Размисли на руски...


Размисли на руски...
Не е за парите, за България е!
02 Септември 2013, Понеделник


Мразим ли руснаци или не – въпрос на мислене

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

В  Бургас има (не, че искам да ви дразня) едно място с лечебна кал и езерце с луга. Там идват всякакви хора, особено през лятото. Подгонени от болежки, от интерес или от чиста суета.
Пристигат, мацат се с кал, стават грозно-черни и... познайте! Всички изглеждат еднакво. Но идеята им е една – да се излекуват или просто да се почувстват добре.

Кой знае защо, измежду всичките черни хора, с моя приятел Атанас (на гръцки – „безсмъртен”, нали се сещате – обратното на Танатос, бога на смъртта, противно на Ерос – онзи на любовта) се заговорихме с петима руснаци. Те са от Саратов.
„Приезжайте к нам, красивые люди из Болгарии, у нас девочки очень хорошие!” Безсмъртният им обяви, че вече се е женил в тяхната (бивша) империя, разделил се е с бившата си благоверна и изобщо да не го занимават. Аз, като един неженен до момента, се впечатлих отчасти, но само проформа.

Сладкодумният ми приятел (дано не чете това, че ще ме убие с един удар, задето го наричам „безсмъртен”, това е приоритет на меденруднишките гъзари, които и през горещото лято ходят с качулки на главата) отпочна разговор с руснаците. Както правилно се сещате, тръгнахме от лечебните свойства на калта („грязь” – на руски език) и стигнахме до последните изпълнения на президента Путин. Те казаха, че го харесват много, Атанас заспори с тях, аз изсумтях неопределено. Защото не го харесвам. Според мен, той е душевадец от КГБ, който се е трансформирал в политик и бившите тайни служби на КПСС (Коммунистическая партия Советского союза, ако сте на по-крехка възраст, проверете в интернет) го поставят през един-два мандата на този пост. За да им узаконява далаверите или както е, там, на руски.

Както и да е, моят човек си намери приказка с тях, раздърдориха се и стигнаха до темата „Вие нас защо ни мразите толкова?” Въпрос на пет-шест минути беше да им обясним (аз се включих), че изобщо никой никого не мрази, „мы все люди, обыкновенные” и на политиците мамка им.
И при тях било така, също както и при нас. Естествено, обърнахме внимание и на международното положение, говорихме за живота, компота и всичко останало.
Накрая постигнахме съгласие, че никой никого не мрази, да, знаем колко руснаци (и румънци, и финландци, и в момента още не се сещам какви, светла да е паметта им!) мъже и жени са загинали в Руско-турската война, почти щяхме да си стиснем ръцете за Шипка (ако бяха останали, сигурно щяхме) и се разделихме почти приятелски.

Малко по-късно, вече на плажа, измити от калта, която ни правеше почти еднакви, седнах и се замислих, че съм се държал недружелюбно. Казах ви, аз по време на разговора почти само сумтях и пръхтях. И се сетих за стотиците хиляди руснаци, които продължават да идват през лятото тук, на Черноморието, макар че Турция и Гърция (ДА!) им дават по-евтино и по-хубаво лятно спокойствие и всячески им уйдисват на акъла. (Нямам предвид техните новобогаташи, които дремят на френската, италианската, испанската и всякакви видове Ривиери и Ибизи).

А няколко часа по-късно с приятели обсъждахме защо във всички летни кръчми оркестърът на живо, след жалко подобие на българска народна песен, започва да бичи „Земля в илюминаторе”.
Двама от приятелите заеха твърда позиция. „Продадохме си гъза за рубли”, останалите не изказахме категорично мнение.
За тях не знам, аз нека ви кажа за себе си. От шестнадесет-седемнадесетгодишен ми е ясно, че Русия има категорични и сериозни имперски интереси към нас.

Такива обаче имат и Америка, и Европа (изненада, ако сте спали, досега!) И поради сложното ни геополитическо положение ние само трябва да извличаме дивиденти от това. Разбира се, ако имаме умни и родолюбиви политици, но това е съвсем отделна тема. И никой никого не трябва да мрази, защото всичко е някакъв обикновен въпрос на бизнес.
В смисъл такъв – на човека му харесва у нас, евтино му е (и за това друг път), говорят му родния език (напоследък все по-смехотворно „я вас знам, идите напред!) и, въпреки очевидните простотии на няколко правителства поред, отнесени по темата „Нам Америка е наш френд”, продължава да идва тук.

Моля? Excusez-moi, огледайте се колко агенции за недвижими имоти, ориентирани изцяло към руснаци, има у нас. Ако нямаше интерес, щяха ли да съществуват?
Ако имате познати в туристически агенции, задайте им вече придобилия култов статус въпрос „Кой плаща като арабин?” И баш накрая  помислете кой кого мрази и защо.
Руснаците ни завладели. Американците се опитвали да ни завладеят. Европейците искали да ни глътнат, само и единствено, че сме граница на Стария континент с всичко останало...
Е! Кой да им позволи? Нали сме суверенна държава! То, пък, като гледам суверена, се чудя дали е истина или лъжа.

Междувременно Кубрат Пулев преби от бой надменния американец Тони Томпсън, взе му пояса, окичи се с него, три пъти целуна българското знаме и каза на висок глас „Не е за парите, не е за това. За България е!”
Това да се чува...


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки