Лишаваме тези след нас от шанса да успеят тук, казва педагогът от Хасково, който преди дни стана почетен гражданин на областния град
Автор: Христо Христов
Математикът Дойчо Кръстев е сред малцината съвременни български педагози, които, от позицията на личния си опит, могат да разкажат как се създава училище. През 1972 г. благодарение на усилията му се ражда Математическата гимназия в Хасково. Кръстев става и неин пръв директор.
„Железен екип и много мерак“, това, според математика, е формулата, донесла успех на училището. 41 години по-късно то може да се похвали с десетки медалисти от национални и международни състезания, както със стотици успешни специалисти, чието развитие е тръгнало от ПМГ – Хасково.
Пътят към елита започва от неугледни помещения, дадени назаем на гимназията от друго местно училище. Сред романтичните спомени от онова време са принудителните бригади, при които учители и ученици заедно пренасят въглища за парното.
Към по-прозаичните случки се вписва и един паднал таван на класна стая, който за малко не ранява сериозно учителка. „С човещина, упоритост и личен пример опитах да сложа началото на традицията, наречена Математическа гимназия“, разказва педагогът, който в навечерието на първия учебен ден получи званието „Почетен гражданин на Хасково“. Признава, че най-голямата му мъка днес е, че училището, създадено от него, вече е инкубатор за потенциални емигранти. „Тъжно е да отгледаш, възпиташ, изучиш едно дете и... да го подариш на чужда държава. Някога не бе така. Днес ни е по-лесно да изгоним децата си, отколкото да им дадем шанс да успеят тук“, твърди учителят.
Като абсолвент Кръстев отказва съблазнително предложение за асистентско място в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, за да остане в родния си град. „Казах им, че ще приема, ако преместят работното ми място в Хасково“, усмихва се педагогът, когото поколения ученици наричат с уважение Математикът.
Кариерата му започва през 1959 г, когато се дипломира във Факултета по математика на СУ „Климент Охридски“ и продължава „с дневник под мишница“. След работа в селскостопанското училище Кръстев става директор на Вечерната гимназия, където остава до 1972 г. Цели 10 години той е начело на МГ – Хасково, след което през 1982 г. поема Регионалния инспекторат по образованието.
И до днес остава категоричен, че като консервативна система образованието страда от грубо направените експерименти през годините. „В медицината преди едно лекарство да се даде на пациента, то се тества. А ние в образованието експериментираме направо с децата си. Просветата е като буйна река, която влече ту към единия, ту към другия бряг и все не може да влезе в русло. Това е зле за учениците“, обяснява педагогът.
В дългата си кариера той се е срещал с не един и двама министри и смята, че повечето от тях допускат една и съща грешка – отказват се от приемствеността.
„Всеки мисли, че всичко започва с него“, твърди математикът и признава, че най-добрият просветен министър, който България е имала, е проф. Александър Фол. „Хората днес са обзети от апатия, не вярват, че нещо зависи от тях. Това е един от проблемите не само на нашата система, но и на страната като цяло. Другият ни проблем са назначенията по партийна повеля, а не по ценз. Те са грешка“, споделя математикът.
Той разказва как преди много години заявява на събиране с партийни величия - „Ако не ме харесвате – сменете ме, но ако ми гласувате доверие – оставете ме да работя както знам!“ Събитията от последните 41 години подсказват, че думите му са били чути.
Сред успехите на Кръстев е разкриването на първия ученически университет в МГ – Хасково, лекциите там води проф. Паскалев. Начинанието създава цяло поколение призьори от национални и международни олимпиади. „Това бяха времена, в които на междучасията децата обсъждаха задачи, а не бързаха да ходят по кафета“, връща се в спомените си Кръстев.
Освен като любим учител по математика и емблематичен директор, той е известен и като съавтор на учебници и сборници по точната наука.
През последните години ученици, родители и преподаватели нерядко отправят критики към екипите написали учебниците, помагалата и сборниците. Кръстев е съгласен, че част от пособията са трудно разбираеми, а понякога и с грешки. Обяснението - не се спазва правилото за достъпност, което се гарантира от присъствието и на действащи учители, и на хабилитирани лица в авторските колективи.
„Ние, учителите, сме тези, които казват на колегите от университета – Свали гарда, това са деца! Те са забравили за връзката с тях. Достъпността е мярката за качеството на един учебник. Един ученик на средно ниво трябва да е способен, ако е отсъствал от училище и прочете изпуснатия урок в учебника, да го разбере без помощ. Не може ли, учебникът не става“, твърди педагогът.
Съветът му към неговите колеги днес е да обичат учениците, но и да не забравят дистанцията, която е задължителна. Това съветва и двете си деца, които също са учители.
Синът му Красимир Кръстев е директор на Езиковата гимназия в Димитровград. Дъщеря му Юлия преподава математика в училището, създадено от баща й. От скоро тя е и доктор към Пловдивския университет.
Най-голямата гордост на Кръстев старши е внучката Даниела, която това лято стана седмокласничката с най-висок резултат по математика в региона. Момичето ще продължи образованието си в училището на дядо.
Връща ли се интересът на младите хора към педагогическите специалности? Според Кръстев отговорът е да, заради подобрилите се през последните години условия за труд на учителите. Финансовата страна не е без значение, признава педагогът. Но и той като всички от неговото поколение смята, че учителството е призвание.
„Ако не се радвате на успехите на учениците, сякаш са ваши деца, по-добре не се захващайте. Гордея се, че нямам възпитаник, който да ми е пресякъл пътя“, казва той. По думите му учителят, особено когато е на ръководен пост, трябва да е и психолог – да търси диалога с колектива, не конфронтацията и грубостите.
„Веднъж, като директор, свърших работата на колежка учителка, която я бе занемарила. Стана й съвестно и срамно, че директорът й изпълнява задълженията, поправи се и никога повече не сгреши. Не знам дали щеше да има същия ефект, ако се бях скарал или бях тръгнал да наказвам“, обяснява доайенът на просветата в Хасково.
Той нарича себе си „живата история на образованието в областта“. За свой професионален успех смята факта, че когато застава начело на просветата, учителските заплати в региона са едни от най-ниските в страната. Успява да изправи гилдията до 5-о място.
„Това не е само моя заслуга. Фактът, че се случи, значи, че с колегите сме постигнали позитивна промяна“, обяснява още той. Признава, че се дразни, когато държавата инвестира по-малко в образованието за сметка на строителството на магистралите, подслушването, следенето...
„Политиката се обърна на бизнес. Личната облага стана водеща за политиците. Толкова партии се смениха, а нищо не се промени.“, не крие песимизма си за съвременна България именитият учител.
