за това е, че Турция системно и последователно прехвърля нелегални емигранти и бежанци на българска територия, обясниха протестиращите пред журналисти. Според тях такава е държавната политика на Турция и това за нас е абсолютно скандално, заявиха още от там. Според ВМРО българската държава няма задължението да издържа имигранти от целия свят и да плаща цената на войни, които България не води.

Според заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки, България е трябвало да договори с ЕС конкретна сума за връщането на нелегалните емигранти по родните им страни, както е направила Гърция, която ги експулсира с чартърни полети. Ако не се вземат мерки, до циганските гета ще имаме и африкански гета, предупреди още той.
По думите му, повечето от нарушителите на границата са криминално проявени и вече образуват гръбнака на престъпността у нас. Според ВМРО голяма част от преминаващите незаконно границата ни всъщност не са сирийски бежанци, а хора, които са имали проблеми със законите.

От ГЕРБ - Хасково изказаха позиция за бежанците, която е в противовес с очакванията на хората от Симеоновград, Харманли и Свиленград. Депутатът и бивш областен управител Ирена Узунова заяви, че на тези хора не трябва да се гледа като заплаха за националната сигурност, а да им се окаже закрила. Не мога да приема никакъв упрек за стореното по въпроса с бежанците, докато бях областен управител, или от правителството на ГЕРБ, каза още тя. И допълни, че на тези хора трябва да им се помогне, защото им е останал само един живот.


В категории: Горещи новини