Войната е на прага ни, държавата „ваканцува“


Войната е на прага ни, държавата „ваканцува“
Светът се готви за война, къде сме ние?
30 Август 2013, Петък


Национални предатели са готови да потопят българския „Титаник“

Автор: Стефан Солаков

В Близкия изток напрежението расте всеки ден, Сирия и Египет вече са в състояние на гражданска война, Ливан е напът да ги последва, Ирак все по-дълбоко потъва в бездната на религиозния тероризъм. В същото време САЩ насочват армада бойни кораби към бреговете на Сирия, Русия форсира военните доставки за Башар Асад, Франция и Англия вече признават, че техни командоси оперират на сирийска територия, а Турция директно заяви, че нейната армия е готова да нахлуе в съседна Сирия, без да чака задължителната за такива случаи резолюция на ООН.
Взривоопасната ситуация няма как да не прескочи и към нашите граници. През последните дни бе отбелязано рязко повишаване броя на бежанците, които се стремят да преминат на българска територия.

Съседна Гърция почти запечата своите граници с мащабни мерки за сигурност, а проходите към България все още са нехайно достъпни за тълпите, които в близко време ще се стоварят като истинско торнадо върху нашата закъсала от всякъде държава.
Съобщенията за пожари, запалени от нахлуващите у нас бежанци, са доста драматична метафора за изпепеляващия огън, който може да съсипе окончателно България, ако не бъдат взети извънредни мерки за опазване на националната сигурност.
Къде са българските държавници в този период на изпитание, когато огненият дъх на войната вече се усеща и по нашите географски ширини?

Президентът Плевнелиев използва всеки удобен момент, за да плещи врели-некипели по най-различни теми, повечето от които нямат нищо общо с пълномощията на неговия пост.
Занимава се най-усърдно с вътрешна политика и съвсем е зарязал международните дела, върху които би трябвало да се съсредоточи неговата държавническа активност.
Произнася параноични речи и плаши гаргите в стремежа да задържи на всяка цена контрола над пазвантите от Националната служба за охраната. Очевидно се страхува, че ако го лишат от ангелите-хранители, днешните управляващи на бърза ръка могат да го опандизят, а не дай боже и да посегнат на божествената му персона.

Що се отнася до държавата, на която той по конституция се води и главнокомандващ, нея кучета я яли, важното сега е Роско Боско да запази командването над собствените си гавази.
А къде е премиерът Орешарски, този христоматиен символ на върховното мълчание пред растящата лавина от тежки проблеми, засипваща управляваната от него България?
Покрил се беше в царската резиденция Евксиноград, обсаден от протестиращи граждани, и от време на време отскачаше до общината във Варна, за да чуе и някоя по-ласкава дума за правителството от многобройните молители, кандидати за трохите от трапезата на разбойническата коалиция.

Да сте чули някакво мнение на господин Орешарски за обстановката в Близкия изток или за войната, която вече чука на прага ни? Няма и да чуете, защото доцентът от УНСС хал хабер си няма от опасностите, които застрашават националната ни сигурност.
Харизал е държавата на червеноислямската коалиция, която в най-скоро време ще ни изправи пред поредното национално предателство в услуга на най-върлите душмани на християнска България.

Забележете: близо половината от парламентарните комисии са в ръцете на турската агентура в лицето на ДПС. Червените им колеги играят по-скоро ролята на адютанти
на султана от сарая в Бояна, който продължава да дърпа конците на цялата тази паплач от мекерета, готови да сринат държавата до основи, но не и да пуснат кокала на властта, стръвно захапан заедно с помиярите от неофашистката партия.
А къде е опозицията? И може ли ГЕРБ да бъде наречена опозиция на фона на масовото съсипване на националната ни сигурност?

Благодарение на бате Бойко се превръщаме в аргати на ислямските шейхове: ще се грижим за изхранването на Катар с вакли агънца и пресни плодове и зеленчуци. За целта сме щели да върнем държавните предприятия от времето на Тодор Живков и да плюем на пазарната икономика.
На управляващите червени ислямисти това завръщане към режима на Османската империя явно им допада, те винаги са се прекланяли пред Високите порти на чуждите им господари – били те турски, руски или американски. Синдромът на политическото робство очевидно е непобедим, а прекършеният гръбнак – задължителната тайна емблема на подобен род политици.

Нека хвърлим поглед и към онези наперени млади петлета, които се наговарят да реанимират дясното политическо пространство. Вместо оптимизъм пред очите ни възкръсват незабравимите стихове на Данте Алигиери: „Надежда всяка тука оставете!“
Написани са върху предверията на неговия „Ад“, но с пълна сила се отнасят и за така наречените реформатори, стягащи се за съучастие в политическата банда, редовно нападаща и ограбваща държавния влак.

Ако се опитате да вникнете в програмите и намеренията на „новите десни“, ще ви налегне пълна скръб. Миш-маш от преписани и откраднати идеи и най-вече пълна слепота по най-важните приоритети на съвременна България. Запитайте ги само що дирят в техните редици ислямистите, които са под пълния контрол на османските реваншисти в Анкара.
Няма да получите свестен отговор, още по-малко и ще усетите чувство за отговорност пред европейските структури, на които „реформаторите“ ще се опитат да тропосат смъртоносния бацил на ислямския фундаментализъм.

И то в момент, когато не само Европа, но и целият цивилизован свят проумява все по-ясно, че радикалните пълчища, нахлуващи от Ориента, са предвестници на новия Апокалипсис и най-вече на една Трета световна война, в която милост няма да има, дори и за политическите ибрикчии, свикнали да се кланят на всеки нов господар.
Напрежението около нас е толкова силно, че дори нервите на турския диктатор Реджеп Ердоган не издържаха и той се разплака на телевизионния екран, усетил, че грандоманските планове на новите османци се провалят пред неудържимите събития в Близкия изток.

Случващото се в България едва ли ще просълзи премиера Орешарски и ще промени каменната физиономия на този нашенски Бъстър Китън. Той и неговата управляваща тайфа са готови да останат до край на борда на потъващия държавен „Титаник“, но не и да понесат своята отговорност за престъпните си действия срещу националните интереси.
Ние обаче, истинските патриоти на отечеството, ще ги преследваме до дупка и ще искаме сурови наказания за каскадата от прояви на държавна измяна. Възмездието няма да отмине никого, още по-малко предателите на майка България.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки