Съединението в дела и документи


Съединението в дела и документи
Телеграма от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението
11 Септември 2013, Сряда


Преди 128 години
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив



под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре.

На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.

„Народе! Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и... на оръжие, Братя! Опълченци! В тая важна минута за светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението.Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!” – зоват на 6 септември от Централното опълченско дружество в Пловдив.

Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.


Патриотичен календар

6 септември 1885 г. — Съединението на България. През нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив. Ден на Съединението

7 септември 1897 г. — Поетът Иван Вазов става министър на образованието

7 септември 1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония

8 септември 1885 г. — Княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България

8 септември 1898 г. — Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България  освещава българската църква „Свети Стефан” (Желязната църква) в Цариград

8 септември 1944 г. — Правителството на Константин Муравиев обявява война на Хитлеристка Германия, въпреки това войски на Трети украински фронт на Червената армия навлизат същия ден на територията на Царство България

9 септември 1883 г. — Родена е българската ясновидка и лечителка Преподобна Стойна

9 септември 1885 г. — Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия. Съпроводен от 2-ри конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България

10 септември 1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям Извор

10 септември 1940 г. — Умира генерал Никола Иванов, началник на Щаба на войската (1894-96г.), командвал превземането на Одрин по време на Балканската война

11 септември 1930 г. — Роден е първият български олимпийски шампион – борецът  Никола Станчев

11 септември 1978 г. — Умира българският писател и дисидент Георги Марков,  отровен 4 дни по-рано на моста Ватерло в Лондон с изстреляна от чадър сачма, напоена с рицин


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки