Уникални свидетелства за архитектурния облик на Добруджа през Античността и Средновековието ще бъдат показани в двата нови музея на открито в Добрич.
Автор: Пламен Николов
Те ще бъдат отворени за посетители съвсем скоро в рамките на проект „Йовковият Добрич – атрактивна туристическа дестинация”.
Част от експонатите и досега са съхранявани в Регионалния исторически музей, но поради липсата на изложбена площ не са били достъпни за широката публика, обясни директорът на добричкия музей Костадин Костадинов.
Сред атрактивните находки е римска колона от крепостта „Залдапа”, върху която впоследствие са били изсечени древнобългарски руни. След разрушаването на твърдината по време на варварските нашествия в началото на VІІ в. монолитният конструктивен елемент е бил използван вторично от българите. И така се превръща от архитектурен елемент в епиграфски паметник – свидетелство, че древните българи са имали своя писменост – руните, които за съжаление все още не са разгадани.
Колоната е от бял ситнозърнест мрамор. Открита е през 1987 г. от доц. Валери Йотов в разрушената джамия на с. Абрит. Запазена е с височина 1,60 м и диаметър 40 см. Върху нея с тънко острие или длето са врязани 12 рунически знака. Всички те са известни и се срещат и върху други археологически паметници от ранносредновековна България.
На четири места в надписа може да се види известният знак ІYI . Много са хипотезите за неговото значение. Някои го смятат за знака на Тангра, други твърдят, че е на рода Дуло. Има предположение, че руната притежава силата на амулет – носи щастие и късмет, предпазва от зли сили и магии. В горната част на колоната знакът ІYI е с най-големи размери и най-старателно вдълбан с длето – целта е била той да е ясно видим.
Друг от знаците пък е идентичен с открита в Кръглата църква в Преслав руна, пише доц. Валери Йотов. Останалите руни също са добре известни – гръцката буква ипсилон в различни положения, двустранен ипсилон, хасти (прави линии) и кръст. Ученият датира руните към края на ІХ – началото на Х в. и изказва предположение, че те са издълбани от населението на древнобългарските селища, разположени по терасата на суходолието.
