„Ковачи”

Автор: Веселин Максимов

„Аз европеец ли съм или напротив? Какво точно означава да си европеец? Каква заплата трябва да имаш, каква кола, какви чорапи, какъв нос? И колко руса трябва да е жена ти, за да си щастлив европеец?”

Това са само част от въпросите, които си задава главният герой в чисто новата пиеса на Алек Попов, която вече видя бял свят на няколко българси сцени. Не е чудно, че режисьорите посягат с голям интерес към нея, „Ковачи” е комедия в духа на отличната му предишна книга „Мисия Лондон”.
И също толкова къде с намигане, къде без, ни вкарва в привидно смешния, но всъщност много сериозен размисъл как се съотнасяме към европейците, на които толкова много искаме да приличаме. И дали е възможно и нужно?

„Ковачи” също е политическа сатира. В нея главни действащи лица са чистички, приветливи бюргери, жители на германския Оснабрюк – доказано статистически най-щастливия град в Европа. И група балканци – гастарбайтери, отишли там по местен общински проект със същото име – „Ковачи”.
Всъщност, инициативата, финансирана щедро с еврата, изработени от германците, се нарича „помощник в брака”, което означава... сещате се какво – обслужване и най-вече ощастливяване на домакините в Оснабрюк.

Историята е неоспоримо пикантна и интересна, но поставя и проблеми, досега абсолютно неразглеждани от съвременната българска драматургия – къде сме в Европа, как тя гледа на нас, не повтаряме ли сляпо вярата в светлото бъдеще на социализма, като такава в общото европейско бъдеще...
Разбира се, че тези теми са много актуални напоследък сред мислещите българи и биха били и една щипка скучни за тях, но в този смисъл страхотна роля играе именно езикът на Алек Попов – цветист, без да е брутален, когато трябва  - иносказателен, без да е прекалено  мъгляв.

Алек Попов по принцип се интересува от абсурда на съвременното европейско общество и ако познавате „Мисия Лондон”, няма начин да не сте забелязали това. Тук отново той съпоставя стереотипите, които, въпреки широко прокламираните на Стария континент идеи за толерантност, разбирателство, „включване” и други подобни, съществуват с пълна сила. И с лекота се забелязват от българите, решили да поживеят „навън” дори и за малко.
В „Ковачи” щастливият германец-жител на Оснабрюк, разказва на тъмния балкански субект от Сливен, дошъл по програмата „Помощник в брака”, че неговият роден град също може да бъде полис от стомана, бетон и стъкло, с маграли, прави като линеал на чертожник.

Но всичко това да бъде за сметка на „обуздания нагон”, твърди швабата. Така той съпоставя човекът-машина за правене на деца на себе си – човекът, създаден за да работи педантично и да се забавлява с една-две бири и само на няколко точно определени дни в годината.
Докато „социалният работник”, дошъл от България, прави именно обратната съпоставка – сухият бастун, комуто всичко е някак си като дадено, а той не умее да му се наслаждава и го бива само за едно – да блъска като вол, да разсъждава едностранчиво и да мисли само и единствено за работа.

Предстои поредната премиера на „Ковачи”, в Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска”. Тук  главният герой е нашумелият комик от „Пълна лудница” Алексей Кожухаров. Включена е и хореография (Татяна Соколова), за която режисьорът Боян Иванов се кълне, че няма да досажда и е съвсем на място.
Премиерата е на 25 септември и любителите на театъра в Бургас се молят тази постановка да е толкова силна, както онази, на Възкресия Вихърова, за пръв път направила „Ковачи” на софийска сцена.


В категории: Културен Десант , Горещи новини