Национални предатели са готови да потопят българския „Титаник“
Автор: Стефан Солаков
В Близкия изток напрежението расте всеки ден, Сирия и Египет вече са в състояние на гражданска война, Ливан е напът да ги последва, Ирак все по-дълбоко потъва в бездната на религиозния тероризъм. В същото време САЩ насочват армада бойни кораби към бреговете на Сирия, Русия форсира военните доставки за Башар Асад, Франция и Англия вече признават, че техни командоси оперират на сирийска територия, а Турция директно заяви, че нейната армия е готова да нахлуе в съседна Сирия, без да чака задължителната за такива случаи резолюция на ООН.
Взривоопасната ситуация няма как да не прескочи и към нашите граници. През последните дни бе отбелязано рязко повишаване броя на бежанците, които се стремят да преминат на българска територия.
Съседна Гърция почти запечата своите граници с мащабни мерки за сигурност, а проходите към България все още са нехайно достъпни за тълпите, които в близко време ще се стоварят като истинско торнадо върху нашата закъсала от всякъде държава.
Съобщенията за пожари, запалени от нахлуващите у нас бежанци, са доста драматична метафора за изпепеляващия огън, който може да съсипе окончателно България, ако не бъдат взети извънредни мерки за опазване на националната сигурност.
Къде са българските държавници в този период на изпитание, когато огненият дъх на войната вече се усеща и по нашите географски ширини?
Президентът Плевнелиев използва всеки удобен момент, за да плещи врели-некипели по най-различни теми, повечето от които нямат нищо общо с пълномощията на неговия пост.
Занимава се най-усърдно с вътрешна политика и съвсем е зарязал международните дела, върху които би трябвало да се съсредоточи неговата държавническа активност.
Произнася параноични речи и плаши гаргите в стремежа да задържи на всяка цена контрола над пазвантите от Националната служба за охраната. Очевидно се страхува, че ако го лишат от ангелите-хранители, днешните управляващи на бърза ръка могат да го опандизят, а не дай боже и да посегнат на божествената му персона.
Що се отнася до държавата, на която той по конституция се води и главнокомандващ, нея кучета я яли, важното сега е Роско Боско да запази командването над собствените си гавази.
А къде е премиерът Орешарски, този христоматиен символ на върховното мълчание пред растящата лавина от тежки проблеми, засипваща управляваната от него България?
Покрил се беше в царската резиденция Евксиноград, обсаден от протестиращи граждани, и от време на време отскачаше до общината във Варна, за да чуе и някоя по-ласкава дума за правителството от многобройните молители, кандидати за трохите от трапезата на разбойническата коалиция.
Да сте чули някакво мнение на господин Орешарски за обстановката в Близкия изток или за войната, която вече чука на прага ни? Няма и да чуете, защото доцентът от УНСС хал хабер си няма от опасностите, които застрашават националната ни сигурност.
Харизал е държавата на червеноислямската коалиция, която в най-скоро време ще ни изправи пред поредното национално предателство в услуга на най-върлите душмани на християнска България.
Забележете: близо половината от парламентарните комисии са в ръцете на турската агентура в лицето на ДПС. Червените им колеги играят по-скоро ролята на адютанти
на султана от сарая в Бояна, който продължава да дърпа конците на цялата тази паплач от мекерета, готови да сринат държавата до основи, но не и да пуснат кокала на властта, стръвно захапан заедно с помиярите от неофашистката партия.
А къде е опозицията? И може ли ГЕРБ да бъде наречена опозиция на фона на масовото съсипване на националната ни сигурност?
Благодарение на бате Бойко се превръщаме в аргати на ислямските шейхове: ще се грижим за изхранването на Катар с вакли агънца и пресни плодове и зеленчуци. За целта сме щели да върнем държавните предприятия от времето на Тодор Живков и да плюем на пазарната икономика.
На управляващите червени ислямисти това завръщане към режима на Османската империя явно им допада, те винаги са се прекланяли пред Високите порти на чуждите им господари – били те турски, руски или американски. Синдромът на политическото робство очевидно е непобедим, а прекършеният гръбнак – задължителната тайна емблема на подобен род политици.
Нека хвърлим поглед и към онези наперени млади петлета, които се наговарят да реанимират дясното политическо пространство. Вместо оптимизъм пред очите ни възкръсват незабравимите стихове на Данте Алигиери: „Надежда всяка тука оставете!“
Написани са върху предверията на неговия „Ад“, но с пълна сила се отнасят и за така наречените реформатори, стягащи се за съучастие в политическата банда, редовно нападаща и ограбваща държавния влак.
Ако се опитате да вникнете в програмите и намеренията на „новите десни“, ще ви налегне пълна скръб. Миш-маш от преписани и откраднати идеи и най-вече пълна слепота по най-важните приоритети на съвременна България. Запитайте ги само що дирят в техните редици ислямистите, които са под пълния контрол на османските реваншисти в Анкара.
Няма да получите свестен отговор, още по-малко и ще усетите чувство за отговорност пред европейските структури, на които „реформаторите“ ще се опитат да тропосат смъртоносния бацил на ислямския фундаментализъм.
И то в момент, когато не само Европа, но и целият цивилизован свят проумява все по-ясно, че радикалните пълчища, нахлуващи от Ориента, са предвестници на новия Апокалипсис и най-вече на една Трета световна война, в която милост няма да има, дори и за политическите ибрикчии, свикнали да се кланят на всеки нов господар.
Напрежението около нас е толкова силно, че дори нервите на турския диктатор Реджеп Ердоган не издържаха и той се разплака на телевизионния екран, усетил, че грандоманските планове на новите османци се провалят пред неудържимите събития в Близкия изток.
Случващото се в България едва ли ще просълзи премиера Орешарски и ще промени каменната физиономия на този нашенски Бъстър Китън. Той и неговата управляваща тайфа са готови да останат до край на борда на потъващия държавен „Титаник“, но не и да понесат своята отговорност за престъпните си действия срещу националните интереси.
Ние обаче, истинските патриоти на отечеството, ще ги преследваме до дупка и ще искаме сурови наказания за каскадата от прояви на държавна измяна. Възмездието няма да отмине никого, още по-малко предателите на майка България.