Ако не се бях хванал за перото, навярно щях да стана архивар


Ако не се бях хванал за перото, навярно щях да стана архивар
Факсимиле от текст с бележки на Николай Хайтов по него
13 Септември 2013, Петък


Няма да забравя как веднъж на самия рожден ден на Николай Хайтов бяхме заседнали двамата с него от ранна утрин до тъмно вечерта в Държавния архив.

Автор: Магда Русева

Знаех много добре, че когато трябваше да се върши нещо, той не се съобразяваше нито с делник, нито с празник.
Така и в този личен за него празничен ден прехвърляхме куп папки, за да търсим документи и скици отпреди много години за общинските земи на село Яврово.

Хайтов беше повел безкомпромисна борба за възстановяването на незаконно присвоена част от тези терени. Той не можеше да се примири с несправедливия грабеж в ущърб на непосилния труд на хората от родното му село. Откриването дори и на най-оскъдната информация би могло да бъде силен коз за разплитане на безчестието.

Неслучайно даровитият писател споделяше, че от архивите той получава не само фактическа достоверност, но и толкова необходимата му увереност за отстояването на важни каузи, а също и за създаването на пълноценни литературни произведения. Понякога с приятно чувство той заявяваше: „Ако не се бях хванал за перото, навярно щях да стана архивар“.

Упоритата и трудоемка работа на Хайтов с архивните материали не само предхождаше, но и съпътстваше целия процес за издаването на дадена книга. „Защо обаче и след това той продължаваше да събира още информация по съответната тема?“ – питах се аз. Така, независимо от няколкото издания на „Гробът на Васил Левски“, той не спираше да търси допълнителни сведения за мястото, където е погребан националният ни герой.
В дневника си на 3 август 2001 г. след многото задачи за деня писателят е отбелязал: „Вестник „Свобода“ от 18 и 19 юни 1886 г. Други такива ежедневници какво пишат за гроба на Левски“.

Не трябваше много време, за да намеря отговор на зададения си въпрос. Всичко опираше до неподправената искреност и свръхотговорността на човека и твореца Николай Хайтов пред неговите читатели и обществеността. Свързах това и с някои от дълбоко заложените в него нравствени добродетели като упорита самовзискателност и навика му да си прави самооценка.

При работата с личния му архив силно ме впечатляваха неговите ръкописи на статии, интервюта, беседи, разговори и др., върху които той беше поставил своите оценки. Те варираха от „Бива го“, „Средно“ и „Горе-долу“ до „Добре е“, като единствено два от огромното множество материали  бяха оценени с „Много добре“ и „Отлично“! Което много добре илюстрира неговата пословична  самокритичност.

Човек с богата душевност и силно чувство за хумор, Хайтов често се шегуваше и със себе си. И сега пред мен оживяват случаите, когато, подарявайки ми своята поредна излязла от печат книга, ми се усмихваше и казваше:
- Заповядай! Но не си длъжна да четеш моите глупости!
- Дай, Боже, повече такива „глупости“! – отговарях му с усмивка и аз.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки