В местността край Любимец се крие 30-вековна история на България
Автор: Христо Христов
Археологът доц. Георги Нехризов и неговият екип, с който работи на „Глухите камъни” край Любимец, дълго ще помнят това лято. Поводът за това са находките, които откриха тази година там. Заключенията сочат, че край Любимец се крият тайните на тридесетвековна история на България.
Най-интересни се оказаха разкритията в северния сектор, който се намира зад висока скала с щерната и изсечените в камъка стъпала. Там, оказва се, че има останки от постройка с голяма площ от втория период от ранната желязна епоха (VІІІ-VІ в. пр. Хр.).
Според тях сградата е имала цокъл от камъни, над който се е издигала дървена конструкция, а стените са били изградени от плет, измазан с глина. В руините на тази сграда учените откриха фрагменти от керамични съдове, каменни хромели, кремъчни сечива, дребни бронзови предмети и накити.
Най-интересното обаче е почти напълно съхранено керамично съдче с особена форма и функции. То представлява каничка с преплетена дръжка и богата украса от канелюри и щамповани орнаменти.
Най-впечатляващото при него е, че в долната част на тялото му симетрично са оформени четири отвора. Екипът предполага, че тази фигурка е с особено предназначение, най-вероятно свързано с ритуални действия.
Археолозите работиха и в сектор „Централен“, където продължават изследванията в най-ранните пластове от тракийския период. Те разкриха деструкции от камъни и отухлена глинена мазилка по стените на поредната сграда, подовата замазка и голямо огнище с перваз.
Това лято продължи и проучването на две разположени само на метър едно от друго ритуални огнища с голяма площ.
Усилено се работише и в сектор „Южна тераса“ на представителната сграда, намерена през 2012 г. Поради впечатляващите размери на постройката и загадъчното й разположение насред гората, тя бе наречена от медиите „тайнствен дворец“.
Разширяването на археологическите изследвания на изток и разкриването на нови елементи от сградата хвърлиха светлина върху нейното предназначение. Оказа се, че тя също е християнски храм. Църквата е с базиликален план, но е значително по-голяма от разположената по-горе.
Най-представителната находка досега е един значителен като размери архитектурен детайл – импост от пристенен византийски капител. Той е издялан от вулканичен туф и е богато украсен с пластични орнаменти.
Украсата е разположена на една от дългите страни и на двете странични, а втората дълга страна е грубо обработена, защото е била долепена до стената. В средата на фасадната страна и на една от страничните е представен кръст, под него по цялата дължина преминават орнаменти, а в ъглите са изобразени палмети.
Според специалиста по Късна античност и Средновековие Дойчин Грозданов, който е в екипа, подобна украса – комбинация от релефен кръст, палмети и растителен орнамент, се използва от втората половина на V в. Капители с подобна украса са известни от базиликите в „Св. Димитър” в Солун, Олимпия, Неа Анхиалос (Гърция).
Дата на импоста от Глухите камъни е краят на V-VI в. Тази находка демонстрира представителния облик на новооткритата раннохристиянска църква, която е пострадала от набезите на иманяри.
Преди близо месец пък в местността бе открита оброчна плочка. Намирането й в руините на църквата още веднъж потвърждава наличието на приемственост през вековете в почитането на това място.
Още в началото на І хил. пр. Хр. траките са изсекли стотиците трапецовидни ниши в скалите и са изпълнявали своите тайнствени ритуали с огън върху глинени олтари. В периода на римската власт в Тракия, тук явно е функционирало антично светилище, посветено на неизвестно засега божество. Доказателствата за това са намерената римска лампичка и много монети.
Върху руините през Късната античност (V-VІ в.) е започнало изграждането на християнски храмове. Използването на тези църкви след няколко преустройства е продължило през Средновековието, когато тук най-вероятно се е развил манастир.
Краят на живота на култовия комплекс в Глухите камъни, образуван от вулканичната дейност, е настъпил най-вероятно в началото на ХІІІ в. и може да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи, смятат учените.
До средата на септември ще се направи пълната равносметка на тайните на древните траки, открити на това място. „Глухите камъни” е било едно от най-големите тракийски светилища още преди новата ера. В онези антични времена то е било оградено с голяма крепостна стена, основите на която могат да се видят и до днес.
Според традициите и вярванията на древните траки, светилищата, които били разположени на високо и закътано място и доминирали над околните земи, се считат за най-свещени и важни.
За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от земния живот към свещеното, ментално съществуване и допира до божественото. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ губи част от човешката си същност и плът.
