Разследването в България за убийството през 1978 г. в Лондон на дисидента Георги Марков, афера, известна още като "българския чадър", ще приключи без резултат поради давност. Това е казала пред агенция „Франс прес” говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова.
"На 11 септември съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишният срок на давност, не е предприето", е обяснила тя.
Би трябвало тук на употребим клишето „Кратко и ясно“. Аз обаче няма да го употребя. Да, за кратко, кратко е, срамно кратко. А колкото до „ясно“, хайде да не си бием майтап с паметта на един голям писател.., а и да се абстрахираме от „голям“ и „писател“, достатъчно е, че става дума за прекъснатата нишка на един човешки живот.
И така, вместо „кратко и ясно“, нека кажем съвсем простичко – официално заключиха истината за Георги Марков, официално узакониха една от най-големите лъжи в най-новата история на България.
В уикипедията покрай многото пропаганден пълнеж, четем следното: В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин, най-вероятно от агент на българската Държавна сигурност.
Ето ви я цялата история за смъртта на един българин. Ето върху какво се градят километричните легенди и политически манипулации, хвърлили кърваво петно върху репутацията на България. СМЯТА СЕ.., НАЙ-ВЕРОЯТНО... Или, както напоследък един квартален афоризъм наводни медиите „А дано, ама надали...“
Само че има едно писмо, което напоследък коментираме с г-н Иван Ценов до един Д.Б. и една книга, която излиза в съавторство с англичанин и се казва „Достопочтеното шимпанзе“, които говорят съвсем обратното. Георги Марков не е убит от „българския“ чадър, още по-малко от български правителствен агент, а от съвсем други сили. Тук вече и аз ще си позволя да използвам достопочтената фраза „най-вероятно“ - та най-вероятно от МИ-5, предположително с мълчаливото съгласие на руснаците.
Защо ли, ами прочетете „Достопочтеното шимпанзе“ и ще разберете, как големият ни писател обръща палачинката и прави на маймуняк британския премиер-министър. Или пък въпросното писмо, ето ви откъс: „...Обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.“ (Георги Марков)
Добър ден. Да коментирам ли?
Да, това е и моята истина.
„Достопочтеното шимпанзе“ излиза след смърта на писателя! Това е последната му книга.
Тогава той не пречи на изтока - отдавна е извън завесата. Пречи на запада! Защото е разбрал, че и там не е открил илюзорната си свобода.
Всички диктатури си приличат
