Бежанците изяждат хляба на българските пенсионери


Бежанците изяждат хляба на българските пенсионери
Момент от срещата на натовския шеф на Корпуса за бързо развръщане Николаос Деветсис с командира на Сухопътните войски генерал-майор Нейко Ненов Снимка: Министерство на отбраната
06 Септември 2013, Петък


Правителството ще пренасочва средства от бюджетите на държавните ведомства за преустройване на порутените ни стари казарми в лагери за сирийци

Автор: Диана Славчева

В сряда от Върховния комисариат на ООН за бежанците съобщиха, че броят на сирийските граждани, потърсили убежище на териториите на съседните държави е достигнал 2 милиона души. От институцията обобщават, че тенденцията е тревожна, тъй като през миналата година са регистрирани десет пъти по малко сирийци, напуснали страната си – 230 670 човека. А сега, само през август Сирия са напуснали 100 хиляди нейни граждани.

Напливът от бежанци притиска критично вече цяла Европа, заплашвайки да потопи Стария континент в тежка хуманитарна криза. По данни на западноевропейски медии от момента на конфликта в Сирия желаещите да получат бежански статут в Германия вече са 4659 души, като тамошното федерално ведомство по въпросите на миграцията прогнозира, че до края на годината в страната може да се изсипят 50 хиляди сирийци. Местата във всички  центрове за бежанци в различните германски провинции вече са запълнени и властите в момента обсъждат изграждането на нови лагери.

През Турция бежанският поток достига и до най-северните части на Европа. Така в сряда стана ясно, че Швеция, където засега убежище са потърсили почти 2000 сирийци, а се очаква броят им да нарасне до 17 хиляди, става първата страна от Евросъюза, обявила, че ще им предостави статут на постоянно пребиваващи на нейна територия.
Разбира се основно миграционната вълна залива съседните на Сирия страни – в Турция са се настанили вече 80 хиляди бегълци, в Йордания – 72 хиляди, в Ливан – 57 хиляди, в Ирак – 18 хиляди.

На този фон нашата страна, която пък е съседна на Турция, все повече се превръща в удобен пристан на сирийските емигранти. Както се разбра от изявление на вътрешния министър Цветлин Йовчев, през последната седмица потокът от сирийци към България се е увеличил главоломно и у нас  вече има 1400 души, а според прогнозите на експертите до края на годината може да се очакват броят им да достигне между 6000 и 10 000 човека.

Това, както и да го погледнем, си представлява населението на един малък град. И се пита в задачката – а къде ще настаним толкова много народ, при положение, че още отсега трите центъра  в страната за временно настаняване на чужденци – в софийския квартал Бусманци, в  новозагорското село Баня и в свиленградското Пъстрогор, се пръскат по шевовете си.

Че родното ни правителство се е оплело като пате в кълчища и няма идея как ще разплете конците на мрежата, в която е попаднало, вече е повече от очевидно. В края на август на извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет в спешен порядък с небивал ентусиазъм беше приет план с 11 мерки за „ограничаване на миграционния натиск към България“. И какво мислите са измислили умните ни глави – ами да прегледат годишните бюджети на държавните ведомства, та да видят откъде да пренасочат бюджетни средства за посрещане на бежанския поток.

Щото, както се разбра, не бива да чакаме помощ от Евросъюза. Както ни поля със студен душ нашенката Кристалина Георгиева, от заделените за тази година 13 млн. евро за спешни мерки, вече били останали някакви си 2-3 милиона. Другите си ги делнали Гърция, Италия и Малта. И докато нашите управници се чешат по главите какво да правят, като нищо и останалите парици ще отидат някъде другаде.

Еврокомисарката обаче ни успокои, че можем да поискаме техническа и оперативна помощ от „Фронтекс” (това е агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните-членки на ЕС), която не се изразява в нищо повече от това у нас да дойдат екипи на организацията да „помагат в охраната на границите и в регистрацията на бежанци“. Ама то голяма помощ ще да е туй. Хвала им за щедрия жест, ама хайде нема нужда! Още повече тези дни вътрешният ни министър Цветлин Йовчев се изтупа в гърдите, че „проблемът не е в охраната на границата ни, ние охраняваме добре и можем и още да засилим“.

И като могат, се питаме защо не я засилят и да вземат да спират нелегалните имигранти още преди да са стъпили на земята ни. Щото прекрачат ли веднъж на наша територия, по силата на международното право, вече не можем да ги върнем. Но засега само ги хващаме, вече навлезли в пограничните дебри на родината. И при залавянето си естествено те настояват да им се даде статут на бежанци, а с него и всички права и свободи, които той им дава. И оттам нататък държавата ни е задължена да се грижи за тях като за писани яйца – да ги обслужва здравно, да ги образова, да ги подпомага социално, да ги наема на работа и т. н.

Пак тези дни на пожар се обхождат бившите военни поделения по южните ни граници с цел да се реши кои от тях са подходящи да бъдат превърнати в бежански лагери. Според Агенция „ПИК“ източници от МВР и МО са потвърдили, че по най-бързия начин в хуманитарни центрове за приютяване на сирийците ще се трансформират старите и опразнени вече сгради на казармите в Бургаско, Ямболско, Хасковско и Кърджалийско. Едно от вероятните такива места е някогашния сапьорен батальон в елховското село Бояново. Според „Стандарт“ зданието му е едно от последните построени преди да се затрият поделенията и си е направо ново в сравнение с останалите. Ама то от останалите на практика нищо не е останало.

През 2010 г. „Десант“ публикува подробен репортаж от наша проверка в някогашните терени на казармите на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия,  разположени край малкотърновското селце Звездец, само на двадесетина километра от границата ни с Турция. То става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. А до закриването си е най-предният рубеж на българската армия и в него  някога са отбивали военната си служба по около 2000 войника на набор. Край широкия му плац, огласян в миналото от стегнатата маршова стъпка на великия наш войник, някога е имало изградени 3 столови с обща площ от цели 3 декара; огромна лечебница с кабинети за прегледи, манипулационни и стационар; летен театър, басейн и т. н.

Сега всичко това тъне в руини – циганите от селото и околността  са го опоскали тухла по тухла. Останали са само назъбени останки, по-безформени и от античните старини, които непрекъснато се разкриват на наша земя. И някак си по ирония на съдбата и до днес на територията на бившите казарми край Звездец стърчи мистично оцелял агитационен обелиск с патриотичния надпис: „Мила родино, ти си земен рай“.

Само дето в този рай съдбата и на другите военни имоти е абсолютно същата. И прогнозираните 10 милиона лева, с които нашите управници смятат да приведат избраните от тях поделения в бежански лагери, отсега е ясно, че доникъде няма да стигнат.
Впрочем, от изказване на военния министър Ангел Найденов, направено във вторник, се разбра, че МО разполага  с 1092 имота с т. нар. „отпаднала необходимост“. Той съобщи още, че в момента е спрял сделките с тези собствености в района на Пловдив и Бургас, които, както се изразява самият той, „трябва да бъдат преразгледани и за тях да се търсят други варианти“. Вече е ясно какви ще са те.

Любопитното е, че само ден по-рано, при откриването на новата учебна година във Военна академия „Г. С. Раковски“ в столицата, същият този министър изнесе лекция за „приоритетите и предизвикателствата пред отбранителната политика на Република България“, и в нея той посочи като проблем „бавното освобождаване от излишни имоти и инфраструктура“! Е, сега се питаме кое е вярното – че военните бавно разпродават собствеността си, или че тя не трябва да се разпродава, щото ще трябва за бежанците.

Прави впечатление и друга забележка на Найденов – че охраната на тези обекти допълнително натоварвала бюджета на отбраната, като в тази насока годишно се харчели по 12-14 милиона лв., които би следвало да се използват далеч по-ефективно.
За това – по-ефективното, министърът е напълно прав. Защото преди 3 години при журналистическия ни рейд в някогашните казарми край Звездец с очите си видяхме „ефективността“ на тази охрана. Имаше си я назначена и там, но това не пречеше в поделението да се безчинства на воля и в него да не остане камък върху камък.

Членовете на кабинета са така объркани от ситуацията, че един през друг се надпреварват да лансират различни и отричащи се едно друго намерения. Както това стана с Цветлин Йовчев, който лелееше като мярка срещу бежанската вълна да бъде затворена сухопътната ни граница с Турция. Ден след него военният министър обяви, че това „не е решение“ и не трябва да вървим в тази посока.

Иначе, що се отнася до цитираните от него други рискове, свързани с потока от сирийски пришълци – здравни и епидемиологични например, можем да бъдем спокойни. Ако не за нашего брата – обикновения българин, то поне за властниците ни. Тъй като 10-та точка от споменатите вече 11 мерки, набелязани от Оперативния щаб по въпроса с бежанците, предвижда да бъде създадена организация за... „имунизация на държавните служители от различните ведомства, които работят в пряк контакт с мигранти в пограничните райони, както и за осигуряване на лични предпазни средства“ (пак за тях, естествено). Пък народа – кучета го яли...

Венец на бъркотията, която цари по въпроса, надяна в сряда лично министър-председателят Орешарски, който на фона на всичко, що министрите му са казали и недоизказали досега, той взе, че гръмко обяви в парламента по време на изслушването си във връзка със ситуацията в Сирия: „Към днешна дата нямаме бежанска вълна“! То това, дето по 50, че и повече сирийци се промъкват ежедневно у нас, си било само увеличение, „все още не е бежанска вълна“ – упорито твърди той. И успокои народните избраници, че правителството е възложило да се направи оценка – щото всякакви опити за прогнози (ами че те неговите министри ги правят) можело „да се окажат неактуални и неадекватни при различно развитие на ситуацията в Сирия”.

С оценка или без, то вече е ясно, че бедната ни държава ще има да се бърка в джобовете за чудовищни разходи по настаняването на бежанците. Парадоксалното и дори обидното в случая е, че за посрещането на потока от тях пари очевидно ще се намерят. Но за достойно увеличение на пенсиите пак няма да има. Така държавата ни ще се окаже отново мащеха за своите пенсионирани трудещи се, които са я градили с пот на чело, но пък ще се изживява като грижовна майка за арабските чужденци, които търсят от нея закрила.

И още един многозначителен щрих към обстановката в нашата страна. Докато турските бежански лагери често биват посещавани  от различни световни знаменитости като посланичката на добра воля Анжелина Джоли например, у нас визитите са от друг характер. От 3 септември на тридневно работно посещение е командващият Корпуса за бързо развръщане на НАТО генерал-лейтенант Николаос Деветсис.

И тъй като не е холивудска звезда, той се занимава с къде по-прозаични дела като да обсъжда въпроси, свързани със сътрудничеството между Сухопътните войски на нашата армия и въпросната натовска структура. Както разбираме от информация на МО, в програмата на генерала е предвидено да навести 61-ва механизирана бригада в Карлово, за да се запознае „с подготовката и дейността на това военно формирование”. А както е известно, именно в него се провежда подготовката на нашите контингенти за участие в операции и мисии извън територията на страната, както гласи сайта им: „в подкрепа на международния мир и сигурност”.

В такива случаи се казва: коментарът е излишен.


Старите казарми край Звездец, приютявали някога 2000 войника, днес тънат в руини. За да станат отново годни за обитаване ще са нужни милиони Неотдавна започна събаряне на някои от постройките в Дивизията в бургаския комплекс „Изгрев“, част от терена на която е прехвърлена за управление на Община Бургас. Тя смята да изгради там спортна зала. Но вместо това, може да пръкне бежански лагер

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки