Лесни съвети в помощ на младите майки


Лесни съвети в помощ на младите майки
05 Септември 2013, Четвъртък


Отглеждането на пеленачетата може да мине и без обичайното подсичане на нежната бебешка кожа


Откакто свят светува, времената не спират да се менят, нравите – също. Само допреди двадесетина години, българката отглеждаше рожбите си повивайки ги в катове пелени.
Докато днешните млади майки нямат представа колко досадно и времеядно е прането и гладенето на тензухените и бархетните парчета. Да не говорим колко е неудобно да разнасяш по време на разходка цяла торба с тях, за да ги смениш на бебето, когато се наложи. Сега се използват памперси – изцапат ли се и хайде в кошчето.
Но и те не успяват да предпазят пеленачетата от болезненото подсичане, което се наблюдава почти при всяко новородено.

Някога софиянката Донка Георгиева, макар да е била дълги години акушерка в столична болница, също се сблъсква с този проблем, когато ражда сина си. В онези времена – около средата на 60-те години на миналия век, не е имало и никакви мазила за такива случаи. И младата майка се видяла в чудо – детето пищи, кожата му гори от зачервяването... Но една възрастна нейна съседка й подхвърлила идеята да пробва със стар и изпитан лек от народната медицина.

За целта трябва да се събере лойта, която се образува около бъбреците на младо агне – когато се приготвят курбани да речем, защото по магазините такъв продукт няма да се намери. Събраната мазнина се слага в 1 чаша бяло вино и се стопява на водна баня. Получава се мек крем, с който се мажат подсечените участъци от кожата на бебето. Върху тях мазилото образува фин филм, който не позволява на урината да попива в нежната бебешка кожа, а там, където й е мястото – в пелените, респективно в памперсите.
Оттогава Донка не е имала проблем с подсичането. Същата процедура прилагала и на внуците си.

Някога акушерките обикаляха домовете, където току-що се е родило бебе. При едно такова посещение Донка забелязва, че цялото тяло на едно новородено е пламнало от стафилококова инфекция. Тя преценила положението като много опасно и настояла майката да постъпи с рожбата си незабавно в болница. Дори се учудила как изобщо са я изписали от родилното отделение. Жената обаче споделила с нея, че се е разписала в болницата, че поема риска да се прибере вкъщи и поканила акушерката да я посети отново след 3 дни, за да се убеди, че бебето дотогава ще е излекувано.

Така и станало. При следващата си визита след уговорените три дни Донка установила, че няма следа от зловещия обрив и кожата на пеленачето се е изчистила и се възстановява успешно. Тогава майката споделила с нея, че е от едно монтанско село, чиито жители от незапомнени времена вадят черна хума от покрайнините му. Обработвали я по специална технология, изпичали я на слънце и с нея лекували множество заболявания и пречиствали организма си. До нея не трябвало да се докосва метален предмет – дори лопатите, с която я изравяли, били дървени, а не железни.

Имало определен вид хума за пиене и такава за мазане. С нея жената забъркала лековита кашичка, с която мажела по няколко пъти на ден невръстното си дете и така го спасила от жестоката инфекция. Успоредно с тези процедури му давала да пие от другата хума – за вътрешно приложение, която пък разтваряла в малко количество от кърмата си и я слагала в шишето с биберона.

От богатия си опит на акушерка, майка и лечителка Донка споделя и лично изпробван върху деца и внуци начин за сваляне на висока температура. Взима се едно смокиново листо (през лятото къса свежо от дървото, а през зимата използва изсушено) и се вари на чай в 250 мл вода. Няма определена дозировка – дава се на детето да го пие като вода, или ако е по малко – по лъжичка няколко пъти на ден. Впрочем, за този чай тя казва, че помага и при песъчинки и камъни в бъбреците. С него например отървала и сина си от този проблем.

При кашлица пък смесва счукани с черупките орехи, парче небет шекер, няколко локума, листа от индрише и 2-3 лукчета, залива ги с вода – колкото да ги покрие, и след като отварата се сгъсти, се прецежда. Получава се вкусен сироп, който се пие на често, докато кашлицата отшуми. Няма някаква точна дозировка на съставните продукти – количествата определя на око. Този еликсир е подходящ не само за малки деца, но и за възрастни. Донка си спомня, че нейната майка, която страдала от упорита кашлица, тъй като едно време работела в прашен тъкачен цех, само с този сироп се оправяла. Пък и в него няма нищо, което и да се предозира, ще навреди – просто една вкусна и много полезна напитка.


В категории: Здраве , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки